30.4 C
Виена
неделя, 26 юни, 2022
spot_img
Още
    НачалоAвстрияВеликолепните изненади на Фаберже

    Великолепните изненади на Фаберже

    -- Реклама --

    Изложбата в Музея на история на изкуството във Виена представя някои от най-красивите произведения на големия бижутер

    Крайцерът "Азов" снимка КНМ
    Крайцерът „Азов“
    снимка КНМ

    Имало едно време един цар… Така започват много приказки, пълни с вълшебства и тайни. Така започва и историята на един от най-великите бижутери, живели някога – Петер Карл Фаберже. Роден е през 1846 г. в Петербург в семейството на френски хугенот. Баща му Густав Фаберже бяга от Франция и през 1842 г. отваря работилница за бижута в старата руска столица.

    Карл посещава немско училище, а по-късно – специализирани златарски курсове в Дрезден и Франкфурт. Надарен с предприемчив дух, усет за продажби и невероятен бижутерски талант, той успява да развие бизнеса на баща си и работилницата му бързо се разраства, давайки работа на 500 човека. Фаберже бързо печели популярност с фината и изящна изработка на поръчаните бижута и предмети. Истинската му слава идва с поръчките за специални подаръци за императорското семейство.

    Великденски яйца с изненада

    През 19-ти век Великден се приемал за най-големия църковен празник в Русия и по традиция хората си разменяли ръчно изрисувани яйца. Сред заможната аристокрация било разпространено да се подаряват и скъпи украшения под формата на великденско яйце. През 1885 г. цар Александър III искал да зарадва съпругата си императрица Мария Фьодоровна с нещо специално. Той знаел за славата на Фаберже и го ангажирал с изработването на подаръка. Самият цар дейно се включвал в проектирането на дизайна, давал идеи и следял работата. Първото великденско яйце на Фаберже не впечатлява с разкошна украса – черупката е от фин бял елмайл, но след като се отворела вътре имало златен жълтък, в него пък била скрита златна кокошка, украсена с рубини, а в нея – миниатюрен модел на царската корона и рубин, който Мария Фьодоровна можела да носи на врата си (последните два предмета са загубени). Императрицата била силно впечатлена от изящната изработка и множеството изненада, излизащи от вътрешността на яйцето. Така се поставило началото на 32-годишна традиция на императорския двор да поръчва великденски подаръци в работилницата на Карл Фаберже.

    Първото яйце на Фаберже, известно като "кокошето" яйце снимка: АРА
    Първото яйце на Фаберже, известно като „кокошето“ яйце
    снимка: АРА

    От услугите на известния бижутер са се възползвали и други представители на руската аристокрация. Богатият велможа Александър Келх, например, е поръчал цели седем яйца за съпругата си Варвара Келх, всички по-големи от тези на императрицата.

    През периода 1895-1916 г. Фаберже изработил още 44 от своите великолепни яйца за император Николай II, който поръчвал всяка година по едно за съпругата си Александра Фьодоровна и майка си. Вдъхновен от императорския начин на живот, бижутерът претворява моменти от него със скъпоценни камъни и злато. Всяко яйце крие в себе си някакъв малък „сюрприз” – кораб, влак, църква, кошница с цветя, снимка на престолонаследника, който дава и уникалното му име: „Ренесанс”, „Розова пъпка”, „Кошница с цветя”, „Лебед”, „Зима”, „Петър Велики”. Висококвалифицирани майстори са работели повече от година време в пълна тайна по създаването на всеки шедьовър.

    Избухването на революцията слага край на процъфтяващия бизнес на работилницата на Фаберже. Тя е разграбена и разпродадена, а самият бижутер е принуден да бяга в Германия, а по-късно и в Швейцария, където умира през 1920 г.

    Счита се, че Карл Фаберже е изработил 52 (според някои източници 50 или 54) яйца за императорския двор като от тях до нас са достигнали 42.

    Прочутото зимно яйце
    Прочутото зимно яйце

    Днес уникалните произведения на изкуството са пръснати по цял свят и се намират в държавни и частни музеи и колекции. Всяко едно от тях има своя история, често свързана и с трягичния край на династията Романови, която засилва интереса към него. За своеобразен връх в изкуството на Фаберже се счита зимното яйце, което Николай II подарява на майка си през 1913 г. То е направено от малки кристалчета и над 1 600 диаманта, а външната обвивка е така полирана, че създава илюзията за разтапящ се сняг. Изненадата вътре е кошница с цветя от кварц, рубини и диаманти. Това е и най-скъпото от яйца – 24 600 рубли (днешни 1,87 млн. паунда). Сред притежателите на уникалното яйце е бил и Сталин през 1920 г. Сменяйки различни собственици, следите на скъпия предмет се загубват за повече от 20 г., докато през 2002 г. внезапно се появява на търг в „Кристис”, където е закупено от емира на Катар за рекордните 6,4 млн. лири.

    Четири вълшебно красиви яйца във Виена

    faberge-die Welt (600 x 450)

    В центъра на изложбата „Светът на Фаберже” са четири от прочутите яйца, предоставени от Кремълския музей и музея за минерология „Фресман” в Москва.

    Сред тях е и едно от най-изящните и известни произведения на „Челини на Севера” – „Спомен за Азов“ (снимката горе), създадено през 1891 г. Изработено от яспис, с богати орнаменти от златни нишки и диаманти, във вътрешността си яйцето крие миниатюрен модел на кайцера „Азов”, с който императорските синове се отправили на деветмесечно пътешествие, посещавайки редица далекоизточни държави. Корабът е направен от злато и платина и стои върху поставка от аквамарин, изобразяваща морето. Невероятно тънките корабни въжета и детайлно изработени елементи спират дъха със своето изящество.

    Яйцето „Московският Кремъл” е подарък за Александра Фьодоровна от Николай II по повод посещението им през 1903 г. в Успенския събор в Москва. Императорската двойка е била коронясана в тази църква през 1896 г., но трагичен инцидент, отнел живота на  повече от 1000 човека, помрачава събитието и те отбягват старата руска столица. Самото яйце пресъздава кубетата на Успенския събор, главната църква на Кремъл. С включването на вградения музикален механизъм се понасят два великденски химна, изпълнени за първи път по време на царската визита през 1903 г..

    Изграждането на транссибирската железница е голямата гордост на император Николай II
    Изграждането на транссибирската железница е голямата гордост на император Николай II

    Транссибирската железница, изработена от злато, платина и розови диаманти, е скрита в едно от яйцата, за да отбележи едно от най-големите постижения на Николай II – свързването на европейска Русия с Владивосток през 1 900 г.

    Последното, останало незавършено поради избухването на революцията през 1917 г., яйце също може да бъде видяно в Музея на история на културата. То се нарича „Съзвездие”, а спорът относно автентичността му прави неговата история особено интересна. Във Виена можем да видим яйцето, собственост на музея за минералогия „Фресман”, докато в специален музей на Фаберже в Баден-Баден е изложен друг модел (завършен), за който руският милионер Александър Иванов твърди, че е истинско.

    Последното яйце "Съзвездие" остава недовършено
    Последното яйце „Съзвездие“ остава недовършено

    Изложбата представя и произведения, изработени от различни камъни, кристал и стъкло, печати, портрети върху емайл на членове на императорското семейство, ордени, книги. Чрез нея може да се проследи развитието на цялата школа на Фаберже в края на 19-ти и началото на 20-ти век и нейното място в европейското ювелирно изкуство. Не случайно Карл Фаберже е бил сравнявал с великия Челини и творбите му са предизиквали възхищение и удивление на световните изложби в Париж и Виена.

     

     

    Изложбата „Светът на Фаберже” продължава до 18 май 2014, а Музеят на история на изкуството е отворен от вторник до неделя от 10 до 18 ч. ( четвъртък до 21 ч.)

    __________________

    Още по темата:

    Богатствата на една империя – невероятната колекция на австрийските императори привлича посетители в  Музея на история на изкуствата във Виена

     

     

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации