21.1 C
Виена
понеделник, 27 юни, 2022
spot_img
Още
    НачалоБългарияДер Стандарт: Българите още чакат своята демокрация

    Дер Стандарт: Българите още чакат своята демокрация

    -- Реклама --

    Като „особен случай в Европа“ определя промяната в България от 1989 г. австрийският журналист Маркус Бернат

    снимка Ройтерс
    снимка Ройтерс

    „България е особен случай в Европа: промяната през 1989 г. дойде без масово ликуване, а верни на Кремъл политици има и днес. Чак сега българите започват да се борят за истинска демокрация“. Това е подзаглавието на материала „Българите още чакат своята демокрация“ на Маркус Бернат в австрийския вестник „Дер Щандарт“.  В него авторът проследява промените в българската политическа сцена и общество през последните 25 години или по-скоро липсата на такива – „дали сме 1989 или 2014 г. – в България човек не може да бъде напълно сигурен.“

    Безболезненото отстраняване на Тодор Живков, най-дълго управлявалия партиен шеф в Източния блок, от Централния комитет на 10 ноември 1989 г., само ден след падането на Берлинската стена се приема от българите с голяма доза недоверие. А то (недоверието) се усеща и до ден-днешен, смята журналистът, разказвайки за предпазливостта на хората в разговор с чужденци.

    „Българите са пасивен народ“ – това са думите, които западните репортери, дошли в София през ноември 1989 г., за да наблюдават и информират за политическата промяна, чуват най-често. Те така и не виждат гигантски демонстрации или на ликуващо от промяната множество, коментира журналистът, сравнявайки със ситуацията в Румъния.

    Началото на промените според автора се поставя на 3-и ноември, когато активисти на „Екогласност“ събират в София хиляди хора в знак на протест.  „1989-та – годината на политическите промени в Европа, макар и с известно закъснение, все пак обхвана и България.“ Крачка към промените е и закуската на 12 български интелектуалци, сред които и бъдещият български президент Жельо Желев, с френския президент Франсоа Митеран. „В България нещата започват да се раздвижват, макар и бавно.“

    „25 години по-късно българите действително излязоха на улицата – на протест срещу олигархията, срещу непрозрачността, за истинска демокрация.“, заключава австрийският журналист в своя материал.

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации