„Трябва да разглеждаме всяка криза и като шанс за преоткриване на начин на работа, бизнес модели или ефективност. През 2020 направихме доста промени, които в други години може би нямаше да се случат толкова бързо”, обобщава случилото се през годината архитект Евгени Гергински, съдружник в Huss Hawlik Architekten, Виена.
Интервю Елица Ценова
Една доста необичайна година е към края си. Кои бяха най-големите предизвикателства през 2020 за архитектурно бюро Huss Hawlik Architekten?
По време на първия локдаун първоначално безпричинно бяха преустановили работа и доста от строителните фирми и тогава в рамките на две-три седмици се усети паника в бранша. След това много бързо се върнахме към познатия ритъм на работа и дори нещо повече – отбелязваме бум на поръчките. Както изглежда, архитектурното ни бюро ще отбележи най-силната си година. Разбира се, това се отнася за нашия бранш, където се наблюдава още по-засилено търсене на жилища и имоти отколкото преди кризата. В тези несигурни времена хората се стремят да инвестират парите си в нещо физическо и дълготрайно, т.н. бетонно злато. Ниските лихви също така предразполагат към по-големи инвестиции.
От тази перспектива най-голямото предизвикателство за нас бе да намерим достатъчно персонал, за да се справим с увеличения обем на работа. Броят на служителите ни се увеличи с 15% и вече буквално няма място в офиса ни. Този тренд продължава.
Забелязвате ли увеличение на търсенето на определен вид услуги?
Нашата фирма се занимава редовно и с разработването на дадени парцели или местности още преди те да бъдат отредени за строителство. Ние осъществяваме връзките с общината, участваме в разработването на концепцията за застрояване, активно работим с представители на кметството за развитието и на нови квартали.
Все повече инвеститори – особено чуждестранни – ни наемат не само като архитекти, но и за цялостно управление на проектите, включително и за технически и строителен надзор.
В момента 80% от проектите ни са свързани с жилищно строителство – малки и големи кооперации, надстройки и обновявания на съществуващи сгради, общински и субсидирани жилища (Gemeindebau/Genossenschaftsbau) до големи комплекси с магазини и заведения. Останалите проекти касаят офис сгради с логистични халета и луксозни еднофамилни къщи. Ние създадохме новата концепция за регионални филиали на ÖАMTC в Източна Австрия и сега един по един ги обновяваме.
Кой беше най-положителният момент за Вас през тази година?
След първоначалния стрес може би най-голямо облекчение почувствахме, когато разбрахме, че кризата не ни се отразява зле, а напротив. Получавахме поръчки дори по време на първия локдаун и това ни помогна да се успокоим и да се концентрираме върху работата. От разговори с колеги от бранша разбирам, че и други архитектурни бюра работят на пълни обороти.
Все пак не можем да знаем каква ще бъде ситуацията в средата и края на следващата година, не знаем и колко ще продължи Ковид кризата и докога правителството ще има средства. Нашият бранш усеща кризи винаги с около 2 години закъснение. Така бе и през 2009.
Проектите ни продължават по три-четри години и това ни дава засега сигурност, че ще сме анагжирани и в близко бъдеще. Оптимист съм и имам позитивни очаквания за 2021.
Трябва да разглеждаме всяка криза и като шанс за преоткриване на начин на работа, бизнес модели или ефективност. През 2020 направихме доста промени, които в други години може би нямаше да се случат толкова бързо.
Отразили се коронакризата на начина на работа в офиса?
Определено и внезапно! Близо 30% от служителите ни работят в момента от вкъщи, а по време на първия локдаун бяха около 80%. В това отношение сме много гъвкави и всеки преценява за себе си къде се чувства сигурен и продуктивен. В офиса спазваме всички хигиенни изисквания и работните места са на близо два метра разстояние.
Сега провеждаме много онлайн срещи, които имат своите предимства, но не могат да заменят човешкия контакт с клиента.
Доверие не се печели през екрана. Липсва ни живата дискусия с клиента, творческият процес, в който всеки дава своя принос, чертаейки върху лист хартия.
В големите концерни голяма част от служителите не общуват лично с управляващите. От тази гледна точка за тях преминаването в режим „домашен офис” не е голям проблем. За малките и средни фирми, в които хората се познават със собствениците, и е създадена и междуличностна връзка, директният контакт е важен. Аз знам възможностите на нашите служители и съм наясно с коя задача могат да се справят самостоятелно, за какво и къде ще имат нужда от помощ и как би се отразило това на фирмата. Тази информация се акумулира само в директното общуване и затова вярвам, че след края на кризата, ние ще се върнем към познатия модел на работа и ще имаме отново нормални социални контакти. Не изключвам обаче и някои служители да минат на хибриден начин на работа.
През тази година много хора прекарват повече време у дома. Нещо повече – домът се превърна и в офис, и в класна стая. Наблюдавате ли промяна в изискванията на хората към жилището?
На теория, да. Хората искат повече площ, повече отделни помещения, балкон. На практика обаче всичко опира до възможностите и това кой какво може да си позволи. В момента търсенето се увеличава, което не е предпоставка за падане на цените. Англичани, германци, а и много американски фондове преоткриха Австрия като сигурно място и инвестират тук.
Имотите не са безкрайно количество. Площта е ограничена, а във Виена в по-голямата част на града не може да се строи нависоко и големите строителни инвеститори вече се изнасят извън столицата. Това пък води до рестрикции в застрояването из околностите. Затова е жизнено важно развитието на обществения транспорт и на 100 км от главните градове, където цените са все още поносими.
Убеден съм, че в бъдеще хората ще наблягат повече на гъвкавост в домовете и мебелировката им, както и на свободните площи в или около сградите, в които живеят.
Вие сте член на Австрийския борд за устойчиво развитие (ÖGNI). Разкажете ни повече за работата на тази организация?
ÖGNI е неправителствена организация, занимаваща се със сертифициране на сгради, които имат екологични, икономически и социо-културни предимства както за околната среда, така и за хората, които живеят в тях. В Австрия тя е създадена през 2009 г. и е член на World Green Building Councils. Сградите, построени съобразно тези принципи, повишават комфорта и качеството на живот през целия си жизнен цикъл, като в същото време намаляват негативното влияние върху околната среда и повишават икономическата устойчивост на проекта.
Законите за строителство се променят и вече имаме повече изисквания за соларни панели, зелени покриви, озеленени фасади, енергийна ефективност. Община Виена, но и Австрия като цяло, полага много грижи за прилагането на разпоредбите от Green Deal, който бе подписан в Брюксел и има за цел елиминирането на вредни газове до 2050г. Инвестициите в екология вече са видими.
Както в автомобилостроенето се произвеждат все повече електрически коли, така и в строителството на сгради се набляга на екологичните и устойчиви аспекти. Все повече се мисли за здравето и благосъстоянието на обитателите, за хармонията с природата и вложените технологии.
Ако погледнем към едно по-далечно технологично бъдеще, ще видим ли там сгради, излезли от 3D-принтер?
Разбира се, както във всеки бранш, технологиите помагат за спестяване на ресурси и време. В бъдеще сградите ще стават все по-удобни за живеене и ще бъдат с по-добра енергийна ефективност и с много функционалности, тоест по-комплексни. Строителството само по себе си е комплексна дейност заедно с всичките сертификати, нужни за използваните материалите. Трудно ми е да си представя как по обемисти сгради ще могат да се създадат от принтер.
Визитка
Архитект Евгени Гергински е роден през 1980 г. в България, а от 1989 г. живее в Австрия. Завършил е HTL Hochbau und Bautechnik и специалност „Архитектура” в техническия университет във Виена. Специализира една година магистърска програма по архитектура в City University of New York, САЩ. От 2011 г. е член на Камарата на архитектите в Австрия.
От 2019 г. е управител и съдружник в HUSS HAWLIK Architekten, което от 2015 г. има офис и в София.
В свободното си време се занимава с югоизточно бойно изкуство. Обича да пътува.
Женен с една дъщеря.
