18.1 C
Виена
четвъртък, 28 март, 2024
spot_img
НачалокултураблаготворителностПетър Матев, диригент на хора на слепите „Акад. Петко Стайнов“: Вдъхновяват ме...

Петър Матев, диригент на хора на слепите „Акад. Петко Стайнов“: Вдъхновяват ме любовта и добротата

-- Реклама --

От 1-ви до 7-ми ноември професионалният смесен хор ще бъде на турне в Австрия. Той ще изнесе концерти и ще участва в различни културни мероприятия под мотото „Пътешествие  на светлината“

Професионален смесен хор на слепите "Акад.Петко Стайнов"
Професионален смесен хор на слепите „Акад.Петко Стайнов“ снимка личен архив на Петър Матев

Интервю Елица Ценова

Г-н Матев, как се срещнахте с Хора на слепите „Акад.Петко Стайнов”?

Срещнахме се по най-тривиалния начин, но вече 26 години сме заедно. През 1992 г. спечелих обявеното място за пианист на хора и пет години работих на тази позиция, а от 1997 г. съм диригент след като отново бях избран чрез сериозен конкурс. По това време съставът бе на издръжка към Съюза на слепите в България и всички бяхме на нормален работен ден, с ежедневни репетиции. Хористите разполагаха и с време за самоподготовка, имахме изяви, участия в различни фестивали и събития, концерти.

Харесва ми това, което правя, хората, атмосферата, свикнал съм с ритъма и не мога да си представя да се разделя с тях. Когато човек има хубаво очакване за следващия ден, значи обича работата си.

От колко човека се състои хорът? Идват ли нови хористи?

Към момента съставът варира между 24 и 28 човека и това по-скоро е камерен хор, но е имало години, в които числеността е била до 70 човека. Тогава почти 2/3 от хористите бяха напълно слепи или със силно увредено зрение. За съжаление след 1999 г., когато финасирането на хора беше прекратено, поддържането на голяма формация стана много трудно. Тогава и доста хора напуснаха или отпаднаха от състава по различни причини.

Липсата на финансиране наруши и приемствеността в хора. Днес не можем да осигурим постоянни ангажименти и парите, които се получават за концерти, могат да бъдат само някакво допълнение, но в никакъв случай не могат да изхранят човек. Ние наблюдаваме развитието на деца с музикални заложби в Училището за деца с нарушено зрение в София, правим заедно с тях концерти. Има талантливи младежи, които завършват Музикалната академия, но предпочитат да се ориентират към поп и джаз музика.

снимка Личен архив на Петър Матев

Как се издържа съставът сега?

Както споменах, през 1999 г., поради липса на средства, Съюзът на слепите в България прекрати финансирането на хора. Тогава създадохме Фондация „Хор на слепите „Акад.Петко Стайнов”, която пое грижата за незрящите певци. Благодарение на нейната работа съставът е жив, продължава да твори и и изнася концерти. Получаваме средства от дарения, както и по спечелени проекти в програми на Агенцията за хората с увреждания, Фонд „Социална закрила”, Програма „Култура“ на Столичната община, Министерството на културата и др. Приходите отиват единствено за творческата дейност на хора. Трудно е, но не се отчайваме и се радваме на всяка подкрепа.


Хорът на слепите „Акад.Петко Стайнов“ с първо турне в Австрия


Вашите хористи не могат да Ви виждат и да следят движенията на ръцете Ви. Как осъществявате комуникацията с тях?

Комуникацията с незрящите не е трудна. Не трябва да се забравя, че те са като всички нас, имат същите болки и радости.

Да, разбира се, в работата има известна специфика. В началото бях леко притеснен, но нещата бързо се наместиха. Репетиционният процес не се различава съществено от този в другите формации. Необходимо е малко повече време, защото нотите се изписват на брайлово писмо на ръка и това се прави за всеки хорист поотделно. За концертите обаче певците научават повечето от материала наизуст. Напоследък подготвям звукови файлове, където съм изпял ноти и текст – хористите ги слушат и запаметяват по слух.

На репетициите обяснявам много, опитвам се да представя картинно нещата, повтаряме и постепенно научаваме произведението. По време на концерт обикновено диригентът застава на 2-3 метра от хора, а аз съм в непосредствена близост до него; ръцете ми са буквално над главите на хористите от първия ред. Така те усещат дишането и движенията ми, а за различните забавяния, забързвания, встъпления си имаме и устни сигнали, които произнасям съвсем тихо. Например в началото броя 1-2-3-4 в темпото, в което ще пеем. Докато се подготвяме, тактувам с крак, но на сцената няма такива неща – всичко е съвсем професионално.

Как определяте репертоара на хора? Имате ли предпочитания към определени произведения?

За този хор няма тайни в музиката и той може да изпее абсолютно всичко. Това не е само мое мнение, а и на много музиканти и специалисти. Не следваме строги правила при избора на произведения. Най-важният критерий е дали ни харесват или не. Хорът е много силен в изпълненията на църковно-славянски песнопения, обработени български народни песни, пиеси на нашия патрон Петко Стайнов, но с удоволствие пеем оперни хорове и кантатно-ораториални творби, съвременна музика, евъргрийни.

Както всички и ние срещаме трудности, но по-важното е да ги преодоляваме. Може нещата при нас да се случват по-бавно, но важното е, че се случват.

Хорът на слепите и диригентът Петър матев по време на концерт
Хорът на слепите и диригентът Петър матев по време на концерт

Какво Ви мотивира и вдъхновява в работата с хора на слепите „Акад.Петко Стайнов”?

Любовта. Сигурно да звучи тривиално, но любовта е в основата на всичко. Любов към музиката, към хората, към професията. И добротата на хората, които помагат да се случват хубавите неща.

За нашите незрящи хористи самото идване на репетиция е предизвикателство. Ние се събираме в Синдикалния дом на транспортните работници, който се намира близо до Централна гара. Мястото е много натоварено, трудно за ориентиране, но те се справят. Тези хора заслужават достоен живот. Понякога е нужно да направим нещо много малко, за да улесним тяхното ежедневие, но без да нараняваме достойнството им. Вдъхновяващо е да видиш как те се борят и успяват, или да усетиш, че по време на концерт сме докоснали душата на публиката.

Сигурно не липсват и весели моменти в живота на хора. Бихте ли споделили някоя случка?

В нашия колектив поддържаме много добри отношения помежду си. Понякога сядаме заедно на маса, разказваме си истории, споделяме грижи и радости.

В началото се учех как да водя някой от незрящите колеги до определено място. Трябваше да се обяснява – тук има стъпало, следва неравна настилка, сега ще завием наляво, сега надясно. В един момент се усетих, че пренасям това поведение и спрямо зрящи колеги и приятели и те често се шегуваха с мен за това.

Заради трудното ни събиране с особено чувство си спомням първата ни репетиция в Синдикалния дом на транспортните работници. За незрящите това беше съвсем непознато място и се бяхме разбрали, че с моята колежка ще ги вземем от спирката и да ги заведем до залата. Но тогава около Централна гара имаше осем спирки на автобуси и трамваи! Но успяхме. На следващата репетиция всички до един дойдоха навреме – бяха запомнили пътя и намерили начин да се справят.

Какво да очакваме от хора на слепите „Акад.Петко Стайнов” в Австрия?

На турнето „Пътешествие на светлината” в Австрия ще дойдат около 28 хористи като половината от тях са напълно незрящи или със силно затруднено зрение. Зрящите певци, които попълват хора, са наши приятели, с които дълги години работим заедно. Освен като изпълнители, те много ни помагат с логистиката и с тяхна помощ можем по-лесно да се придвижваме.

Надявам се нещата да се случат така, както сме ги замислили и турнето да бъде успешно. Подготвили сме се и ще дадем всичко от себе си, за да зарадваме публиката. Надявам се повече хора да посетят концертите, да се срещнем и заедно да бъдем съпричастни към магията на хубавата музика.

Повече информация за програмата и концертите на хора по време на турнето „Пътешествие на светлината“ в Австрия може да намерите ТУК

 

Хор на слепите "Акад.петко Стайнов" турне във ВиенаСмесеният професионален хор на слепите е създаден през 1935 г. и носи името на един от най-големите български композитори академик Петко Стайнов. В този уникален в световната практика певчески колектив работят незрящи инвалиди, като музиката е смисъл на живота им и единственият начин за препитание и реализиране в обществото.

На 1 октомври 1948 г. с Указ на правителството съставът е обявен за професионален.

Репертоарът на хора обхваща произведения от български и чужди автори – предкласика, класика, романтизъм, съвременна музика, църковно-славянски песнопения, авторски обработки на български фолклорни песни, вокално-симфонични творби.

От 1997 г. негов диригент е Петър Матев. Той е завършил Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София през 1987 г. със специалност „хорово дирижиране”. Работи с различни хорови състави – детски, мъжки, смесени, фолклорни, с които концертира в Германия, Франция, Италия, Гърция, Швейцария, Люксембург, Испания, Турция, Македония. През 2002 г. е носител на сребърен медал в категорията „Фолклор” на IХ международен хоров конкурс „Орландо ди Ласо” в гр. Камерино, Италия. Има многобройни записи и издадени четири компактдиска.

 

 

 

 

 

 

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации