Елица Ценова
Преди малко повече от две години се срещнах с художника Стоимен Стоилов в уютното дворче на кварталното му заведение. Поводът за разговора ни бе неговата рисунка за плаката на Детско-юношеската филхармония „Пионер“, която гостува през юли 2022 г. във Виена по инициатива на сдружение „Лилавия лебед“.
Тогава си запазих отговорите на пет въпроса за „някой друг път“. И ето че дойде подходящият момент – юбилейната изложба на големия художник в БКИ „Дом Витгенщайн“. На 18 септември той ще навърши 80 години!
Честита годишнина, г-н Стоилов! И нека все така намирате щастието на „върха на четката“!

Опишете се с пет думи?
Художник, който рисува с вдъхновение!
Какво Ви доведе във Виена?
Семейни причини. Живял съм и в Париж, имах дълги години ателие в Южна Франция, в областта Лангедог, в Копенхаген, няколко години в Базел.
Какво правите с най-голямо удоволствие?
Да рисувам. Моето щастие е на върха на молива.
Защо станахте художник?
Откакто се помня рисувам. На 3-4 години вече изрязвах фигури на коне от амбалажна хартия, направо с ножицата, без предварителна рисунка.
Каква свръхсила бихте искали да притежавате?
Това е Божия работа.


Откъс от интервюто „Стоимен Стоилов, художник: Моето щастие е на върха на молива“, публикувано в Меланж Булгарен на 18.06.2022 г.
Как бихте описали времето, в което живеем днес?
Целият ни човешки стремеж е да живеем в един по-справедлив свят. В по-голяма хармония със себе си и с другите.
От 28.02 до 28.03 в БКИ „Дом Витгенщайн“ във Виена ще бъдат изложени многобройни платна на художника, представящи цялостното му творчество.

Визитка
Стоимен Стоилов е роден на 18 септември 1944 г. във Варна.
Той завършва Националната художествена академия през 1972-ра в класа на проф. Александър Поплилов. Създател е на Международното биенале на графиката във Варна. През 1991 г. е удостоен с Хердерова награда за цялостно творчество на Виенския университет. В същата година ателието му във Варна изгаря до основи, много произведения са изгубени. Художникът се премества да живее във Виена. През 2009 г. е удостоен с титлата „професор“ от Министерство на културата на Австрия за изключителни заслуги към развитието на нейната култура и изкуство. Носител на орден „Стара планина“ първа степен.
Негови произведения са притежание на Френската библиотека и Фондът за съвременно изкуство в Париж, Музеят за графично изкуство „Албертина“ във Виена, Конгресната библиотека във Вашингтон, Третяковската галерия, музеят „Пушкин“ в Москва, частни колекции. Името му фигурира в Benezit – най-старата френска енциклопедия за изобразително изкуство. Източник: Галерия Кавалет