Виена познава Татяна Петкова в различни роли – опитен преподавател по немски, устен преводач и клоунеса.
Но зад всички тези лица стои едно общо усещане: нуждата от създаване на връзка между хората.
В последните години тя все по-често се появява под името Titania Chaos – по думите на самата нея – световноизвестна клоунеса, която не просто разсмива, а помага на своята публика, била тя деца или възрастни, да се срещне със себе си.
За Татяна циркът и клоунадата не са спектакъл, а човешка лаборатория – място, където смехът лекува и играта създава доверие.
Какво означава да си клоун? В какво се състои твоята работа?
Да си клоун не е професия, а състояние на съзнанието, даже бих казала – моето любимо и най-естествено агрегатно състояние.
Защото в основата си клоунът живее изцяло в настоящия момент – той гледа, слуша, усеща, реагира. Без защити, без предварителен сценарий, с всичките човешки страхове и неувереност. В това има много уязвимост, но се крие и огромна свобода.
В моята работа – било на сцена, на улицата или на (детско) тържество – аз се стремя да създам пространство, в което могат да се случват истински срещи. Става дума за тези моменти, в които артистът и зрителят дишат в един ритъм, тоест общуват и са в синхрон. Така погледнато, често пъти не става дума просто за забавление, а за връзка. Забавлението е по-скоро положителен страничен ефект.
Какво може да направи един клоун, освен да разсмива?
Много неща. Понякога дори най-сериозните. Всъщност клоунът може всичко! И най-искреното и трогателно е това, че той е убеден, че може и че ще му се получи абсолютно всичко. А ако това случайно не стане – тогава публиката може да се разсмее, но и да се просълзи…Никога не се знае предварително.
Важното обаче е, че един клоунски образ няма за задача да разказва шеги и да разсмива. За мен клоунът е някой, който разкрива човечност. А смехът е само един от начините, по които това става видимо.
Например когато едно дете види, че аз също греша, че се препъвам, че не знам какво ще стане – това му дава възможност да бъде по-компетентно от мен, от един възрастен, дава му възможност да се овласти!
Коя е любимата ти публика?
Нямам любима публика. За мен всяка публика е добре дошла. Но разбира се има по-лесна и по-предизвикателна публика. Децата определено са най-взискателната публика, защото те не се преструват. Те не пляскат от учтивост, не се страхуват от тишината и не се свенят да избухнат в смях!
Затова особено се трогвам когато успея да накарам сериозни възрастни, за миг да си позволят да бъдат отново деца – с искрен смях и желание за игра. Например, когато видя как един баща, който първоначално стои настрана със скръстени ръце, постепенно започва да се усмихва, прибира телефона си в джоба и накрая дори се включва в случващото се наравно с децата – тогава знам, че Титания Хаос си е свършила добре работата.
В последните години все по-често се говори за социален цирк. Какво означава това?
О, това ми е любима тема! Социалният цирк е чудесен пример за това, че изкуството може да лекува, без да бъде терапия. Като психолог по образование не мога да съм безразлична към такива форми на изразяване.
Това е подход, при който цирковите игри и техники се използват не за представление, а за развитие на доверие, сътрудничество, емпатия и радост от общуването.
Баланс, жонглиране, акробатика, импровизация – все циркови елементи, които помагат на участниците да откриват себе си, да преодоляват несигурността и да се учат на взаимопомощ.
Това е една по-човешка, по-игрова педагогика, в която грешката не е провал, а естествена част от пътя.
В социалния цирк откривам онова, което ме вдъхновява и в клоунадата – искрената среща между хората. Защото когато хвърлиш една топка и другият я хване, между вас се случва нещо просто, но истинско: изгражда се доверие, което после започва да расте.
Обнадеждаващо е, че социалният цирк намира приложение в училища, болници, младежки и социални центрове. Използва се за подкрепа на деца и младежи в риск, на хора с увреждания, бежанци, възрастни или хора, преживели травма. Цирковите практики осигуряват един универсален език – те не изискват думи, а създават общ ритъм и усещане за принадлежност.
Например в Канада, Франция, Белгия или Финландия социалният цирк вече е част от образователни програми и общностни инициативи.
Там, където традиционните методи на комуникация не достигат, цирковото изкуство изгражда мост – между култури, поколения и сърца. Е, как да остана безразлична към такова хубаво нещо!
__________________
Татяна Петкова: Смехът е свобода
__________________
Къде е приложим този подход във твоята работа?
Навсякъде, където има хора.
В последните години използвам принципите на социалния цирк най-вече когато съм поканена да участвам в рождени дни на деца (без или със специални потребности).
В такъв случай аз не съм просто аниматор и затова нямам фиксирана програма. Даже съм против това, децата да бъдат пасивно забавлявани и просто да “консумират” мое представление. Много по-весело и незабравимо става когато децата не са публика, а активни участници. Ние не просто играем заедно, а лудуваме, измисляме нови светове и най-вече децата получават възможност да открият себе си.
За целта ми помага и моят вълшебен ретро фотоапарат заедно с един куп неща за маскиране и преобличане. Така в края на едно такова тържество ние се снимаме и всяко дете получава своя снимка – не просто като спомен, а като малък символ на това, което е преживяло. Тоест дори и фотоапаратът се превръща в инструмент за свързване, а не просто за снимане.
Как изглежда перфектният детски рожден ден според теб?
Думата “перфектно” е сложна за един клоун, който по принцип е специалист по грешките и провалите – по несъвършеното! Но моята цел е да създам празник, в който детето може да почувства, че то е центърът – не защото всички го гледат, а защото е прието и обичано точно такова, каквото е. А също така да създам атмосфера, в която да можем да лудеем с развихрено въображение, да се приемаме и да се радваме един на друг.
Защото каквото и да правим по време на едно тържество, това което ще остане после като спомен няма да са толкова конкретните игри или шеги, а много повече усещането, което сме изпитали. Ако това е едно топло и хубаво усещане, значи всичко е било перфектно!
Къде можем да те намерим, ако искаме да направиш едно събитие специално?
Във Виена, но и навсякъде, където има нужда от човечност и смях. Защото – както Титания Хаос не пропуска скромно да подчертае – тя е световно известна и отдадена на сериозната задача да разпространява любовта и хумора!
Може да ме откриете на www.titaniachaos.com или в социалните мрежи като Titania Chaos.
Там ще видите не само рождени дни, а и уъркшопи, тиймбилдинги (работилници за екипи), социални проекти и участия в различни артистични инициативи.
Визитка:
Татяна Петкова е клоунеса, преподавател по немски и преводач, живее във Виена.
Под името Titania Chaos тя създава клоунски и социално-циркови проекти за деца и възрастни, в които хуморът, играта и човечността се срещат.
