На 11 ноември католическата църква отбелязва Деня на св.Мартин от Тур. Този празник се свързва в Австрия с редица обичаи, някои от които имат своите езически корени.
Днес св.Мартин е известен в Австрия преди всичко с легендата, че дал наметката си на беден човек, с това, че е патрон на провинция Бургенланд и с вкусните печени гъски, които се сервират в ресторантите в седмицата около 11 ноември.
Св.Мартин и просякът
Произходът на името Мартин се свързва с римския бог на войната Марс. Св.Мартин е роден през 316/317 г. в Савария, римската провинция Панония (днешна Унгария). По настояване на баща си 18- годишен започва военна кариера. Легендата разказва, че той препускал на бял кон някъде в Амиен, когато срещнал мръзнещ просяк. Без да се колебае младият мъж разкъсал наметката си на две и дал половината на бедния човек, за да се стопли. По-късно Мартин изоставил военната служба и посветил целия си живот да помага на нуждаещите се. Бил е ръкоположен за епископ на Тур. Св.Мартин е първият светец, който не е починал от мъченическа смърт, тъй като точно по негово време римският император Константин слага край на гоненията на християните и признава християнската религия за официална. Св.Мартин се счита за пазител на пътуващите, бедните, конниците и войниците.
Според легендата с избора му за епископ на Тур е свързана и следната случка. Той бил толкова скромен, че притеснен от вниманието, се скрил в една плевня, а хората го търсили до тъмно с фенери. Оттук тръгват и традицията за шествията с фенери и паленето на огън, които имат за цел да помнят, че доброто и милосърдието са най-чистите човешки добродетели.
Св.Мартин се почита на много места в Германия, Австрия и Швейцария като символ на християнското смирение.
Обичаите, изпълнявани на деня на св.Мартин, показват, че празникът има както религиозни, така и дълбоко езически корени, свързани с народните вярвания за края на стопанската година и началото на зимата.
Традиции и обичаи в Австрия за Деня на Вси светии
Отброяването на дните до Рождество започва с Първия адвент
Детското шествие с фенерите
е сред най-обичаните прояви на 11 ноември. Седмици преди празница, децата сами изработват фенерчета, разучават песни и сценки от живота на светеца. Малчуганите, често придружавани от родителите, тръгват от детската градина или училище, носейки ръчно изработени фенери и пеейки:
Ich geh mit meiner Laterne
und meine Laterne mit mir…
Спирайки в някой парк или площадче, те се нареждат в кръг и се разиграва сценката, в която светецът дарява половината си палто на бедняка. Често тя е заменена с рецитиране на стихове, четене на легендата или пеене на песни. Всички присъстващи се черпят с традиционни хлебчета със стафиди и пият пунш.
В много райони е популярно и паленето на огън, който се възприема като символ на светлината, гонеща тъмнината. Тъй като на 11-и ноември официално приключва и земеделската година, този огън имал и пречистваща роля – всичко лошо от старата година трябвало да бъде изгорено.
Ако искате да не пропускате материали, абонирайте се за нашия безплатния месечен електронен бюлети
Полезни адреси на български специалисти, фирми, институции, училища и организации в Австрия
На този ден стопаните гадаят каква зима ги чака: ако на св.Мартин е мъгливо – зимата ще бъде мека; ако е ясно – скоро ще стане студено; ако вече е паднал сняг – зимата ще бъде дълга и тежка.
Martinigansl
Сред традициите на този ден е и хапването на печена гъска (Martinigansl), която традиционно се сервира с червено зеле и кнедли. Някои свързват този обичай с една куриозната случка със св.Мартин, който от притеснения или от скромност, но преди избора му за епископ той се скрил при гъските в двора. Те обаче вдигнали такъв шум, че издали убежището му. Според някои, св.Мартин се ядосал и наредил гъските да се изпекат. Други обаче смятат, че един толкова милосърден и благочестив човек не би посегнал на животните.
За първи път този обичай е споменат официално през 1171 г. във връзка с официалното приключване на работата на полето и започването на зимата. Това е била една от последните възможности за земеделските стопани да се похапнат месо. От друга страна, за много от тях е било непосилно да изхранват гъските през дългата студена зима.
В дните около 11 ноември в Австрия се изяждат средно 250 000 гъски, две трети от които са внос от чужбина.
Много от традиционните заведения предлагат специално приготвената гъска, поднасяна с кнедли и червено зеле. В повечето случаи е добре да се направи предварителна резервация, тъй като това ястие е в менюто само една седмица, а желаещите да го опитат са много.
