19.2 C
Виена
понеделник, 8 август, 2022
spot_img
Още
    НачалоAвстрияБългарско градинарско дружество в Австрия

    Българско градинарско дружество в Австрия

    -- Реклама --

    Откъс от книгата на Димитър Драндийски „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“

    Cover-page-001new

    В своята гурбетчийска история българските градинари, напуснали родните краища, се отправят по различни посоки в света да търсят препитание в чуждите земи. Така те достигат и в пределите на Австрийската монархия.

    Като пръв самостоятелен български градинар в Австрия трябва да се счита Михаил САВАКОВ, дошъл тук през 1882 г. Неговата градина се намирала в Лихтенвьорт при Винер Нойщат. От справка в градския архив на Винер Нойщат се установява, че на 23 март 1893 г. той е поискал официално да му се даде позволително да упражнява професията „Гемюзегертнер“. Михаил Дачев Саваков е роден в с. Церова кория, Великотърновско и е починал през 1936 г. на 92-годишна възраст. Неговият син, Радко Михайлов САВАКОВ, унаследява професията на баща си и като пенсионер напуска този свят през 1974 г. във Виена на възраст 79 години.

    По-късно, през 1896 г., на Виенския зеленчуков пазар се явяват като самостоятелни градинари Васил Иванов КАРАВАСИЛЕВ и Цани ПЕНКОВ от с. Драганово, Великотърновско. Пенков, е провъзгласен за почетен член на Дружеството на българските градинари в Австрия. Той е роден на 26 октомври 1883 г. в с. Драганово, Великотърновско (впрочем трябва да се отбележи, че почти всички от задругата, ако не и всички, са от този край) и още като момче е градинарски работник в Будапеща, а от 1900 г. в гр. Грац. От 1911 г. до 1960 г. той е самостоятелен градинар, а впоследствие пенсионер. Участвал в Балканската и Първата световна война в санитарните части на българската армия. Задомен за своя съселянка, семейството му се увеличава с четири деца. Починал на 4 септември 1971 г. в Грац Негов син е и д-р на медицинските науки Васил ПЕНКОВ – хирург, починал през 1973 г. също в Грац.

    В периода 1920–1930 г. в Австрия прииждат нови градинари, прокудени от мизерията в нашите села, с много любов създават свои градини на наета земя и развиват стопанска дейност, радваща се на широко признание. Под натиска на установения тогава режим на австрийския канцлер Долфус, на разширилата се стопанска криза и нараснала безработица, мнозина от българите, следващи или завършили образованието си тук, са принудени на свой ред да упражняват градинарската професия.

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации