5.2 C
Виена
сряда, 7 декември, 2022
spot_img
НачалоAвстрияБългарската литература на немски език – достъпна само на един клик разстояние

Българската литература на немски език – достъпна само на един клик разстояние

-- Реклама --

Виртуалната библиотека „Иван Шишманов” е уникален проект, разказва проф.дфн Любка Липчева-Пранджева

Текст Елица Ценова
1Вече може да намерите на едно място всички преводи на немски език на Алековия „Бай Ганьо” от далечната 1908 до 1974 г., да съпоставите английския и немския текст на „Под игото”, да намерите български детски приказки, както и съвременни български автори на немски език. Можете дори да проверите кои български писатели са превеждани в Австрия и Германия в периода 1933-1944 и кои на английски във времето на тоталитарната култура. Всичко това може да направите, без да излизате от дома си и да ровите из рафтове, защото виртуалната библиотека „Иван Шишманов” предлага уникални възможности за четене и работа с немски и английски преводи на българска литература.

Уникален виртуален проект

209 книги, 41 антологии, 335 представени автори, 183 преводачи на българска литература на немски и английски език, 1 349 библиографски описания, 33 465 сканирани, обработени и подговени за качване страници, информация за преводни издания от фондовете на 54 европейски библиотеки. Така в цифри изглежда отчетът за първия етап от работата по проекта, който започва в края на 2012 г. и е финансиран от Фонд научни изследвания на МОН. Негов ръководител е доц.Елка Трайкова, директор на Института за литература към БАН, а научното ръководство е на проф. дфн Любка Липчева-Пранджева, лектор в Института по славистика на Виенския университет.

Проф.Любка Липчева ( в средата) сред нейните студенти)
Проф.Любка Липчева (в средата) сред нейните студенти), снимка личен архив

Всъщност виртуалната библиотека „Иван Шишманов” е уникално начинание. Докато повечето интернет библиотеки са електронен вариант на налични вече библиотечни фондове, тук екипът трябва да открие, събере и обработи наличните преводи на немски и английски език на класически и съвременни български автори и да ги обхване в единна база данни. „Непрекъснато се налага да обясняваме това на читателите си – ние нямаме „работно време”, нямаме читални, в които да влезете и да разлистите дадена книга.”,  разказва проф. Липчева. „Адресът на сайта ни е адресът на Института по литература към Българската академия на науките, защото това е научната организация на проекта, но в сградата на института няма рафтове, запълнени с преводите на немски и английски език на български автори. Никъде няма точно такива рафтове. В Мюнхен, например, можете да откриете преводната антология „HördenWegderErde”, която представя българската лирика на немски език до 90-те години, в Берлин ще прочетете превода на Софрониевото житие, а в Залцбург ще ви зарадват с  преводната антология на Христо Огнянов и т.н. Пръснати по библиотеките буквално в цял свят, тези преводни книги никога досега не са съжителствали или поне не са имали свое собствено пространство.”

Събирането и обработването на огромното количество информация е и едно от най-сериозните предизвикателства, пред които е изправен международният научен екип.  В случая не е достатъчно само задълбочено познаване на българската литература или отлично ниво на владеене на чужд език, необходими са и компетенциите на библиографи, информатици, преводачи, които да работят в тясно сътрудничество. Координирането на подобни усилия, също е едно от предизвикателствата, според проф.Липчева, които екипът преодолява в процеса на работа. „Книгите на немски език, например, се сканираха на четири места: в Берлин, във Виена, в София и в Пловдив. Този процес изискваше съгласуване с темповете на работа на екипа по подготовката на портала, уеднаквяване на критериите за качество на книжния екземпляр и т.н. Успоредно с изготвянето на трите езикови версии на биографиите на авторите, вървеше и попълването на информацията за преводачите им, за вариантите на превод и различните издания на един и същ превод. Само внимателен текстови анализ може да различи например дали немските заглавия „Manol und seine hundert Brüder” и „Schwur unter dem Halbmond” предлагат един и същ превод на романа „Време разделно”, но издаденот двете страни на Желязната завеса.”

Не малко трудности създава и многократно изменяната норма за транскрибиране на кирилицата в латиница. Днес в европейските библиотеки под името Пейо Яворов има поне пет каталожни позиции: Pejo Javorov, Peju Jaworoff, Pejo Jaworow, Peju Jaworow, PejuK. Jaworoff. Ако човек не е запознат и не търси достатъчно упорито, може да „изпусне” единствения превод на немски език на биографията на Гоце Делчев от Яворов.

„Разконспирирането” на анонимните издания и тези с псевдоними, поглъща не малко труд и време, но за учените това е част от приключенията на изследователския труд.

Крайният резултат е, че днес след бърза онлайн регистрация всеки желаещ има възможност да чете произведения на класически и съвременни български автори в превод на английски и немски език във вид на електронни книги, да направи биографична справка за конкретния автор, както и да потърси библиографска справка за публикуваните преводи на текстове, за вариантите на превод на отделно произведение и за книгохранилищата, в които се съхраняват съответните издания.

Преводът във времето

Виртуалната библиотека се стреми да предостави на своите ползватели цялото многообразие от различни немски и английски преводи на българската литература и да предложи на читателя онзи вариант от преводно звучене, от което той самият се нуждае. Всеки превод има своя културна биография, отразяваща спецификата на времето и тя също е част от паметта на българо-немските културни отношения.

Ето как проф.Липчева вижда възможностите за тяхното използване от читателите: „На един ученик в гимназия, да кажем в Кьолн, може да му е интересно да види откъде тръгват вицовете за Бай Ганьо и той сигурно ще предпочете най-разбираемия, езиково най-близкия до него вариант на превод. Учител по български език във Виена, който иска да провокира интерес у своите билингвистични ученици, може просто да подхване разговора с тях за класика Алеко от факта, че още преди 106 години този текст вече е бил четен на немски език и да им прочете на немски частта за Виенската опера, например. За професионалния преводач всички преводи на Алековия текст ще са еднакво важни – те бележат началото на неговото работно поле. За специалиста културолог ще е не по-малко важен фактът, че самостоятелно, цялостно издание на английски език има от 2007 и 2010 година, докато в Германия и Австрия интересът към Алеко приключва в края на 70-те години на 20-ти век.”

Проф. Любка Липчева сред нейните студенти снимка личен архив
Проф. Любка Липчева сред нейните студенти
снимка личен архив

В тази насока може да се използват и работните механизми на Преводаческия кабинет към виртуалната библиотека. В него млади хора, студенти и докторанти, правят своите първи опити в преводаческото изкуство. Те могат не само да открият времевата пролука в преводите на Алеко на немски език, но и да опитат да я „запълнят”, да предложат свои варианти на превод. Могат да поспорят върху предложенията си, да потърсят „най-доброто” от тях, разчитайки на подкрепата на  изтъкнати специалисти – филолози и преводачи.

Какво предстои?

top_logo_bgВиртуалната библиотека е от отворен тип и подлежи на непрекъснато допълване с нови издания на преводни текстове на английски и немски език. Постоянното разширяване на дигитализирания фонд от преводи и включването на съвременни издателства с тяхното информационно пространство са сред непосредствените задачи на екипа. Предстои и създаване в рамките на фонда на библиотеката на нови тематични или поетологични електронни книги (напр. антологии като „Българска любовна лирика” или „Български модернизъм”). Сред бъдещите планове е и включването на литературната критика, която ще помогне да се проследи как са били възприемани във времето отделните преводи, но ще открои и настоящия процес на четене на съвременните български произведения.

За съжаление, повече от шест месеца работният екип на проекта не е получавал никакво финансиране. Въпреки блестящите отзиви за отличната работа от първия етап, все още няма яснота кога ще започне вторият. Учените се опасяват, че колосалният им изследователски труд няма да може пълноценно да се използва.  А чрез разработването на форуми за критика и превод, чрез провеждане на презентации и конкурси виртуалната библиотека би се превърнала в привлекателна, модерна витрина на българската литература в актуалния европейски книжен пазар.

 

L_LipchevaПроф. дфн Любка Липчева-Пранджева е литературовед и културолог, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”. Специализирала е в Мюнхен, Виена и Берлин. През периода 2003-2006 г. и понастоящем е гостуващ лектор в Института по славистика на Виенския университет. Автор е на книгите „Бързият сън на митовете” (1999), „Левски: Букви от името” (2001), „Битие в превода. Българска литература на немски език XIX-XX век” (2010). Ръководител на интердисциплинарни изследователски проекти, съставител и редактор на международни научни сборници и автор на десетки статии и студии по проблеми на българската културна и литературна история.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации