Интервю Елица Ценова
Вие обичате да експериментирате, когато творите. Какви картини ще ни покажете на 4 юни в БКИ „Дом Витгенщайн“?
Изложбата се казва „Знаеш ли, че…? Теории на конспирацията“ и името вече подсказва тематиката. Ще представя картини, които са рисувани върху истински военни палатки. За първи път направих нещо такова през 2023 г. за изложбата ми в замъка Анси във Франция, където всичко бе изкупено и сега е собственост на музея. Оттам тръгна идеята и вече две години работя по този начин. За настоящата екпозиция продължих серията с теории на конспирацията. Най-старата всъщност е от 1346 г. и се отнася до обсадата на татарите на крепостта Kафа, която тогава се владее от Генуезкото кралство. Това е и първият случай на биологична война, защото нападателите катапултирали тела на загинали войници заразени с чума вътре в крепостта и така разпространявали болестта. Напускайки Кафа с кораб, генуезците донасят чумата в Европа и предизвикват втората чумна епидемия. Въпреки тези логични обяснения, все още битува легендата, че татарите са изпратили оса, заразена с чума.
Как успявате да трансформирате дезинформацията в изкуство?
Всъщност това беше и основното ми предизвикателство. Аз вярвам, че изкуството може да се случи от всичко и не е задължително да е непременно красиво и изящно. Понякога грозното, гротескното е по-интересно за рисуване. При тези картини използвам стара техника, позната от Индонезия – батик. При нея се рисува с восък, а след изчистването му остава само боята. Това е един от най-старите и възвишени начини за рисуване върху плат, но в моя случай тази фина техника се прилага върху груб брезент от военни палатки, което засилва контраста.
Първоначалната ми идея беше да изложа само пейзажи, които съм рисувал в последните години, но мястото на изложбата – Виена и още повече Дом Витгенщайн, ме предизвикаха да работя по темата за конспиративните теории, шпионажа, дезинформацията. Виена винаги е била пресечна точка на различни интереси, а красивата сграда, проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн, има невероятна съдба. Тук Маргарет Стоунбъро е събирала интелектуалния елит, след заминаването ѝ за Америка сградата е превърната в лазарет за руски войници, по-късно е спасена от разрушаване от българската държава. Преплитането на различни епохи и личности е благодатна почва за всякакви спекулации и теории и реших, че няма по-подходящо място за излагането на творби с тази актуална тематика. Все пак ще има и пейзажи, но те ще са само контрапункт на големите платна, приличащи повече на поле на бойни действия.
Кои съвременни теории на конспирацията сте представили в своите платна?
Разказвам 14 истории като се започне от историята с ваксините, които уж убиват, преминем през това, че американците не са стъпили на Луната, илюминатите, които ръководят света, плоската Земя и свършим с биологичните лаборатории в Украйна. Всички те са породени от вечното желание на човека да търси някакви мистични и секретни обяснения, загърбил параноично всякаква логика и смисъл.
Теориите на конспирацията винаги са били, но днес с още по-голяма сила, много мощно оръжие, насочено срещу хората.
Защо хората днес толкова лесно и бързо прегръщат конспиративните теории?
Хората винаги са предпочитали да си измислят теории и колкото и невероятно да звучат, и колкото и да са лишени от елементарна логика, те са се възприемали по-лесно. Днес светът стана изключително сложен, взаимносвързан и бърз, което го прави труден за осветляване и осъзнаване.
Чрез конспиративните теории човек се опитва да намери достъпен начин за обяснение на сложните неща. Това е особено типично за хора, които се чувстват нещастни и неоценени, защото така те откриват външна причина за собствения си неуспех.
По-лесно е да се прехвърли отговорността за личния провал върху външен фактор, отколкото да се анализират и търсят причините за несполуките.
Зад всяка конспиративна теория стои атавистичното желание на мнозина да се противопоставят на прогреса и да се омаловажат научните достижения. И това се оказва по-примамливата позиция пред усилието да се търси истината, да се събират и навързват факти в тяхната логична последователност. С развитието на социалните мрежи и демократизацията на медиите, които позволяват на всеки да сподели каквото му хрумне, разпространяването на дезинформация и конспиративни теории стана много лесно и се случва със светкавична скорост.
Наблюдаваме този процес буквално в целия свят. Има ли някаква българска специфика в него?
Не мисля, че точно в тази област ние се отличаваме с нещо. И в България се „въртят“ същите наративи и фалшиви новини, както и в останалите държави.
Сякаш вече сме имунизирани срещу истината. Хората четат избирателно, подозрителни са към фактите и не са готови да вложат време и усилия да търсят и сравняват информация, а предпочитат да вярват на нещата, които четат в определени медии, сайтове, канали. Знаете, че има специално финансиране от определени кръгове за фалшиви новини и разпространение на дезинформация. Отделно, че има сайтове, които за няколко кликвания повече са готови да публикуват всевъзможни чудновати истории.
Сякаш колкото повече нараства броят на конспиративните теории и се повишава нивото на фалшива информация, толкова по-фрагменирано и разделено става обществото ни. Може ли изкуството да спомогне за изграждането на мостове по между ни?
Много се надявам изкуството да може да обединява. Аз по принцип не давам отговори, а предпочитам да задавам въпроси. Ето и заглавието на изложбата е въпрос „Знаеш ли, че…? Конспиративни теории“ – от тук могат да тръгнат десетки теории и въпроси. Тъжното е, че при толкова източници на информация ние не винаги се информираме, а по-скоро дезинформираме.
Има ли все пак спасение?
Опитът ми, базиран на живот в различни държави, показва, че общества, които умеят да се шегуват със себе си и да се приемат с ирония, са по-стабилни и по-резистентни на дезинформация.
Струва ми се, че ако приемаме света с доза хумор и иронията, можем да се обединим. Ние обаче станахме свръхчувствителни и бързаме да се обидим, вместо да се надсмеем над себе си.
Под претекст за наранено национално достойнство се впускаме в безсмислени спорове. Вече почти няма нови вицове, защото загубихме чувството си за хумор, а неговата липса води до голяма разруха. Мислим си, че не сме засегнати от войната, но тя ни удря там, където най-много боли – тя опустошава чувствителността на хората, претъпява емпатията им. И нещата стават трагични.
Вие сте човек с категорична обществена позиция. Смятате ли, че изкуството може да промени нещо в политиката?
Аз винаги съм вярвал в утопичната и романтична представа за света, който може да бъде променен чрез силата на изкуството. За да се случи това обаче, трябват хора, които да имат очи да го видят, да го разпознаят и оценят. В последно време имам усещането, че изкуството е по-слабо, то сякаш е скрито, затлачено с несъществени неща. Шумът в медийното пространство е безобразен – залива ни всевъзможна битова, ненужна информация и хората не могат да достигнат до същественото, до истински важните неща, те не виждат изкуството. То не е задължително да бъде красиво, но трябва да провокира и показва къде има скрити бисерчета.
Изкуството не е шумно, не си служи с лозунги, а с дискретни намеци, напомняния.
И все пак изкуството може да ни спаси, нали?
Мисля си, че спасението е в още повече изкуство. То трябва да излезе от залите и галерии и да бъде навсякъде и по всякакъв повод да залива света.
Изложбата „Знаеш ли, че…? Теории на конспирацията“ ще бъде открита на 4 юни от 18.00 ч в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Parkgasse 18.Тя ще може да бъде разгледана до 26 юни 2025.
Визитка:
Теодор Ушев е роден в Кюстендил, България през 1968 г.
Завършва специалност Плакат през 1994 г. В Художествената Академия, София.
От 1999 година живее в Монреал, Канада, където се развива като мултидисциплинарен артист, работейки в сферата на анимационния филм, видео инсталацията, живописта, илюстрацията и игралното кино. Анимационните му филми печелят повече от 250 награди по света, вкл. Номинация за Оскар на Американската Академия за филмови изкуства за „Сляпата Вайша“ през 2017 г. Авторът е носител на множество награди за мултидисциплинарното си изкуство.
Творчеството му е било обект на няколко солови ретроспективни изложби:
2024 „Материята на паметта“ Квебекстата Синематека, съвместно с Музея за изкуство в Замъка на гр. Анси, където същата изложба е подредена през 2023а.
Солоизложба „Идеята“ Музей „Гутузо“, Багерия, Италия, 2024а
Мултимедийна изложба „Като в тъмно огледало“, Софийска Градска Галерия, 2018а
Изложба „Дневници“ и перформанс „100 изтрити ленти“ в Музей на Цивилизацията, Квебек, Канада, 2015 г.
Изложба „Дневниците на Липсет“, Барбикан център, Лондон, 2013 г.
Изложбата „Знаеш ли, че…? Теории на конспирацията“ е първата му самостоятелна изложба във Виена.
