23 C
Виена
четвъртък, 26 май, 2022
spot_img
Още
    НачалоOбразованиеЕдна класна стая за две поколения ученици

    Една класна стая за две поколения ученици

    През май тази година българското училище "Св.св.Кирил и Методий" във Виена ще отбележи своята 30 годишнина. Георги Томов е един от първите му ученици. Днес той с гордост води синовете си Самуил и Константин в същото училище и с радост среща своите учители

    -- Реклама --

    Текст Елица Ценова

    Когато си на 15, учиш в добро училище и имаш страхотни приятели, последното, което ти се иска е да се разделиш с тайфата си и да отидеш на ново място и да започнеш всичко от начало. Когато си на 15 години, всяка нежелана промяна изглежда драматична, а новият живот – пълен с не толкова вдъхновяващи предизвикателства.

     Е, преди малко повече от 30 години на Георги Томов му се налага да замени София с Виена. Звучи страшно привлекателно, но аристократичните сгради и добре уреденият живот не могат да заменят приятелите му, любимите занимания и игрите в училищния двор. Тогава няма интернет, няма Фейсбук и Вайбър, а международните разговори са скъпи. Утешението на 15 годишния тинейджър, че е за кратко в чуждата страна помага в началото. Въпреки че не знае и дума немски, Георги е записан веднага в австрийско училище. Първите месеци са изпълнени с учене, забавни и не толкова забавни случки с новите съученици и чакане на ваканцията. Свеж полъх в това нерадостно тинейджърско ежедневие се оказва новосъздаденото българско училище.

    Училище в хотел

    Българското училище „Св.св.Кирил и Методий”, в което сега учат над 300 българчета, прохожда преди 30 години и Георги Томов е сред първите му ученици. Само че той не сяда зад чина и изреченията не се пишат на черна дъска, защото първоначално училището се помещава в хотел „Папагено”, намиращ се в близост до посолския комплекс на Кюнплац. Но тази импровизирана класна стая, бързо става привлекателно място за срещи с други деца на неговата възраст.

    За Георги уроците по български език са важни, защото той се надява след няколко години да се върне отново в София и да продължи обучението си в предишното училище. Подготовката на уроците не винаги е лесна, но  г-жа Ирина Владикова, която преподава литература и г-н Тодор Тодоров, учител по история и география, са толерантни и правят часовете интересни, без да създават излишен стрес. Постепенно училището се разраства и в класни стаи се превръща един апартамент в блока на посолството. „Аз имам прекрасни спомени от ученическите ми години в българското училище. От дистанцията на времето виждам колко хубаво е било това време и колко голяма е била ползата за мен”.

    ___________________

    Нашите учители: Българско училище „Св.св.Кирил и Методий“, Виена

    Ирина Владикова: Доброто владеене на майчиния език е в основата за успешното овладяване на чужди езици

    _____________________

    Следващо поколение ученици

    Така се случва, че Георги завършва успешно българското училище, а след това и гимназията и Икономическия университет във Виена. Работи в международни компании, в които доброто владеене на писмен и говорим български език е голямо предимство.

    Днес той е зрял мъж, баща на две момчета – Самуил и Константин, които също като него посещават българското училище „Св.св.Кирил и Методий”. Вече в качеството си на родител, Георги отново поздравява г-жа Владикова, която по думите му е все така жизнерадостна и пълна с енергия. С удоволствие разговаря и г-н Тодоров, а понякога на тържествата се засича и с бившите си съученици, с които преди 30 години заедно са писали домашни по творчеството на Вазов.

    И ако той е пристигнал в Австрия с вече стабилни знания по български език, децата му сега израстват с немския. „Съпругата ми е българка и у дома говорим български, но момчетата са изцяло потопени в немскоезична среда. Най-добрата възможност да се научат да четат и пишат на роден език е българското училище”.

    Често посещаването на заниманията е трудно и за родители, и за деца. Балансирането на служебните ангажименти и натовареността в австрийското училище поставят сериозни изпитания пред организацията и подготовката на уроците, но пък ползите са значително повече. „Понякога големият ми син тръгва уморен и нервен към българското училище, но пък се връща в добро настроение и ободрен. Той бързо си намери приятели и се чувства комфортно там”, разказва Георги. По-малкият му син е в подготвителната група и гордо чака да бъде първокласник на есен.

    В класните стаи на българското училище влиза ново поколение ученици, откриващи за себе си чара на уроците по български език и удоволствието да имаш приятели във Виена, с които да говориш на роден език.

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации