8.2 C
Виена
вторник, 19 октомври, 2021
spot_img
Още
    НачалоAвстрияМария Касимова-Моасе, за която пътят към президентството започва от Виена

    Мария Касимова-Моасе, за която пътят към президентството започва от Виена

    Новината за кандидатурата на Мария Касимова-Моасе за вицепрезидент редом с Лозан Панов я сварва във Виена, където журналистката гостува за представянето на последната си книга и своя моноспектакъл “Свободно падащи истории”.

    Интервю Мартина Шопова-Янев

    Ако съдим по първите реакции в социалните мрежи, тази новина сякаш е сред най-приятните изненади в политическия живот напоследък изобщо. Как посрещнахте предложението да се кандидатирате за вицепрезидент?

    То бе абсолютна изненада! Няма да крия, че бях шокирана, но си казах, че и като човек с много силна гражданска позиция, и като българка, и като жена, нарамила сто каузи – ако аз искам реално нещо да се промени, ето възможността това наистина да се случи. Вицепрезидент е висока и много отговорна позиция, от която действията ти са много видими и имаш пряк достъп до редица лостове, до експерти и до важни хора в страната. Така че смятам, че не стига вече само писането във фейсбук, поне не се получават нещата така, както ние си ги представяхме, и приемам тази номинация с огромна отговорност.

    Признавам, че мъничко ме е страх, но аз обичам да ме е страх, така си вдигам адреналина. Около мен има много хора, на които да разчитам. Познавам и обратната страна на медала и съм се подготвила. Не си навирвам носа, зная, че ме чака много работа, но съм готова за това предизвикателство.

    Ако мислено извървите миля в обувките на вицепрезидент, какви са първите неща, които Ви хрумват? Какво прави тази политическа фигура? Кому е важен вицепрезидентът?

    Мисля, че това е една функция, която тепърва всеки един, който застане на този пост, може да запълва с ново съдържание. Тя като че ли изглежда малко неясна, малко недомислена, прекалено презентативна, а не толкова действаща. На мен ми се иска нещата, които аз правя, инициирам или други инициират и те минават през мен, да бъдат  видими. Да бъдат представяни пред хората и те да са наясно каква е вицепрезидентската  функция.

    Смятам, че мога да помогна с моите активности в социалната политика, в културната политика и свободата на словото като журналист. Това са и моите, не бих ги нарекла приоритети, защото в нашата държава всичко е приоритет, но това са нещата, в които реално мога да бъда истински полезна.

    Безкрайно много вярвам на Лозан Панов, така или иначе щях да гласувам за този човек, без изобщо да съм мислила, че мога да застана редом до него. За мен самият факт, че съм поканена вече е голямо признание. Надявам се двамата да направим истински добър тандем.

    Работила ли сте досега с Лозан Панов? Какво Ви вдъхва увереност, че ще бъдете добра президентска двойка?

    Никога не сме се виждали. Предстои да се запознаем. Говорим си на Вие, но оказа се, че той познава добре моята работа и моите позиции. Аз познавам добре неговата работа, изключително съм впечатлена от устойчивостта на този човек, от морала, който той изповядва. Той в много голяма степен, не казвам напълно, защото не се познаваме лично, но в много голяма степен съвпада с това, което аз имам като представа за морално и за почтено.

    Относно президентската функция смятам, че не трябва да я гледаме с толкова страхопочитание, а някак всеки българин, който е активен гражданин, да знае, че би могъл да бъде предложен за такава длъжност. Тя не бива да е във висините, а да е работна, действаща длъжност, която много хора потенциално могат да изпълняват по своя начин. Ако изберат нас, ние бихме били там за едни 5 години, да речем, след това пак сме хората, които сме, гражданите, които сме, хората с кариера и работа, която имаме. Аз продължавам да бъда човекът, който пише, майка на децата си, съпруга на съпруга си и приятелка на приятелите си и това нямам как да се промени.

    Мария Касимова-Моасе по време на разказваческото си шоу „Свободно падащи истории“

    Последната година направи ролята на президента централна в политическия живот на България. В този контекст кои качества Ви се струват задължителни за президентската двойка, която България ще има след 14.11?

    До днес все си мислех от другата страна, като избирател, каква трябва да бъде тази двойка и какви качества да представят хората, които застанат там.

    За мен лично е много важна почтеността. Позабравили сме тази дума и знам колко гръмко звучи, но почтеността е нещо изключително важно и означава човек да бъде верен на това, в което вярва и това, за което работи. И това да бъде негов начин на живот.

    Така както аз я виждам в работата и кариерата на господин Панов. Надявам се и аз в моята работа да не съм давала основание хората да смятат, че мога да предам идеите си.

    Освен почтеността, смятам баланса, доброто говорене – с хубав и разбираем език, дипломатичността за изключително важни, културата на тази институция, също. Президентската двойка все пак са хора, които предствляват държавата пред света и пред гражданите. Надявам се тези ценности да се върнат. Аз преподавам етикет и протокол и от тази гледна точка знам колко е важно как се държат, как изглеждат хората на такива позиции и как те предават посланията си с всичко, което са.

    Имате ли притеснения, свързани с кампанията, която предстои?

    Имам и те са чисто човешки. Нямам от какво лично аз да се страхувам, аз съм човек, за когото се знае много, почти всичко в общественото пространство. Нищо не съм крила, от нищо не се срамувам, от грешките и слабостите си също. Притеснявам се за близките си. За децата ми – да не се почувстват обидени, преследвани, унизени, за моите приятели.. Притеснявам се и за собствената си чувствителност, макар и обръгнала от журналистическия си опит. Приемам, че това е част от играта. И както днес ми каза скъп приятел, с когото обсъждахме това мое решение: „Такива предложения човек получава веднъж в живота, Мария, и когато човек не ги приеме, а би могъл правейки го да свърши работа, след това е много по-нечестно да продължава да критикува. Защото е лесно да се критикува. По-трудно е да се опиташ да направиш реалност това, което си смятал за правилно”.

    Календарът Ви за следващите седмици със сигурност ще претърпи сериозни промени. Какво ще Ви е най-трудно да извадите от него?

    Много ще ми е трудно, и се надявам да не ми се налага, да извадя от календара си представлението, което правя, защото ми е изключително важно. Искам да имам време да пиша, най-вероятно това ще се случва през нощта, но съм готова да посветя нощите си на това, не и да се лиша. Притеснявам се много и за времето, което ще мога да отделям на близките си хора, но слава богу, децата ми са големи и разбрани, съпругът ми ме подкрепя във всичко, надявам се да минем и през това, без тях със сигурност няма да мога.

    Визитка

    Мария Касимова е родена през 1969 г. в семейството на големия български актьор Хиндо Касимов (1934-1986).

    Завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, работила е като журналист в Българската национална телевизия, в. „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“ и др. 

    Била е редактор в няколко списания като „Едно“, „Elle“, „НеЯR“. Тя е редовен колумнист в онлайн медии като Webcafe и „Площад Славейков“. Работила е като консултант по комуникации, етикет и протокол.

    Майка е на две дъщери. Съпругът й е бившият френски журналист Стефан Моасе. 

    През последните години тя издаде три книги с публицистика и художествени произведения – „Близки срещи със смесени чувства“, „Балканска рапсодия“, „Записки от Шато Лакрот“. 

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
    -- Реклама --

    Последвайте ни

    Календар

    Абонамент за бюлетин

    Последни публикации