19.2 C
Виена
понеделник, 8 август, 2022
spot_img
Още
    НачалокултураИсторийка за смисъла на тоя живот

    Историйка за смисъла на тоя живот

    -- Реклама --

    „Каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата усмихнати. И така ще останат в спомените ти.“

    ръце, любов

    Текст Димитър Георгиев

    Вече две години заедно чакаме да вземем хлапетата от детска градина. Аз прибирам дъщеря си, той – правнучката. Даже не си спомням кога вежливите кимания преляха в кратки разговори, кога казаното напука кофража на клишетата и започна да пропуска струйки смисъл.
    Преди около седмица пред градината дойде жена му. Леко притеснен я попитах наред ли е всичко. Тя ми отговори, че мъжът й трябвало да пренощува в болница заради някакви изследвания и всичко било наред, освен целувката. Не задълбах, но незададеният въпрос се закова на дъската „to do“.
    Вчера се срещаме пред градината, заговаряме се и аз махам намордника на елементарното, клюкарско любопитство. Питам го за целувката. Отговорът му продължи поне 10 минути, последните няколко от които ченето ми се хлопаше в коленете.

    „Още като бях малък, дядо ми казваше, че сутрин мъжът има две задължения:

    1. Да целуне жена си и да й направи комплимент и

    2. Да разсмее семейството на закуска.

    Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа, но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж, ще се случва пак и пак и ще става все по-често и все по-трудно да я догониш. Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш. Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш. После ще й направиш комплимент. Дори да е „Ох, колко ти отива точно това черно под ноктите!“ и едва тогава ще отидеш при семейството.
    После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости, докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето. Ще ги накараш да се засмеят.
    И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жена ти е целуната, а децата усмихнати. И така ще останат в спомените ти.“

    (това е приблизително цитиран разказ за съветите на дядото, дадени от неговия прадядо!)

    И аз го правя. Целувам я, хваля я. И децата започнаха да го правят. С техните жени, мъже, деца. Но най-хубавото от всичко са четири поколения, говорещи глупости на масата сутрин. Всяка от тези закуски е по-смислена от половината ми живот“.

    На този човек даже не му знам името. Не знам къде живее, от къде е, как е прекарал последните осемдесет години, с какво се е занимавал, с какво се занимава днес.
    Прадядо е на Емма. И има жена, която след повече от половин век семеен живот, усеща липсата на целувката сутрин.

    Но и само това ми стига небето да е с две октави по-синьо.

    Да искам да прегърна целия свят. И да го поканя на закуска.

     

    Бел.р Димитър Георгиев живее и работи във Виена. 

    _______________

    Още по темата:

    Простено-прости по Скайп, Вайбър и Фейсбук

    Каква събота, Господи!

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации