Transparency International (TI) за пореден път даде на Австрия слаб доклад. Въпреки че страната успя да се изкачи с два пункта напред в класацията спрямо предходната година, 20 място не е повод за радост, коментират австрийските медии. За страна от първия свят резултатът е „отрезвяващ“, казва Александър Пикер, председател на Управителния съвет на TI Австрия, в интервю за ORF.at.
Експертът по антикорупция Кройтнер е на подобно мнение. Политиците са предприели „стъпки в правилната посока“ с някои законови изисквания. Сред тях са затягането на наказателното право по отношение на корупцията, защитата на лицата, подаващи сигнали за корупция, и планът за премахване на служебната тайна. Въпреки това „пътят все още не е приключил“, казва Кройтнер в интервю за ORF.at. В борбата с корупцията все още има „недовършени дела“.
Разочарованието расте, доверието спада
Индексът за възприемане на корупцията се изготвя ежегодно от 1995 г. насам и се основава, наред с другото, на проучване сред бизнесмени и експерти. Той измерва възприятието за разпространението на подкупите и механизмите за борба с корупцията в публичния сектор. Определените стойности се представят по скала от нула (високо ниво на възприемана корупция) до 100 (няма възприемана корупция).
От 2019 г. насам в Австрия се наблюдава отрицателна тенденция. Тогава страната все още е със 77 точки, докато днес има само 71. Обвиненията в корупция, многобройните разследвания и фактът, че политиците и съдебната власт се примиряват с тях, засилват вниманието на обществото към този проблем. „Проучванията показват, че почти всички австрийци искат чиста администрация и чиста политика“, казва Кройтнер.
Въпреки това „неща като политическите сделки“ увеличават разочарованието от политиците, а в същото време доверието в институциите и политиката намалява. „Когато населението е с впечатлението, че има двоен стандард и че някои хора могат да правят каквото си искат, тогава разочарованието е голямо“, казва експертът. Трябва да се започне и с политическата култура. Наказателното право е „червена линия“, но има и морално ниво, на което вземащите решения действат като пример за подражание.
Проблеми за решаване
В момента Кройтнер оглавява разследващата комисия, която проучва възможни намеси в съдебни разследвания след появата на магнетофонни записи на бившия ръководител на правосъдното министерство Кристиан Пилначек. Проектите са на разположение от няколко месеца, но правителството, съставено от ÖVP и Зелените, все още не е успяло да постигне споразумение.
Федералният закон за архивите също трябва да бъде модернизиран, казва Кройтнер. Макар че никой не поставя под съмнение факта, че документите, които вече не са необходими, трябва да бъдат предадени в държавните архиви при напускането на даден министър, често се срещат недоразумения, когато става въпрос за електронни средства за комуникация. Кройтнер припомня „аферата с шредера“ и факта, че смартфоните се нулират – и по този начин се изтриват чатове, които може да съдържат важни решения.
Къде е България
Индексът за възприятие на корупцията в България през 2023 г. е 45 пункта, като това отрежда на страната ни 67-мо място в световната класация и предпоследно място в ЕС.
Според индекса на последното място в ЕС за втора поредна година с 42 точки е Унгария, Румъния е с 46 точки, а Гърция е с 49. Най-добри показатели имат Дания (90), Финландия (87) и Норвегия (84).
Индексът за възприятие на корупцията на Transparency International за 2023 г. включва 180 държави и територии по света, като той измерва нивото на корупцията в публичните институции. Изследването класира страните по скала от 100 (показател на ниско ниво на корупция) до 0 (показател за максимално високо ниво на корупция). Индексът е изграден на базата на 13 различни изследвания, проведени от 122 независими международни институции и изследователски организации.
В сравнение с 2022 г. страната повишава своя резултат от 43 на 45 точки. Сравнението за периода от 2012 г. досега показва минимална промяна в стойностите на индекса от 41 точки през 2012 г. до 45 точки през 2023 г..
Средната стойност на индекса за света е 43 точки, като няма съществена промяна в последните години. От 2012 г насам само Чехия (57), Естония (76), Гърция (49), Латвия (60), Италия (56) и Ирландия (77) са отбелязали значително подобрение на антикорупционната си политика.
