13 C
Виена
неделя, 25 септември, 2022
spot_img
Още
    НачалоAвстрияКлимт, Адел Блох-Бауер или необикновената история на една от най-скъпите картини в...

    Климт, Адел Блох-Бауер или необикновената история на една от най-скъпите картини в света

    -- Реклама --

    Това е история за любов и ненавист, предателство и отмъщение, преследване и саможертва. В нея са замесени художникът Густав Климт, съдбовната жена Адел Блох-Бауер, картина на стойност 135 милиона долара, две световни войни,  различни правителства, човешки възходи и падения. 

    Плакат на картината "Златната Адел", с който виенчани се разделят с известната картина на Климт през 2006 г.
    Плакат на картината „Златната Адел“, с който виенчани се разделят с известната картина на Климт през 2006 г.

    Всичко започва през 1904 г., когато Фердинанд Блох-Бауер вървял по калдъръмения тротоар, подсвирквайки си весела мелодийка,  поспирал се и се покланял вежливо при срещите си с познати господа.

    Решението му било окончателно. Отначало му се искало да я убие, но в еврейските семейства не било прието да се отнема животът на съпругата при изневяра. Разводът също не бил алтернатива в семействата, които били част от елитната австрийско-еврейската диаспора.

    Бащата на съпругата му Адел – Мориц Бауер, крупен банкер, председател на Асоциацията на австрийските банкери, дълго търсел достоен жених за дъщеря си и се спрял на братята Фердинанд и Густав Блох, занимаващи се с производство на захар и вече с няколко предприятия, чиито акции непрестанно се покачвали.

    На пищната сватба пирувала цяла Виена, а след сливането на капиталите двете семейства станали Блох-Бауер.

    Адел Блох-Бауер
    Адел Блох-Бауер

    Но сега крупният в Европа захарен магнат Фердинанд Блох-Бауер крачел по тротоара и усещал как на главата му под разкошния атласен цилиндър израстват клонести рога. Всички обсъждали бурния роман на жена му Адел и художника Густав Климт. Много нощи подред той лежал буден и се взирал в тъмнината, докато не измислил отмъщение.

    Той не бил толкова образован и начетен като Адел, но знаел някои неща, като например, че за да разделят неприемливите влюбени, древните индианци ги оковавали във вериги един за друг и ги държали така заедно, докато не се намразвали със същата сила, с каквато доскоро се обичали.

    Идеята му дошла насън. Присънило му се, че захарната му империя се разпада на малки парченца, някакви малки човечета са завлекли всичко в малките си хралупки, а на него му останал само портретът на жена му Адел.

    И тогава решил: ще поръча на Климт портрет на Адел.

    Нека направи поне 100 скици, докато тя не му втръсне напълно. Той не би издържал дълго време – трябвало му да сменя моделките, любовниците, метресите, цялото дамско присъствие около себе си. В противен случай щял да се задуши. Не било случайно, че му приписвали 14 извънбрачни деца. Нека рисува този портрет няколко години! И нека Адел види как чувствата на Климт угасват. Нека разбере тя какво е причинила на него – Фердинанд Блох-Бауер!

    Договорът бил много подробен. Неустойките при неизпълнение на клаузите надвишавали 10 пъти сумата, която трябвало да се плати за картината. Фердинанд можел с лекота да разори Климт.

    Густав Климт
    Густав Климт

    Галеник на властта, по това време Климт бил моден и популярен художник, картините му се смятали за добра инвестиция и творецът много добре разбирал това. През последните няколко години той и брат му обикаляли цялата страна, оформяли ту павилиона на минералната вода в Карлсбад, ту столичния Бургтеатер, ту вилата на императрица Сиси. На 26 години Климт получил златен орден „За заслуги“, на 28 години – императорска премия.

    Поради това Фердинанд много старателно подготвил договора с Климт като с него се занимавали най-добрите му юристи

    Когато Фердинанд се прибрал вкъщи, Адел се излежавала на дивана в гостната и пушела с цигаре, както обикновено. Тя харесвала тютюн с ябълков аромат. Нейната тънка и гъвкава фигура била толкова грациозна, че напомняла пантера. Имала фини черти на лицето и тъмни коси. Адел била свикнала с щастливото сладко безделие.

    Тя израства в много богато семейство, обкръжена от армия прислуга. В онези времена не било прието девойките да се обучават в университет, но родителите на Адел й дали много добро домашно образование. Била романтична дама, четяла класиците на четири езика и по удивителен начин съчетавала ефирна и болезнена крехкост с приземена горделивост на милионерша. След като се омъжила Адел се развличала като съдържателка на моден салон, където се събирали поети, художници и целият каймак на виенското светско общество. Там се запознала и с Густав.

    Фердинанд влязъл в гостната и предложил на Адел да се преоблече, защото бил поканил Климт на обяд. При споменаването на името Адел подскочила и това не останало незабелязано от очите на мъжа й. Густав Климт пристигнал без закъснение, като носел със себе си рамката на бъдещата картина. Той винаги започвал работата по картините си от рамката. Брат му правел много красиви рамки, а Климт ги пълнел със своите щедьоври. Обядът минал спокойно, като Густав и Адел упорито избягвали да се погледнат в очите. Фердинанд бил весел и непрекъснато се шегувал.

    скици на Климт към портрета на Адел Блох-Буер
    скици на Климт към портрета на Адел Блох-Буер

    След обяда тримата се събрали в гостната, а между тях се състоял приблизително следният диалог:

    Фердинанд: Господин Климт! Вие вероятно сте се досетили, че ви извиках, за да направим договора и затова сте взели със себе си тази рамка? Бих искал да Ви поръчам необичаен портрет на жена ми Адел.

    Климт: С какво трябва да е необичаен?

    Фердинанд: С това, че трябва да просъществува минимум няколко века.

    Климт: Интересно… няколко века. Не знам. На мен ми е интересно да изобразявам важни моменти от живота на човека – зачатие, бременност, раждане, младост, средата на живота, старост…

    Фердинанд: Но Библията е написана от хора, Сикистинската Мадона е нарисувана от човек и тези произведения живеят векове. Ето и вие направете портрет на жена ми като Мадоната на Австро-унгарската империя и нека този портрет живее векове.

    Климт: Вие ми поставяте много трудна задача!

    Фердинанд: Но ние заникъде не бързаме. Ще ви платя хубав аванс, за да сте свободен да рисувате и да не мислите за пари.

    Климт: За подобна картина може да се наложат допълнителни разходи.

    Фердинанд: Например?

    Климт: Например бих искал ръбът на роклята да е гарниран със златни пластини.

    Фердинанд: Ако се каните да гарнирате роклята на жена ми със златни пластини и така да привлечете вниманието към долната част на картината, то аз ще й купя колие с надеждата да привлека вниманието към връхната част на картината.

    Адел (иронично): Както виждам, вие вече ме поделихте. Остава ми само да сложа ръце на гърдите си, за да привлека внимание към средната част на картината.

    Фердинанд: Бих искал в портрета на жена ми да няма голи места като Вашия портрет на Юдит.

    Климт: Разбира се. Аз ще направя ескиз и едва след вашето одобрение ще пристъпя към основната работа.

    Когато видял сумата в договора, Густав Климт го подписал незабавно, без дори да го чете. Той разбира се имал самочувствието на много добър художник, но цената, която предложил Фердинанд, направо го зашеметила.

    Климт направил около 100 скици към портрета. И завършил работата по него за четири години. Фердинанд бил доволен. Картината била завършена и напълно отговаряла на неговия замисъл. Заедно с Адел я окачили в гостната на виенския си дом.

    Златната Адел
    Златната Адел

    Било очевидно, че отношенията между Климт и Адел постепенно гаснели. По някое време след началото на работата по картината Адел се разболяла и Климт трябвало да прави продължителни прекъсвания. Адел боледувала, като не изпускала цигарата от ръката си, все по-често прекарвала целия ден, без да се надига от леглото. Господ така и не дарил Фердинанд с наследник. Адел три пъти била напът да стане майка, но децата умирали. Цялата си неосъществена майчина любов Адел пренесла към децата на своята сестра, но особено обичала племенницата си Мария Блох-Бауер. Мария често навестявала леля си, обсъждали последните модни тенденции и роклята за първия бал на Мария. А също и картините на художника Климт, които в дома на Адел и Фердинанд наброявали повече от десет.

    Цялото си време Фердинанд посвещавал на работата си в захарната империя. Той така и не казал на Адел, че знае за връзката й с Густав.

    Времето минавало, приближавала Първата световна война. „Златният“ период в живота на Климт свършил, отстъпвайки място на картини, изобразяващи смърт и края на света.

    Климт много тежко понасял събитията, ставащи в света. Войната му повлияла пагубно. И на 52 години през 1918г. Климт внезапно издъхнал от инфаркт в ателието си в ръцете на вечната си спътница Емилия Фльогъл.

    Адел преживява още седем години и умира през 1925 г.от менингит. Преди смъртта си поискала Фердинанд да завещае три картини, включително „Портрет на Адел Блох-Бауер“, на виенския музей „Белведере“.

    Фердинанд живеел сам, животът му ставал все по-труден. През 1938г. Австрия става част от Германия, нацистите започват издирването на австрийски евреи. През същата година Фердинанд бил готов да избяга в Швейцария, оставяйки цялата си собственост на грижите на семейството на брат си.

    Картината оставала да краси гостната. Наближавала Втората световна война.

    По-нататък разказът е за Мария Блох-Бауер, след женитбата си – Мария Алтман, племенницата на Адел, която приела щафетата в историята на картината „Портрет на Адел Блох-Бауер“.

    Густав Блох-Бауер, родният брат на Фердинанд, бил мъж на сестрата на Адел. Двамата имали пет деца, а Мария, която навестявала Адел по време на боледуването й, била най-малката.

    Мария Алтман
    Мария Алтман

    Колкото и да е странно, семейството живеело доста скромно за възможностите си. Обличали се с обикновени дрехи, а най-скъпото, което се позволявало на децата, бил италиански сладолед.

    Извън семейния захарен бизнес бащата на Мария бил нелош музикант и приятел на Ротшилд, който донесъл в дома им виолончело, работа на Страдивариус. В гостната често се събирал елитът на Виена.

    Нежна дружба свързвала Мария с Алоис Кунст. И двамата били гимназисти в близки училища. Тя често го канела в дома на леля си Адел и заедно разглеждали картината. Мария дори поканила Алоис на своя първи бал. А това означавало, че младежът бил представен и одобрен от родителите на Мария, които го смятали за културен и възпитан. Леля Адел разрешила на Мария да сложи диамантената й огърлица, с която позирала на Климт.

    Мария запомнила този бал за цял живот. Двамата с Алоис знаели, че картината си има своя тайна. Ако гледаш Адел от определен ъгъл и си пожелаеш нещо, то по ъгълчетата на устните можело да се определи дали Адел се усмихва или сърди. Ако се усмихва, желанието ще се сбъдне.

    Но Мария се омъжила за друг. Фредерик Алтман бил оперен певец, син на крупен бизнесмен. Двамата се оженили през 1938г., в навечерието на нахлуването на Германия в Австрия. Знаменитото диамантено колие, с което Адел позирала на Густав Климт, било сватбения подарък от чичо й Фердинанд.

    картини на Климт, върнати на Мария Алтман
    картини на Климт, върнати на Мария Алтман

    Когато нацистите започнали издирването на австрийски евреи, Фердинанд избягал в Швейцария, а съпругът на Мария Фредерик бил заловен и изпратен в Гестапо. Малко по-късно се оказал в концентрационния лагер в Дахау, където хиляди евреи се превръщали в черен дим, след като предавали цялото си имущество на немските власти.

    Гестаповците нахлули в дома на Мария във Виена и задигнали всички ценности и виолончелото на Страдивариус. Диамантената огърлица на Адел просто пуснали в един чувал (имало е очевидци, че това колие няколко пъти е било на врата на жената на Химлер).

    Мария не се поколебала и веднага подписала всички документи, че се отказва от цялото си движимо и недвижимо имущество. Тя била готова да направи всичко, само да спаси мъжа си от смъртта.

    Мария очаквала всеки ден да дойдат и да вземат „Златната Адел“. Тя почти не се учудила, когато за картината дошъл нейният училищен приятел Алоис Кунст заедно с отряд гестаповци. Кунст сътрудничел на нацистите, събирал за тях колекция живопис, част от които се криели из лабиринтите на избите на Третия Райх. Когато го попитила как може да стане предател, той отвърнал, че така ще направи за Австрия нещо добро.

    Адолф Хитлер имал положително отшение към творчеството на Густав Климт. Те се срещнали, когато Хитлер се опитал да постъпи в Академията по живопис във Виена. По това време Климт вече бил почетен професор в тази академия. Хитлер си изкарвал хляба, като рисувал картинки с изгледи от Виена и ги продавал на туристи в ресторантите и механите. Той дошъл при Климт, за да му покаже свои работи и може би да вземе няколко урока по живопис. Климт казал на Хитлер, че е гений и на него уроци не са му необходими. Бъдещият фюрер си тръгнал много доволен, а на другарите си заявил, че е признат от самия Климт. В академията Хитлер така и не постъпил, вместо него приели евреина Оскар Кокошка. Може би затова Хитлер казал, че ненавистта му към евреите е чисто лична.

    картини на Адолф Хитлер
    картини на Адолф Хитлер

    Тази омраза обаче не се прехвърлила върху платната на Климт, на тях им било съдено да се пазят въпреки еврейското потекло на автора.

    Когато „Златната Адел“ напуснала родния дом, фюрерът не я приел в своята колекция. Адел била еврейка и такава картина не можела да виси нито в Райхстага, нито на други места във фашистка Германия.

    Картината обаче изчезнала. Никой не знаел къде бил портретът през всичките години на войната.

    Когато войната свършила, се оказало, че била в идеално състояние, внимателно съхранявана от Алоис Кунст. Поставили я в музея „Белведере“ във Виена, а Кунст станал негов директор и продължавал да пази своята любима реликва.

    Фердинанд Блох-Бауер починал през ноември 1945 г., сам. Никой от роднините не могъл да го придружи в последния му път.

    На съпруга на Мария му провървяло. Следовател в Гестапо бил близък на Алтман. Двамата заедно се занимавали с алпинизъм и Фредерик веднъж го спасил, вадейки го от пропастта. Те успели да избягат с фалшиви документи, но Гестапо ги преследвало. Мария си спомнила как в самолета, който излетял от Виена и кацнал в Лондон и вече рулирал на пистата, изведнъж се включили двигателите. В салона влезли гестаповци, въоръжени с автомати. Алтман се вцепенил в креслото, мислейки, че идват за него. Но не било за него, търсели някой друг.

    Мария Алтман внимателно пазела два чифта скъсани чорапи, с които тя и съпругът й се катерили по една ограда по време на бягството. За нея те били символ на свободата. Съпрузите Алтман се преместили първо в Англия, а след това в САЩ. След време Мария получила американско гражданство.

    Всичко си течало спокойно, докато упоритият журналист Хубертус Чернин не изнамерил завещанието на Фердинанд Блох-Бауер, направено преди смъртта му в Швейцария и отменящо всички предишни завещания. В него Фердинанд завещавал цялото си имущество на своите племенници – децата на брат му Густав Блох-Бауер. Капиталът според волята му трябвало да работи за семейството. В този момент единствената жива наследница била Мария, вече на 80 години.

    Хубертус разбрал, че това е неговият звезден час. Въпреки аристократичния си произход той бил беден, но затова пък обичал да живее на широка нога. Разбрал, че американската милионерка ще отдели прилична сума за такава информация. Така и станало. Мария се смятала за вечна длъжница към него.

    Цяла Австрия разтревожено зажужала като гнездо оси. Заглавията в австрийските вестници крещели: „Австрия се лишава от своя реликва“, „Няма да дадем на Америка наше национално съкровище“. В полицията се тръгнали заплахи, че по-скоро ще унищожат картината, но тя няма да потегли за Америка.

    Любопитно, но Джордж Буш-младши, използвайки влиянието си, успял да отлага хода на делото за картините, въпреки че не искал да влошава отношенията си с австрийците. Мария Алтман воювала за своето имущество цели 7 години. Съдът се занимавал с процедурни хватки и успявал да намира причини да не се гледа това дело. Но адвокатите на Мария провели разследване и изяснили, че Фердинанд Блох-Бауер имал чешко гражданство и успели да постигнат прехвърляне на съдебните заседания на територията на САЩ, доколкото по документи гражданка на САЩ моли да се узакони завещание на гражданин на Чехия. Какво общо има тук Австрия?

    И Австрия се оказала извън играта. Според решението на Върховния съд на САЩ Австрия трябвало да върне пет картини на Густав Климт, включително „Портрет на Адел Блох-Бауер“ на законния наследник Мария Алтман.

    Мария била щастлива и не настояла картините да напускат пределите на Австрия. Но поискала да й се изплати тяхната пазарна цена, определена на 155 млн. долара. Такава сума била непосилна за Министерството на културата на Австрия.

    Цялата държава се изправи в защита на „Златната Адел“. Австрия предприела безпрецедентна в историята битка за спасяването на национално наследство, като започнала договаряне с банки за кредит за закупуване на картини. Правителството се обърнало към населението с молба за помощ с намерение да пусне облигации „Климт“. Обявена е подписка за събиране на средства, дарения идват не само от Австрия. Австрийското правителство почти набрало необходимата сума.

    Но тогава нещата се обърнали. Шумът, който се вдига около картината, надул неимоверно нейната цена. Очаквали Мария Алтман да остави картините в родината на Климт, разбира се, не безвъзмездно, а според първоначалната оценка, която в Австрия се разглеждала като справедлива компенсация. Обаче Мария решила да вдигне цената на 300 млн. долара.

    И така, австрийците трябвало да се простят със своите реликви. Да изпратят картината „Златната Адел“ дошли хиляди жители на Виена от всички краища на Австрия. Хората гледали как бронираният автомобил отнася творбата, която била символ на Австрия в продължение на почти 100 години.

    След известно време „Златната Адел“ била продадена за 135 милиона долара на собственика на парфюмерийния концерн „Есте Лаудер“.

    Роналд Лаудер изложил „Златната Адел“ в Ню Йорк  в Галерията за австрийското и немското изкуство, където и до днес се намира картината.

    Журналистът Хубертус Чернин така и не успял да се възползва от получените от Мария Алтман пари, защото умира четири месеца след отпътуването на картината за САЩ. Официалната версия на полицията е „сърдечен пристъп“.

    Мария Алтман умира през 2011г. на 94 години. „Златната Адел“ продължава да е много популярна в света. „Златната Адел“ е жива и ще продължава да живее във вековете напред. Както е поискал преди много години Фердинанд Блох-Бауер. И талантът на един друг –  Густав Климт е направил това възможно.

    Превод: Рени Нешкова

    източник: Гласове

    Редакцията на Меланж Булгарен не носи отговорност за верността на изнесените в материала факти. Според нас, част от тях не се подкрепят от съществуващите исторически документи и затова, ще се радваме на коментари и мнения, свързани с истинската история на Климт, Адел и картината.

    Още за историята на известната картина може да се научи и от този материал:

     

    ________________

    Още по темата:

    Климт на виенчани

    Тази година Климт е навсякъде

    Климт под кича

    Ще напусне ли фризът „Бетовен“ музея на Сецесиона
     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации