15.1 C
Виена
събота, 18 септември, 2021
spot_img
Още
    НачалоБългарияД-р Александър Симидчиев: Трябва да знаем къде отива всяка стотинка, вложена в...

    Д-р Александър Симидчиев: Трябва да знаем къде отива всяка стотинка, вложена в системата, и колко здраве връща обратно

     Д-р Александър Симидчиев е специалист по белодробни болести, вътрешни болести и здравен мениджмънт. Оглавява отделението по функционална диагностика в Централна клинична болница при Медицински институт на МВР в София. Медицински директор е на Центъра по електронно и дистанционно обучение при Медицински университет в Пловдив. Има международна практика като клиничен лекар, преподавател и изследовател в различни индустрии, свързани с медицината. Бил е главен лекар в една от най-големите фармацевтични компании в Канада. Автор на първия в страната онлайн курс по дигитална медицина. Почетен член на Клъстера за дигитално здравеопазване. Има активна позиция по темата за опазване на околната среда като председател на Сдружение Въздух за здраве и като член на неформалната мултиекспертна група за климатични промени. 

     Д-р Александър Симидчиев гостува във Виена на 12.06.2021г, събота, от 11:00 часа в кино CineCenter за среща-дискусия с българската общност. Подробности можете да научите тук.  

    Интервю на Меланж Булгарен

    Д-р Симидчиев, в България вече функционира цифровият COVID сертификат, страната ни е сред първите седем в ЕС, в които системата заработи. (В Австрия се очаква това да се случи в хода на месеца – б.а.) Това е огромна база данни. Ще има ли някакви научноизследователски ползи или смисълът на сертификата е единствено икономически и улесняващ пътуванията?

    Основният смисъл на този сертификат е възстановяване правата на свободно придвижване на хората, тъй като той изравнява правата на онези, които влизат на територията с тези на вече пребиваващите в нея по отношение статус на ваксинация, преболедуване или отрицателен тест.

    Със сигурност ще има икономически, социални, спортни ефекти и това е начин да се отвори общуването между държавите, което бе тежко редуцирано около пандемията. Той изравнява правата на гражданите на ЕС. За мен това е едно от първите неща, които се правят координирано в отговор на глобален проблем като пандемията. Европа показва наднационално негово решение и възстановява правата на гражданите на всички държави в ЕС едновременно.

    В момента в България се вихрят два големи скандала в сферата на здравеопазването – този в Александровска и разкритията за системно влошаващото се финансово състояние на болницата, и другият скандал, в правителствената Лозенец, с платените донорски операции между хора в съмнителна роднинска връзка,  който вече свали престилката на дългогодишния директор на болницата проф. Любомир Спасов. Как Вие приемате тези новини? Изненада ли са за Вас?

    Покрай вълната фалшиви новини, която особено се засили в пандемията, свикнах да бъда по-внимателен в коментара на новини, защото истината не винаги е там, където се съобщава. Чакам официално изявление на някоя разследваща институция по случая с Александровска, за да си съставя мнение.

    По-различно стои въпросът при „Лозенец“. Там са установени факти. Има безспорно направени трансплантации на групи хора от различни държави, които се водят роднини. Подобно съвпадение в роднинството изглежда малко странно. И този случай подлежи на институционално разнищване. Там има и криминален елемент. Aко разследването потвърди неверността на данните на тези роднини, говорим за тежко международно криминално престъпление, свързано с търговия на органи. От медицинска гледна точка това е най-долното нещо, което може да се направи, абсолютно категорично не е редно да се случва в коята и да е здравна система. Това уж сa практики само в държави от четвъртия свят, в които няма никаква регулация. В държава от ЕС е тежък удар. Разбира се, АКО такова нещо се е случило. Нека видим официалните становища на медицинския надзор в МЗ, на прокуратурата.

    И за да отговоря на въпроса Ви – не съм изненадан от тези скандали. В нашата здравна система до голяма степен работи принципът на шуробаджанащината, на непукизма, по-важно е кого познаваш, а не дали спазваш правилата. В България цензът за управленец в здравеопазването невинаги минава през ясно дефинирани критерии. Освен двата скандала, за които говорим, имаше и по-тихи: например смяната на борда на директорите на болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“, където назначиха с много интересна, забързана процедура човек с относително малък опит в управлението. Болницата е една от най-големите, с много отделения, Ковид вкл., с широка учебна дейност. Назначението му бе посрещнато с подписка от 250 души, работещи там, които се обявиха срещу него. Изваждаха се необяснимо хора от бордовете на други болници, от “Майчин дом“ и болницата в Перник, например, за да се подсигури това назначение. Всички тези рокади изискват одобрения от различни инстанции и фактът, че се случиха така бързо нещата, говори, че съдействието е било от най-високо ниво. Не квалифицирам. Но виждам бързи, необясними, непрозрачни действия.

    Прозрачност и предвидимост са двете неща, които най-много липсват на нашето здравеопазване. Това е и причината проблемите в него да се решават само политически, а не обективно. Ние трябва да знаем къде отива всяка стотинка, вложена в системата, и колко здраве връща обратно.

    С дигитализирано здравеопазване ще знаем, че сумата Х, инвестирана в една болница, е довела до Y-медицински резултат с определено качество и на тази база вече може да сравняваме управленски качества и да следим логиката в кариерното развитие на директорите. В болничното управление трябват правила, налагащи прозрачност, както в банковия сектор.

    За да управляват здравния капитал?

    Да, именно, здравето Е социален капитал, може би най-важният. Пандемията го доказа: нищо не може да функционира, ако е застрашено общественото здраве – нито икономика, нито спорт, нито култура, нито туризъм, нищо.

    Действително медицината и човешкото здраве се превърнаха в централни за обществото теми в последната година и половина. В пандемичния контекст, да, но в него се заговори много повече за имунни болести, психично здраве, хранително обусловени проблеми, алергии… Този фокус ограмотява ли ни, станахме ли по-внимателни, по-съзнателни към рисковете за здравето си?

    В България – категорично не. Това ограмотяване отнема десетилетия. Започва от училище, от миенето на ръцете, начина на хранене, спорта, от това дали ще караме велосипеди или тежки бензинови коли. Не говоря за индивидуално, а за обществено здраве. Например когато човек се ваксинира, освен че предпазва себе си във висока степен, той подсигурява и по-безопасна среда за тези около него, които по някаква причина не мога да се ваксинират. Носенето на маски, спазването на дистанция, ваксинирането са все обществено-здравни интервенции, а не форми на индивидуална здравна защита, както бяха представени в България. Хората там затова възроптаха. Ако аз не възприемам себе си като рисков, ако съм млад и здрав, дори и да се разболея не е голям проблем, нали, защо ме карат да правя това?! Защото пазим общественото здраве. Младите трябва да пазят възрастните. Това усещане, че здравето си е лично мое и не е обект на общо управление, че аз трябва да мисля само за себе си – това схващане бе особено тъжно да се види в България. Пандемията изискваше общ отговор.

    Отново ще бъдете част от листата на Демократична България на парламентарните избори през юли. Все така силна ли е мотивацията Ви да се занимавате с политика след краткия живот на 45-то Народно събрание, в което бяхте депутат?

    Дори е по-силна, защото сега вече знам в какво точно влизам. Целта ми е умерено, централизирано, разбираемо говорене за пандемията да се превръща в политики и тя да се управлява на база факти и цифри. Вече знам как това може да се случи. С колега от ДБ, един страхотен юрист – Атанас Славов, направихме законопроект, който предвижда малка, но необходима промяна в Закона за здравето, така че въвеждането на пандемична обстановка да върви с ясни изисквания и параметри към плана за задействане на локдаун или затваряне на заведенията например. Ако ресторантьорите знаеха, че затварят при 1500 болни на ден, щяха самите те да полагат повече усилия за спазване на мерките. Щом няма предвидимост, не може да се очаква съдействие от хората. В следващия парламент искам да довърша започнатото – да има ясен план с ясни критерии кога какво се прави и кое от кое следва. Само така хората могат да съдействат.

    Предстои Ви дискусия във Виена с българската общност в града. Вълнувате ли се от проблемите на българите в чужбина? Вие самият няколко пъти в живота си сте били част от голямата България извън граница.

    Да, пребивавал съм в различни държави за няколко месеца или години наред, последно живях две години в Канада. Хората зад граница държат много на общността, имат много по-фокусиран поглед над собствената си възможност за принос към страната, не само като най-големия чуждестранен инвеститор в икономиката ѝ. Затова смятам, че имат роля и място в избора на държавно ръководство. Очаквам дискусията във Виена с голям интерес, надявам се да дойдат хора, които поддържат различни политически формации, мнения и ще разговаряме по различни теми. Харесвам сблъсъка на гледни точки, възможността да видиш друг начин на мислене е ценност номер едно за мен, това движи демокрацията. Тя не е силата на мнозинството над малцинството, а силата на плурализма.

    Д-р Александър Симидчиев във Виена: здрав разум и глътка въздух в политиката

    Дискусията на живо с д-р Симидчиев ще се проведе на 12 юни (събота) от 11.00 ч. в кино CineCenter, Fleischmarkt 6, 1010

    При желание за присъствие и участие в събитието трябва да се регистрирате предварително на адрес dbg.wien@gmail.com.
    Вход свободен!
    Необходимо е представяне на негативен тест, имунизационен паспорт, удостоверение за наличие на антитела или документ, удостоверяващ преболедуван Ковид 19. 
    Събитието ще се излъчва онлайн през страницата Виена каза Да, България. За допълнителна информация: +436608464996
    За повече информация ТУК 

    ____________________

    Още по темата:

    Христо Иванов пред българите във Виена: Искам да направим България нормална държава

    Председателят на партия „Да, България“ Христо Иванов и Мануела Малеева пристигат във Виена за среща със сънародници

    Ало, чуваме ли се? Партийна комуникация и програми на политическите партии за българите в чужбина

    Избори 2021: Демократична България е първа политическа сила в Австрия

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Последвайте ни

    Календар

    Абонамент за бюлетин

    Последни публикации