8.2 C
Виена
вторник, 19 октомври, 2021
spot_img
Още
    НачалоAвстрияМаргарете Шюте-Лихоцки – жената, която променя кухнята, но не и принципите си

    Маргарете Шюте-Лихоцки – жената, която променя кухнята, но не и принципите си

    Маргарете Шюте-Лихоцки – жената, която промени кухнята и проектира жилища за бедните

    Маргарете Шюте-Лихотцки
    Маргарете Шюте-Лихотцки

    Текст Елица Ценова

    Можем лесно да  определим Маргарете Шюте-Лихоцки като забележителна жена, защото тя наистина е такава. Но за да защитим това определение, ще трябва да попътуваме малко повече от 100 години във времето и да се разходим от Виена до Франкфурт, от Магнитогорск до Истанбул, от Париж до Лондон с кратки отбивки в посока Китай и Япония и спирка в София. Тя е първата жена, завършила  архитектура в Австрия, става част от австрийската съпротивата срещу нацистка Германия и отстоява правата на жените. Преди всичко Маргарете Шюте-Лихоцки е неспокоен дух и перфекционист, търсещ най-доброто за хората.

    На нея дължим и облика на съвременната вградена кухня, който променя не само концепцията за кухнята като централно място в дома, но и модела на отношения в семейството.

    Първата жена архитект в Австрия

    Маргарете Лихоцки е родена във Виена на 23 януари 1897 г. Умира на 18 януари 2000 г., само няколко дни преди 103 си рожден ден.

    Между 1915 и 1919 тя е първата и единствена жена завършила училището за изкуство. Желанието ѝ да учи архитектура в Университета за приложни изкуства шокира родителите ѝ. „Те си мислеха, че ще гладувам. През 1916 г. никой не можеше да си представи да покани жена да проектира къща. Дори аз самата не можех”, разказва тя в интервю за австрийските медии по повод 100-я си рожден ден.

    Познат на майка ѝ моли самия Густав Климт да напише препоръчително писмо на дръзката дама, но големият художник не е особено услужлив и оставя ректора на университета да постъпи както сам прецени. Явно способностите на момичето надделяват и тя сяда на студентските банки редом с мъжете. Математическата прецизност, художественият подход към архитектурата и най-вече търсенията на младата Лихоцки в съчетаването на дизайна с функционалността ѝ носят редица архитектурни награди още по време на следването. След завършването си тя работи с популярния по това време архитект Адолф Луус и участва в планирането на сгради за инвалиди и ветерани от Първата световна война.

    Полезни адреси на български фирми, специалисти, организации и институции в Австрия

    Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен

    Максимално удобство на минимално пространство

    Наричат Маргарете Лихоцки майка на съвременната кухня заради създадения от нея модел на многофункционална кухня, останала в историята на „Франкфуртска кухня”.

    "франкфуртска кухня
    Модел на прочутата „франкфуртска кухня“. Жената може да седи в средата на въртящ се стол и всички уреди да бъдат „на една ръка разстояние“ от нея

    През 1926 г. тя е поканена във Франкфурт на Майн, за да участва в изграждането на стотици социални жилища, които трябва да поемат прииждащите в града работници. Пространството, на което трябва да се разположи всичко необходимо за живота на семейството, е крайно ограничено. Но Маргарете Шюте-Лихоцки не се притеснява да експериментира.

    Въоръжена с хронометър тя засича времето, необходимо за различни кухненски дейности и отделя ненужните движения, забавящи работния процес. Опирайки се на наблюденията си, амбициозната архитектка оборудва кухня с размер 6.5 кв.м (3,44х1,87) с модулни мебели като не оставя неизползван нито един сантиметър. Функционалният дизайн се характеризира с определен набор от мебели и точен алгоритъм за подреждането им. Единната структура на кухнята е без крачета и е оборудвана с рафтове и чекмеджета за съхранение на кухненски прибори, втори ред шкафчета и маса, разположена до прозореца. Работните плотове се изтеглят напред и след това прибират, а масата за хранене и дъската за гладене са сгъваеми.

    Към този функционален дизайн се добавят и плъзгащите врати на помещението, които от една страна не отнемат от пространството и позволяват на домакинята да готви в кухнята и същевременно да наблюдава децата в съседната стая.

    Известна като „франкфуртска кухня” тя става прототип на съвременната вградена кухня и бързо се разпространява не само в работническите квартали.

    Но тази простота и удобство не са плод на личен опит в кухнята. Самата Шюте-Лихотцки признава, че преди да създаде концепцията за вградената кухня през 1926 г., самата тя никога не е готвила. „Разработих този дизайн като архитект, а не като домакиня”, споделя тя в интервю за австрийското радио. Зад нейната идея стои преди всичко прагматичното ѝ желание да облекчи жената от домакинската работа, подчинявайки дизайна на функционални и рационални принципи.

    Лесни и евтини за изработка и монтиране Франкфуртският градски съвет инсталира 10 000 от нейните масово произвеждани сглобяеми кухни в новопостроените за работническата класа апартаменти, а Шюте-Лихотцки до края на живота си ще се опитва да избяга от имиджа на „майка на съвременната кухня”.


    Общинските жилища на Виена – история и бъдеще


    Социални жилища и детски градини по света

    През 1930 г., вече омъжена, тя заминава за Москва, където трябва да реализира първия петгодишен план на Сталин. Едно от условията ѝ да се включи в инициативата е да не проектира кухни. Когато политическите условия в Съветския съюз става невъзможни за работа, тя напуска страната и заедно със съпруга си отива в Лондон, а по-късно в Париж и Истанбул.

    Шюте-Лихоцки проектира и участва в архитектурни и урбанистични проекти в редица държави. Тя е архитект на детски градини, основани на идеите на Мария Монтесори, студентски общежития, училища. Работи в ГДР, а след края на Втората световн война стига и до София. Тя живее за кратко и в българската столица,  където проектира сградата на днешната 199-та детска градина „Сарагоса“ на улица „Струга” 15а.

    Детска градина „Сарагоса“ в София, проектирана от Маргарете Шюте-Лихотцки

    Съпротива

    Професионалният път на Маргарете Шюте-Лихоцки е свързан с живота на работническата класа. Тя се опитва да подобри ежедневието на трудещите се, създавайки за тях удобни и практични жилища. Но политическите ѝ убеждения също на страната на бедните и неоправданите и през 1939 г. тя се присъединява към Австрийската комунистическа партия. Година по-късно пътува от Инстанбул за Виена, където се опитва да влезе в контакт със съпротивителното движение срещу нацизма. По време на среща с човек, представящ се за лидер на съпротивата, тя е арестувана и осъдена на 15 години затвор, които трябва да прекара в Айхах, Бавария. Краят на Втората световна война я изважда по-рано от  килията и през 1947 г. тя се връща в родната Виена. Години по-късно споделя: „Ние бяхме убедени, че националсоциализмът е нещастие за света и Европа, а не само за Австрия”.

    Връзката ѝ с Комунистическата партия дълго време е пречка да получава проекти и да участва в изграждането на многобройните социални жилища в австрийската столица.

    Признания

    И все пак идва моментът, в който приносът ѝ и в архитектурата, и в борбата ѝ за мир и равенство получават признание в родината ѝ. През 1977 г. е наградена с медал за усилията ѝ за запазване на мира, а следващата година и с почетна значка за работата ѝ в Съпротивата. Идва и архитектурната награда на град Виена, както и австрийският почетен знак за наука и изкуство.

    Маргарете Шюте-Лихоцки не е от хората, които се отказват от принципите и идеите си, които цял живот отстоява. Защото най-важното нещо за нея е да запази себеуважение и да живее в съгласие със себе си.

    Тя отказва да получи награда за архитектура от президента Курт Валдхайм. Архитектката на социални жилища и участничка в Съпротивата срещу националсоциализма не може да си позволи  името ѝ да бъде свързано с бивш офицер от Вермахта.

    Тя публикува мемоарите си „Спомени от Съпротивата”, пише книгата „Защо станах архитектка” и в последните десет години от живота си се радва на внимание и признание.

    Умален модел на нейната „Франкфуртска кухня” може да се види в Музея за приложни изкуства (МАК) във Виена. „Колкото и да се развиват дизайнът, материалите и изискванията към съвременната кухня, в основата си тя продължава да се придържа към принципите за функционалност и рационалност, заложени още през 1926 г. от Маргарете Шюте-Лихоцки“, коментира Паулина Владимирова-Ципфел, съсобственик на студио за кухненско обзвеждане Küchenstudio Zipplan.

    Модерна кухня, проектирана от Паулина Владимирова-Ципфел.

    _________________

    Още по темата:

    От банка в луксозен хотел – реконструкция по конец

    Столовете „Тонет” – от виенските кафенета до САЩ

    Как се получава общинско жилище във Виена?

    Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

    Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ
    -- Реклама --

    Последвайте ни

    Календар

    Абонамент за бюлетин

    Последни публикации