4.4 C
Виена
вторник, 29 ноември, 2022
spot_img
НачалоAвстрияХората в Австрия и България са сред най-големите евроскептици сочи проучване на...

Хората в Австрия и България са сред най-големите евроскептици сочи проучване на Евробарометър

Австрийци и българи оценяват ползите от членството в Европейския съюз, но остават скептични

-- Реклама --

Всички икономически данни сочат ясно: едва ли някоя друга държава от ЕС е спечелила толкова много от членството си колкото Австрия със своята експортно ориентирана икономика. Въпреки това голяма част от австрийците нямат такова усещане. Оптимизмът на българите за ползите от ЕС също се е охладил в последната година.

Европейският съюз се сблъсква с ниски рейтинги на общественото мнение в Словакия, Австрия, България, Румъния, Гърция в сравнение с останалата част от ЕС. Това показват резултатите от проучване на Евробарометър от края на 2021 г., публикувани от Европейския парламент във вторник.

Отговори на въпроса „Добро нещо ли е за страна ви членството в ЕС?“, графика АПА (в оранжево са представени страните, в които по-малко от 50% от анкетираните са отговорили положително на този въпрос)

На въпрос „Смятате ли, че членството на страната ви в ЕС е добро нещо?” 39% от словаците, 41% от австрийците и 49% от българите отговарят положително. Средно за всички държави в съюза 62% от населението споделя това мнение. В същото време 54% от австрийците и 60% от българите отчитат, че членството в ЕС носи ползи за страната.

Нарастване на евроскептицизма

Според проучването 48% от анкетираните австрийци са на мнение, че ЕС се движи в коренно погрешна посока – това е с три процентни пункта повече, отколкото през 2020 г. През 2021 г. 32% са били на противоположното мнение (2020 г.: 35%), 15% са избрали „нито едното, нито другото“, а 5% – „не знам“.

На ниво ЕС картината е различна: Като цяло 44% от анкетираните граждани на Европейския съюз се противопоставят на курса на ЕС, което е с един процентен пункт по-малко, отколкото през 2020 г. Одобрението обаче също е намаляло с четири процентни пункта до 35% през миналата година. Девет процента са гласували с „нито едно“, а петнадесет процента – с „не знам“.

По принцип, както и през 2020 г., 41% от австрийците смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, но този процент е далеч под средния за ЕС – 62%. Само в Словакия процентът на одобрение е още по-нисък – 39%. На същия въпрос 49% от българите отговарят положително, което е със  7 процентни пункта по-малко спрямо предишното проучване.

40% от австрийците определят членството в ЕС като „нито добро, нито лошо“ (2020 г.: 43%), а в целия ЕС – 28%. За България този процент е 37.

18% от австрийците (2020 г.: 16%), 13% от българите и 9% от всички граждани на ЕС смятат, че ЕС е „нещо лошо“.

Ползи от членството в ЕС

В същото време 54% от австрийците и 60% от българите отчитат, че членството в ЕС носи ползи за страната.

Запитани за ползите от ЕС, 33% от австрийците отговарят, че членството подпомага икономическия растеж. 31% смятат, че ЕС допринася за поддържането на мира и укрепването на сигурността, а 30% че ЕС подобрява сътрудничеството си с други държави от ЕС.

Какво са спечелили българите от членството в ЕС? На този въпрос анкетираните поставят категорично на първо място „ЕС носи нови възможности за работа (47% при средно 24% от анкетираните в ЕС)“. Следват „подобрено сътрудничество с другите страни в съюза“ (28%) и „поддържа мира и укрепването на сигурността“ (22%). Приносът на ЕС за демокрацията в България е на четвърто място (17%).

Слабости

36% от австрийците смятат, че населението има много слабо влияние върху решенията, вземани на ниво ЕС. Въпросите, които са важни за хората, могат да се решат най-добре на национално ниво, смятат 33%. За 27% от тях членството в ЕС отслабва контрола върху външните граници на собствената им страна.

На въпрос „Защо смятат, че България не е спечлила от членството в ЕС”, отговорилите са посочили, че българският народ и правителство имат малко влияние върху взимането на решения на европейско ниво (съответно 34% и 25%). Българските проблеми най-добре се решават на национално ниво, са отговорили 30% (не много по-различно от средните за ЕС 28%). Почти една пета са избрали отговора „ЕС намалява стандарта на живот на българския народ“.

Отношение към Европейския парламент

Отношението на австрийците към Европейския парламент също е разнопосочно. 31% от анкетираните в Австрия имат „положително“ мнение, докато в ЕС като цяло този показател е с пет процентни пункта по-висок. В Австрия 22% имат „негативно“ мнение за Европейската гражданска камара, а в ЕС този процент е 17%. 45% от анкетираните в Австрия, както и в ЕС като цяло, са посочили „нито едно от двете“, а 2% – „не знам“. Според австрийците Парламентът на ЕС трябва да защитава най-вече демокрацията (32%), свободата на изразяване (30%) и върховенството на закона (25%). За българите най-важни са защитата на демокрацията, свободата на придвижване и върховенството на закона – 32%, следвани от защита на националните идентичности,култури и традиции в страните от ЕС.

Подкрепата на гражданите за ЕС и по-специално за Европейския парламент се е увеличила значително по време на пандемията. Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (58%) подкрепят по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в същото време делът на гражданите на ЕС с положителна нагласа към ЕП се е увеличил с 12 процентни пункта до 36% в сравнение с 2015 г., а увеличението в сравнение с 2019 г. е 3 процентни пункта. 45% от анкетираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а само 17% имат отрицателно мнение.

Тази положителна позиция към ЕП е отразена и в последния стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който показва, че сред всички институции на ЕС гражданите имат най-голямо доверие на Европейския парламент.

В България нагласите на гражданите следват средноевропейските, но делът на гражданите, които споделят мнението, че ЕП трябва да има по-важна роля в бъдеще е значително по-малък – 43%.

Но кои са въпросите, на които Европейският парламент трябва да обърне специално внимание?

За Австрия най-важният въпрос е опазването на климата. За България – подобрения в областта на здравеопазването.

Според проучването 44% от австрийците биха искали Парламентът на ЕС да предприеме мерки срещу изменението на климата. В България този проблем е важен за 39% от анкетираните.

Тук почти всички скандинавски страни са съгласни с Австрия, докато мнозинството от южните страни от ЕС отдават приоритет на въпросите на здравеопазването и борбата с бедността.

Подобрения в областта на здравеопазването искат 38% от жителите на алпийската република и 53% от българите. Борбата с бедността се смята от 33% от австрийците и 51% от българите за една от най-важните задачи на Европейския парламент.

Според собствените им изявления 13% от австрийците знаят какво и как работи и функционира Парламентът на ЕС. Според проучването на Евробарометър 60 % от тях казват, че имат „средно ниво на познания“. Около една четвърт от австрийците не знаят нищо или почти нищо за работата на Европейския парламент.

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации