2.2 C
Виена
четвъртък, 8 декември, 2022
spot_img
НачалоAвстрияПо-малко риск и повече капитал

По-малко риск и повече капитал

-- Реклама --

Рязък старт. Виена дава пример на ЕС, като спира да гарантира влоговете до 100 000 евро в банките с държавни средства след 1 юли 2015 г.

Текст Бисер Манолов

Назаем от  вестник „Преса“

a8945bcc6a3569178df6e7f980aba19bf684d920ff776056325d788f685e2669В свой материал австрийският вестник Die Presse публикува информация, че Австрия е първата страна в Европа, която планира пълното премахване на държавната гаранция по депозитите в случай на фалит на местна банка. Само да напомня, че към настоящия момент в страната, както и в останалите членки на ЕС, действа такава в размер до 100 000 евро. Горното е изключително интересна информация, защото предполага началото на подобни практики и в други европейски държави.

Планираната законодателна промяна се очаква да влезе в сила от юли тази година. Според нея ще бъде изградена схема за гарантиране на депозитите изцяло от частен характер. За целта ще се създаде фонд, който трябва да натрупа сума в размер на 1,5 млрд. евро в рамките на следващите десет години от вноски на търговските банки. Това, разбира се, е изключително малък капитал, който се равнява на приблизително 0,8% от стойността на всички застраховани депозити в австрийската банкова система към настоящия момент. В законодателната инициатива се предвижда в случай на недостиг на средства във фонда при фалит на банка той да има право да набере такива от международните финансови пазари. Важно е да се спомене също така, че сумите, които са наследени, сумите с произход сделки с недвижими имоти и такива, получени при развод, ще бъдат гарантирани в размер до 500 000 евро в рамките на три месеца. Преди две години финансовият министър на Ирландия каза следното: „Bail-in в момента е водеща.“ Какво представлява системата bail-in при фалит на банка? При нея „големите депозити“ се трансформират в капитал на проблемната банка.

Това означава, че сумите над гарантираните от закона 100 000 евро се трансформират в акции на банката.

Този модел за първи път бе приложен по времето на банковата криза в Кипър при местната Лайки банк. „Големите депозити“ станаха акционери в банката, но акциите, които придобиха, бяха замразени за търгуване повече от половин година. Фундаменталната цел на тази операция е все по-малко пари на данъкоплатците да бъдат използвани, в случай че се налага спасяване на частна кредитна институция. Още е пресен примерът от 2009 г., когато европейските правителства използваха стотици милиарди евро на данъкоплатците за спасяването на големи европейски кредитни институции. Именно тези огромни пропуски в европейските регулации поставиха на дневен ред и създаването на общ европейски банков съюз. В момента всички държави членки на еврозоната задължително ще бъдат включени в него, останалите държави имат право на доброволно участие.
Присъединяването на България към общия банков съюз е повече от мъдро решение. Да припомня, че общият банков съюз има три основни стълба. Първият е създаването на общ банков надзор. Вторият е изграждането на общ фонд, който да управлява процеса по реструктуриране и оздравяване на дадена проблемна банка. Третият е изграждане на паневропейски фонд за гарантиране на влоговете. Предвижда се във втори и трети стълб в рамките на десет години да бъдат набрани по 55 млрд. евро. В прессъобщението на Европейската комисия от 15 април 2014 г. изрично се подчертава, че създаването на единния банков съюз цели при бъдещи банкови кризи цената при фалит да бъде платена не от данъкоплатците, а от акционерите и големите кредитори на банката. Фондът за реструктуриране и оздравяване на банките ще бъде активиран през 2016 г. Този нов фундамент е от изключителна важност за стабилността на европейската банкова система, тъй като се намалява до минимум политическото вмешателство, което е типично в момента при възникване на проблемна банка, и всички решения ще бъдат подчинени единствено и само на бизнес логиката. Оттук насетне следва да бъде направен изводът, че всеки един депозант ще трябва да направи информирано решение при пласирането на средствата си в която и да е банка. Разбира се, все още това не е факт, но е видимо и в каква посока ще върви депозитното застраховане. За да бъде взето такова информирано решение обаче, централните банки ще бъдат длъжни да разкриват публично все повече информация, касаеща здравето на системата. Дали последното е позитивно, или негативно, е въпрос на научен спор. Едно е ясно обаче и то е, че в дългосрочен план държавната гаранция ще намалява в системата на депозитното застраховане. Получава се нещо като „пазарен самоконтрол“. Търговските банки ще оперират в среда, осъзнавайки факта, че рискът, който поемат, ще бъде публично оповестен, казано с други думи, за банките цялата тази регулация означава „по-малко риск и повече капитал“.

Добро или лошо е това в дългосрочен план?

По-малко риск по дефиниция означава повече рестрикции в кредитирането, а същевременно и относително по-скъпи кредити. Това безспорно ще доведе и до спад на печалбите на кредитните институции. Положителното обаче е, че ще имаме по-редки случаи на банкови кризи, което в дългосрочен план ще изгради една устойчива банкова система.

България задължително трябва да се включи активно в изграждането на общ банков съюз, независимо че не е държава членка на еврозоната. Системата има вътрешна потребност от това. Да, по-всяка вероятност такова участие ще има и относително висока цена, но с оглед на последните събития на родния банков пазар това не е от значение.

Новите правила ще доведат до значителни ползи за европейските потребители. Те обаче ще бъдат изправени пред дилемата доходност от финансовите продукти или риск на кредитната институция, която ги издава. Разбира се, по този начин може да бъде постигнат максимален ефект, или по-точно казано, пазарните условия на банковия бизнес ще бъдат контролирани от самите депозанти чрез техния информиран избор на обслужваща банка. Видно е също така, че масовото финансово ограмотяване в този процес значително изостава. Истина е, че към настоящия момент надзорните отчети на търговските банки представляваха вътрешнобанково четиво. Тази практика със сигурност ще бъде прекъсната. Въпреки че сами по себе си надзорните доклади са изключително специализирани, законотворците са длъжни да намерят начин за надлежното информиране на хората за рисковия профил на всяка една банка. Австрия ще промени изцяло системата си за депозитно застраховане от средата на тази година.

Това е бялата лястовица при депозитното застраховане в Европа.

Не очаквам каквито и да е катаклизми, а напротив, хората все повече ще питат, а централните банки все повече ще отговарят. Системата на потребителски контрол върху всеки пазар е доказала своята ефективност. Дебело искам да подчертая, че финансовата криза отпреди 6 години не е функция на пазарни механизми, а издънка на надзора при недооценяване на риска, поет от търговските банки. В този смисъл виновен е не пазарът като такъв, а централните банки и по темата не може да има никакво съмнение. Рефренът, че „финансовите пазари са доказали своята неефективност в способността си да се самоконтролират“, е дълбоко погрешен. Новите европейски регулации по един категоричен начин доказват тази теза.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации