10.5 C
Виена
петък, 30 септември, 2022
spot_img
Още
    НачалоAвстрияИван Шимко, носител на наградата за най-добър студент по българистика за 2014:...

    Иван Шимко, носител на наградата за най-добър студент по българистика за 2014: Българският език е динамичен и има голям запас от думи

    -- Реклама --

    Бих обаче се радвал по-скоро да видя България в епоха, в която населението не възвеличава само миналото

    Интервю Нели Кайл

    Für die deutschen Text scrollen Sie nach unten

    Иван Шимко в Ковачевица
    Иван Шимко в Ковачевица, снимка: личен архив

    Иван, от кога учиш българистика?

    През 2011 г. се записах да уча специалност  „Българистика“ към Института по славистика във Виенския  университет, но още от 2008 г. се опитвах да уча езика с материали от интернет.

    Какво мотивира един словак да учи български във Виена?

    Най-вече моята приятелка. В моето семейство всъщност доста роднини са встъпили в брак с българи и от там идва основната мотивация.

    Освен това словашкият е език, който дава много потенциал да се учaт други славянски езици. Много думи са взети от руски или от сърбо-хърватски, когато са се правили опити да се “славизират” немски или унгарски заемни думи. По времето на Австро-унгарската монархия той често е описван като “панславянски” – и то в лош смисъл! Пожелавам си да развия “панславянска” компетентност на езиково ниво, така че да разбирам българи или руснаци, така, както разбирам чехи или словаци. По-рано бях учил руски за няколко години, по този начин вече също имах предимството да познавам кирилицата.

    С какво те изненада най-вече българският език?

    Във вашия език има много думи за описание на хора: за етноси, занаяти, обществено положение, различните членове на семейството, дори обидните думи… за всички има поне една славянска и една турска дума, напр. “медникар” и “бакърджия”. За жалост много от алтернативните описания имат лоша конотация.

    Българският има много богат запас на думи и е също доста динамичен. Той приема новите думи и оставя след това доста място за тяхното развитие. Занимавах се с руските заемки, от които “колхоз” ми направи голямо впечатление. Преди се е използвала за определени съвместни икономически образувания, но значението се е развило в разговорния език, така че днес може да описва западнало общежитие. Възможно е обаче много подобни неща, които уча от моите български приятели, да са неразбираеми, казани в друга среда.

    За разлика от словашкия, който се “пречиства” постоянно от много лингвисти, българският е анархичен в добрия смисъл на думата и има много диалекти. Вазов, най-уважаваният писател, използва с удоволствие русизми, диалектизми или други чуждици, с което дава добър пример и модел за начетеност. Когато в Словакия някоя дума е описана като германизмус или бохемизмус, за жалост, тя се възприема като синоним за “грешна” дума.

    Коя дума беше най-трудна за теб за изговаряне, писане или запомняне?

    Всички думи, които приличат на словашките, но са малко по-различни в значението си, напр. “позор” (слов. “внимание”) или “повод” (слов. “произход”). Това се запомня или чрез упражнение, или от време на време от неудобни ситуации.

    Иван Шимко в България  снимка личен архив
    Иван Шимко в България
    снимка личен архив

    Какви български следи може да се видят в Австрия?

    Забелязват се най-вече говорещите българи. Има хора, които се опитват да скрият езика си, но точно те създават перфектни ефекти на “Бай Ганьо”. Има също и специалност „славистиката“ във Виенския университет и БКИ „Дом Витгенщайн”, които въздействат върху определен кръг от хора. Иначе няма много – освен културните черти, които българите споделят с другите пост-османски народи. Сред философите е известна например Юлия Кръстева.

    Къде беше първото ти посещение в България? Какви бяха очакванията ти и доколко се изпълниха?

    Беше в София около 2005 г. Нямах определени очаквания, обичам изненадите. Обаче беше доста носталгично. Напомняше ми на Братислава от началото на 90-те години – както в позитивно, така и в негативно отношение.

    Занимавал си се доста със стари литературни паметници (спомена, че си учил глаголицата!). В коя епоха би ти било най-интересно да видиш България?

    С глаголицата е така: в (първоначално Чехо-) Словакия Св. Кирил и Методий са били много почитани, тъй като в този регион е управлявал княз Растислав, който ги е поканил на тяхната мисия. Тук не е запазено нищо от глаголитската литература, както например в Хърватска, но историята за първата славянска писменост е известна. Освен това шрифтът е естетически хубав и намирам интересна възможността да се пише със “собствена” азбука, като арменците и грузинците.

    Иначе смятам, че всяка епоха предлага нещо интересно. В Археологическия музей във Варна има княжески гроб от 5-ти век пр. Хр. с доста злато – това е време, в което почти не е имало металургия. С удоволствие бих разговарял с погребания човек, откъде и как е добил златото. Би било интересно да се види дали той се е различавал от днешните олигарси.

    Не мисля, че България днес е по-малко интересна отпреди. Страната е преживяла доста и е документирала добре миналото си, което е великолепно за един романтик с интерес към историята. Бих обаче се радвал да видя страната по-скоро в епоха, в която населението не възвеличава само миналото. България в момента е периферна за икономиката на ЕС и е относително бедна. Много хора се опитват да намерят виновния за това и така се създава много омраза между етнически българи и роми или турци… Те не виждат, че такова вътрешно разделение унищожи Югославия преди години. България е сега свободна и може някога да бъде богата, но трябва сама да изгради това богатство, а не да търси врагове.

    Какъв съвет ще дадеш на тези, които искат да учат български?

    Ако наистина искат да го учат, тогава нямат нужда от съвет. Може би се нуждаят от търпение и отворено сърце. Когато бях малък, често чувах: колкото повече езици човек знае, толкова по-богата е личността му! Всеки нов език е технически нова конфигурация на нервните клетки, нов начин на мислене. Способността да комуникираш с още милиони хора, прави една нова част от света достъпен.

    И все пак трябва да имате радостта от откриването, ученето и новия начин на мислене!

    Иван Шимко е най-добрият студент в специалността "Българистика" в Института по славистика във Виенския университет
    Иван Шимко е най-добрият студент в специалността „Българистика“ в Института по славистика във Виенския университет

    Визитка: Иван Шимко е роден през 1985 г. в Братислава, Словакия. Той е доктор по философия и е вече привършва следването си в специалността „Българистика“ към Института по славистика на Виенския университет. На 24-ти май 2014 г. беше награден от посланика на България в Австрия Н.Пр. Елена Шекерлетова с отличието “Най-добър студент по българистика”. Конкурсът се проведе за трета поредна година.

     

    Über die Glagolica, antike Oligarchen und die Hoffnung

    Ein Interview mit Ivan Šimko, Träger der Auszeichnung „Bester Studierender der Bulgaristik“

    Interview Nelly Kail

    krWo bist du geboren? Seit wann studierst du Bulgaristik?

    Ich wurde 1985 in Bratislava geboren. Für Bulgaristik habe ich mich 2011 offiziell inskribiert, aber ich habe schon seit 2008 versucht, die Sprache mit Hilfe von Unterlagen aus dem Internet zu lernen.

    Was motiviert einen Slowaken Bulgarisch in Wien zu studieren?

    Vor allem meine Freundin. In meiner Familie haben allerdings schon mehrere Bulgaren eingeheiratet. Das ist die Hauptmotivation.

    Das Slowakische ist weiters auch eine Sprache, die viel Potenzial gibt, andere slavische Sprachen zu lernen. Viele Wörter wurden vom Russischen und Serbokroatischen genommen, wenn man versuchte, die deutschen und ungarischen Lehnwörter zu „slavisieren“. In der Zeit der Monarchie hat man sie oft als „panslavische“ Sprache bezeichnet – und es wurde schlecht gemeint! Ich wünsche mir, eine „panslavische“ Sprachkompetenz zu entwickeln, also Bulgaren oder Russen genauso gut verstehen zu können wie Tschechen und Slowaken. Früher habe ich für ein paar Jahre Russisch gelernt, also hatte ich auch schon den Vorteil, die Schrift zu kennen.

    Was hat dich im Bulgarischen am meisten überrascht?

    Viele Wörter für Personenbezeichnungen: für Ethnika, Zünfte, Rankings, verschiedene Familienmitglieder, auch Schimpfwörter… für alle gibt es mindestens ein slavisches und ein türkisches Wort, z.B. „медникар“ und „бакърджия“ (deutsch „Kupferschmied“, Anm.). Leider haben viele der alternativen Bezeichnungen eher schlechte Konnotationen.

    Das Bulgarische hat einen sehr reichen Wortschatz, und er ist auch ziemlich dynamisch. Es übernimmt viele neue Wörter und lässt dann viel Platz für ihre Entwicklung. Ich habe mich jetzt mit den russischen Entlehnungen beschäftigt, und mich hat zum Beispiel das Wort „колхоз“ fasziniert. Es wurde früher für bestimmte Kollektivbetriebe benutzt, aber die Bedeutung hat sich auf der Slang-Ebene weiterentwickelt, sodass es heute auch ein heruntergekommenes Wohnheim bezeichnen kann. Es ist aber möglich, dass viele solche Sachen, die ich von meinen bulgarischen Freunden lerne, überhaupt nicht verständlich wären, wenn ich sie in einem anderen Kreis von Menschen sagen würde.

    Gegenüber dem Slowakischen, das von vielen Linguisten sehr autoritativ ständig „purifiziert“ wird, ist das Bulgarische gesund anarchistisch. Es hat viele Dialekte. Vazov, der am meisten respektierte Schriftsteller, benutzt gern Russismen, Dialektismen oder andere Fremdwörter und ist so ein gutes Beispiel und Modell der Gelehrtheit. Wenn ein Wort in der Slowakei als Germanismus oder Bohemismus bezeichnet wird, ist das ein Synonym für ein „falsches“ Wort – und das ist schade.

    Welches Wort war am schwierigsten für dich?

    Alle Wörter, die slowakischen Wörtern ähnlich sind und nur ein bisschen von deren Bedeutung abweichen, z.B. „позор“(bulg. „Scham“/slow. „Vorsicht“, Anm.) oder „повод“ (bulg. „Ursache“/slow. „Ursprung“, Anm.) . Das merkt man sich nur durch Übung – und, ab und zu, durch peinliche Situationen.

    kr

    Was für bulgarische Spuren kann man in Österreich finden?

    Vor allem die sprechenden Bulgaren selbst. Es gibt Leute, die versuchen, ihre Sprache zu verstecken, aber gerade solche erzeugen perfekte Baj Ganjo-Effekte. Dann gibt es die Slavistik und das Haus Wittgenstein, die in einem bestimmten Kreis wirken. Sonst gibt es aber nicht sehr viel – außer den Kulturgütern, die die Bulgaren mit anderen post-osmanischen Völkern gemeinsam haben. Zusätzlich ist noch unter den Philosophen z.B. Julia Kristeva bekannt.

    Wohin bist du bei deinem ersten Besuch in Bulgarien gefahren? Was waren deine Erwartungen und inwiefern haben sie sich erfüllt?

    Es war in Sofia, ungefähr im Jahr 2005. Ich hatte keine bestimmten Erwartungen, ich lasse mich gern überraschen. Es war da allerdings ziemlich nostalgisch. Es erinnerte mich stark an das Bratislava der frühen 90-er Jahre – sowohl im Guten, als auch im Schlechten.

    Du hast dich sehr mit alten Kulturdenkmälern beschäftigt (Du hast erwähnt, dass du die „Glagolica“ gelernt hast!). In welcher Epoche wäre es für dich am interessantesten, Bulgarien zu sehen?

    Mit der Glagolica ist es so: in der (anfangs noch Tschecho-)Slowakei wurde das Andenken an Hl. Kyrill und Method auch beliebt, da eigentlich irgendwo hier der Fürst Rastislav herrschte, der sie zu ihrer Mission eingeladen hat. Es ist zwar nichts von der glagolitischen Literatur hier erhalten geblieben, wie z.B. in Kroatien, aber die Geschichte des ersten slavischen Schriftsystems ist bekannt. Außerdem ist die Schrift ästhetisch schön und ich finde es auch interessant, mit einer „eigenen“ Schrift, wie die Armenier und Georgier, schreiben zu können.

    Sonst glaube ich, dass jede Epoche etwas Interessantes hat. In Varna gab es im archäologischen Museum ein fürstliches Grab aus dem 5. Jahrtausend vor Christus mit ziemlich viel Gold – das war ein Zeitalter, in dem es noch kaum Metallurgie gab. Ich würde sehr gern mit dem begrabenen Mann sprechen, woher und wie er es erworben hat. Es wäre interessant zu sehen, ob er sich von den heutigen Oligarchen unterscheiden würde.

    Ich glaube aber nicht, dass Bulgarien jetzt weniger interessant ist als früher. Das Land hat schon viel erlebt und auch dokumentiert, was für einen zurückschauenden Romantiker großartig ist. Ich würde aber gern das Land eher in einer Epoche sehen, in der die Bevölkerung nicht nur die Vergangenheit glorifizieren würde. Das Land ist jetzt innerhalb der EU-Wirtschaft etwas peripher und relativ arm. Viele Leute suchen, wer Schuld daran hat, und so gibt es viel Hass zwischen ethnischen Bulgaren und Roma oder Türken… sie sehen nicht, dass eine solche innere Spaltung Jugoslawien vor einigen Jahren zerstört hat. Bulgarien ist jetzt frei und kann einmal reich werden, es muss aber den Reichtum aufbauen, nicht Feinde suchen.

    Was ist dein Ratschlag für diejenigen, die Bulgarisch lernen möchten?

    Wenn sie es wirklich lernen möchten, dann brauchen sie doch gar keinen Ratschlag. Sie brauchen vielleicht Geduld und offenes Herz. Als ich jünger war, hörte ich oft: je mehr Sprachen man kennt, desto reicher wird die Persönlichkeit! Jede neugelernte Sprache ist technisch eine neue Konfiguration der Nervenzellen, eine neue Denkweise. Die Fähigkeit, mit weiteren Millionen Menschen kommunizieren zu können, macht ein neues Stück der Welt zugänglich. Die Lust zum Entdecken, zum Lernen und zum neu Denken – das muss man aber haben.

     

    schmatkaAm 24. Mai 2014 wurde Ivan Šimko durch die Botschafterin Bulgariens I.E. Elena Shekerletova die Auszeichnung „Bester Studierender der Bulgaristik“ verliehen. Der Wettbewerb hatte zum dritten Mal stattgefunden.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации