9.4 C
Виена
четвъртък, 25 април, 2024
spot_img
НачалоAвстрияМартин Хофбауер, фронтмен на групата Wurstfabrik: Радвам се, че ще мога да...

Мартин Хофбауер, фронтмен на групата Wurstfabrik: Радвам се, че ще мога да подкрепя кампанията „Локомат за България“

-- Реклама --

„За мен България е като енергиен кладенец – зарежда ме с позитивна енергия за дълго време“, казва музикантът Мартин Хофбауер

Визитка: Мартин Хофбауер е професионален треньор по тенис и фронтмен на австрийската група Wurstfabrik. Той има тясна връзка с България и без колебание се съгласи да участва в откриването на изложбата „Австрия в моя обектив” и по този начин да подкрепи благотворителната ѝ кауза – събиране на средства за кампанията „Лакомат за България”.

Интервю Елица Ценова

Мартин, ти пееш и свириш чудесно на китара, но си и опитен треньор по тенис. Как сам би се определил – като спортист , който се занимава с музика или музикант, който по стечение на обстоятелствата се занимава с тенис?

Всичко зависи от обстоятелствата. Харесва ми един ден да съм музикант, а на следващия – треньор по тенис.

Ето, например, 3-и декември ще бъде ден за музика. Ще участвам в откриването на изложбата „Австрия в моя обектив” в БКИ ”Дом Витгенщайн”, а това за мен лично е специално събитие. От една страна се радвам, че ще мога да подкрепя кампанията „Локомат за България”, от друга страна съм много щастлив, че ще имам възможността да свиря заедно с двама невероятни музиканти – братята Константин и Александър Владигерови. В този ден ще се чувствам изцяло музикант, който само между другото поразбира нещичко от спорта, наречен тенис.

На следващия ден, ще прекарам дълги часове на корта с прекрасни хора, които оценяват моите треньорски умения и това, че всеки ден научават от мен по нещо ново в този спорт. През целия този ден ще бъда спортист и треньор, който само между другото поназнайва да пее.

Това разнообразие от превъплъщения е много вълнуващо и ми носи голямо удоволствие, затова и го приемам като привилегия.

Би ли представил на нашите читатели групата Wurstfabrik – колко човека сте, как се събрахте, каква музика свирите?

Ние сме точно като Бийтълс – четирима младежи (смее се) и точно като тях сме си разпределили музикалните инструменти – две китари, един бас и барабан. Някои се познаваме от 30 години, други – от 15 и мога категорично да кажа, че сме най-добри приятели.  Знаем, че всеки от нас би помогнал на другия независимо по кое време на денонощието и по какъв повод това се налага. Ние сме винаги един до друг.

Нещо като Д’Артанян и тримата мускетари?

Да, би могло да се каже (смее се). В основата на нашата банда е приятелството, възможността да прекарваме време заедно и да се забавляваме чрез музика. С течение на времето заедно развихме и обогатихме уменията си.

Има ли музикант или стил в музиката, който да е повлиял най-силно на развитието на бандата ви?

Музикалните ни предпочитания са в областта на рока, а пример взимаме от Боб Дилън. След като аз станах солист на групата и започнах да пиша и текстовете на песните, се появи и тенденцията да налагаме виенския диалект, което се получава естествено, защото това е езикът, с който съм израснал и на който мога най-добре да се изразя. Това е и езикът, който използваме в ежедневието.

Ти имаш силна връзка с България. Как изглежда нашата страна в твоите очи?

Моята любов към България и българите започна с любовта ми към жената до мен. Тя е българка и с нея се запознахме преди няколко години във Виена. Оттогава тя използва всяка възможност, за да ми покаже предимствата, красотата и особеностите на своята страна и своите сънародници. Вече имам няколко верни приятелства в България.

Бил съм няколко пъти в страната и всеки път се чувствам като стар дизелов автомобил, който с последните капки бензин едва докретва до бензиностанцията, а след това еуфорично преминава като светкавица следващите 1000 километра. Тази страна е като енергиен кладенец – зарежда ме с позитивна енергия за дълго време.

Какво ти прави най-силно впечатление, когато се срещаш с българи?

Българите, които познавам в България, имат същото положително излъчване като тези, които срещам и тук във Виена. С тях винаги имам усещането за уют и сигурност.

В летните ни курсове по тенис идват и много българчета и за мен е истинско удоволствие да общувам с тях. Преподавам им първите стъпки в спорта и същевременно си говорим за много други неща, свързани с Родината им. Този контакт е изключително положителен и винаги се радвам, когато в групите има български деца.

Научил ли се вече някои думи на български език?

Ох, само няколко за съжаление. Мога да кажа „спокойно”, „наздраве” и „кукличка”. Май имам много да уча.

Ще те видим и чуем на откриването на фотоизложбата „Австрия в моя обектив”. Една от темите там е „Всичко е музика!”. Важна ли е музиката в живота на съвременния човек?

Разбира се, че музиката е важна! И не само за модерния човек. Всъщност какво означава „модерен човек”?

Има изтъркани баналности като „музиката свързва”, „музиката не познава граници”, „целият свят разбира езика на музиката” и т.н. Да, те са верни и имат своето оправдание, но възприятието на музиката е много индивидуално нещо.

А какво е твоето лично възприятие?

От позицията на спортист-музикант ще ви представя един важен аспект на музиката.

Познавам лично жената под номер 588 в световната тенис ранглиста, която е страхотна приятелка и професионална спортистка. Тя е оценявана за всеки свой удар и за всяка своя игра – ако спечели, ще се придвижи нагоре в класацията, ако загуби – ще падне надолу. Средно положение няма – или е добра, или не е добра, но винаги е на някакво оценимо като число място.

В музиката няма 588-та най-добра рок група или 27-мата най-добра цигуларка. И това е така, защото всеки, който слуша, оценява различни параметри, харесва различни неща и различен интензитет. Всеки слушател оценява музиката за себе си със свой собствен неповторим метър. Всеки слуша различно, всеки чувства различно. Затова и няма ранглиста за музиката. И това е добре.

Откриване на фотоизложбата „Австрия в моя обектив“

КОГА: 3.12.2019 г. от 18.30 ч.

КЪДЕ:БКИ „Дом Витгенщайн“

Parkgasse 18, 1030 Виена

Повече за събитието ТУК

Проектът Фото Меланж 3х3 се осъществява с подкрепата на  МА7 и БКИ”Дом Витгещайн”.

За сбъдването на изложбата „Австрия в моя обектив” разчитаме още на помощта на Ar Kona, на транспортната фирма „Доставки от и до Австрия” и винотека VINOTO.

________________

Още по темата:

Анелия Хохвартер: Мисия Локомат

Фото Меланж 3х3: Каним ви на изложба

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации