11.5 C
Виена
неделя, 25 септември, 2022
spot_img
Още
    НачалоAвстрияМоноспектакълът "Няма страшно" отново на сцената в БКИ"Дом Витгенщайн"

    Моноспектакълът „Няма страшно“ отново на сцената в БКИ“Дом Витгенщайн“

    -- Реклама --

    След премиерата през януари 2013 г. и след поредица успешни представления в България „Няма страшно“ отново ще зарадва почитателите на българския театър във Виена

    Lina4Точно в навечерието на Международния ден на жената 8-ми март две чаровни дами отново ще представят пред българската публика във Виена моноспектакъла „Няма страшно“. Изборът на датата не е случаен, защото това представление е специален подарък от актрисата Лина Гладийска и режисьорката и автор на текста Ана Петрова за всички жени, които под една или друга форма търсят любовта през различни етапи от живота си.

    За връзката между двете актриси, за работата им по спектакъла и за отношенията между жените и мъжете с много любов и разбиране разказва Веселина Гюлева в списание „Черно и бяло:

    Може би най-добре е да се започне с предисторията. Имало две актриси, при това много добри актриси. Едната работила активно в България, възприемала театъра като съдба до такава степен, че започнала да пише пиеси. В началото театралната общност я гледала със снизхождение и подозрение като автор, но пиесите ѝ започнали да печелят награди, както в България, така и в чужбина и това променило отношението към нея. Това е Анна Петрова, която работи като актриса в Младежкия театър „Николай Бинев” в София. Има повече от 50 роли в театъра и над 20 в игрални и телевизионни филми. Носителка е на Наградата на Съюза на българските артисти. През 1998г е отличена като „Най-добър европейски артист” от фестивала в Сараево, а през 2003 г, в Марсилия (Франция), получава награда за творбата си „Кажи здравей на татко”. Миналата година, в Казахстан, актрисата взе приз за главна женска роля. Тя е лауреат от Фестивала на съвременната българска пиеса, а спектакълът ѝ „Всеки цвили подир жената на ближния си” е номиниран за най-добър текст в Литва. Автор е на 12 пиеси, които са поставяни 28 пъти в България, Литва и Македония. Член е на Съюза на българските писатели.

    Lina2

    Другата е Лина Гладийска-Георгиева– актриса, която живее от 1991 г. във Виена, но е завършила ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Надежда Сейкова. Дипломира се с роли в спектаклите „Много шум за нищо” (от Уилям Шекспир) като Херо, „Чудаци” (от Максим Горки) – Зина и„Златният храм” (по Уилям Голдмън), където се превъплъщава като Тери Кларк.

    От 1978 до 1984 г. играе във Врачанския драматичен театър, след което се премества в Пазарджишкия театър „Константин Величков”. На тази сцена тя играе Мария в „Процесът срещу богомилите” на Стефан Цанев, графиня Орсина в „Емилия Галоти” на Лесинг, ТеаЕлвстед в „ХедаГаблер” на Ибсен, Мирандолина в едноименната пиеса на Карло Голдони, ЖилТърнър в „Пеперудите са свободни” на ЛеополдГерш, Мамчето в „Който рискува, печели” на АкошКертес и други. В момента е културен референт на просветната организация „Кирил и Методий”, участва в създаването на студентски театър като постановчик на пиесите „Лице” от Бойчо Дамянов и „Женско царство” от Ст. Л. Костов. Консултант е към Българското училище във Виена, където режисира концерти и представления на деца по различни тържествени поводи. През сезон 2009/2010 и 2010/2011 изпълнява ролята на Деспина в спектакъла „Черни очи за случайни срещи” по Любомир Пеевски, постановка на режисьорския тандем Флеминг &Петранов и на БКИ в Австрия.

    Lina3

    Най-после криво-ляво и двете са представени пред уважаемите читатели, но все още същността на тяхната знаменателна среща предстои. Пропуснахме да отбележим, че Анна Петрова е изключително контактен човек, завързва трайни приятелства, които отглежда като любима градина – тори, подрязва, почиства и на които дава много обич. Готова е на странни и необичайни жестове, изискващи усилията на миньор или алпинист. И в един хубав ден, преди години, нашите героини пият светско кафе във Виена. Лина споделя, че театърът ужасно ѝ липсва, че сънува репетиции, а Анна в отговор обещава да напише специално за нея пиеса. През следващите години приятелството се задълбочава, обменят се идеи, сюжети, теми, изкушения. Има подобни случаи, когато в творчеството на преден план излиза приятелството, което налага различна парадигма на отношенията. Така може да се наложи точно в името на приятелството не само да напишеш пиеса, да поемеш не само ролята на автор, но и съвсем нелеката на режисьор. А не е ли това направо някакво провокативно изкушение? И за едната, и за другата. Да се надмогнат, да покажат друга, различна страна от привичното. Представям си как и двете са си казвали – „Няма страшно! Няма страшно!” Давали са си кураж – „Ще успеем, та ние сме готини и талантливи! Няма страшно!” Може би така са стигнали и до заглавието на своя спектакъл „Няма страшно”, което е и поводът за тази толкова дълга интермедия. Предполагам колко усилия са били потребни на Лина да „запали” за идеята виенските ни организации – Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий”, Българския културен институт (БКИ) Дом „Витгенщайн” (HausWittgenstein), Австрийско-българското дружество. И всяка от тези организации дава своята лепта за представлението. Постановката открива театралната 2013-та в обичания от виенските българи Дом „Витгенщайн”. Доволни от резултата нашите героини пристъпват към следващото усилие – да покажат работата си и на софийската публика. Това, разбира се, отнема не малко време. Тук, в София по институциите действа Анна и в края на софийския театрален сезон на сцената на читалище „Славянска беседа” публиката е поканена да съпреживее радостите и терзанията на героинята на Анна-Лина.

    Lina5

    „Няма страшно” е комедия, но само на пръв поглед изглежда лековата и безметежна. В същността си това са пет нелеки актьорски монолога, провокирани от битието на един мъж. Петте женски образа – съседката, съпругата, любовницата, майката, санитарката в моргата, са изградени драматургично сочно, съобразени са с точен лингвистичен изказ. Лина Гладийска влиза от образ в образ, намирайки точната граница, без да прекрачва в самоцелност, а съсредоточено изграждайки съответната героиня. Отсъстващият мъж без да иска предизвиква различни състояния и отношения. У съседката, любителка на мъжките тела – копнеж по допир и ласка, първична настървеност към мъжката същност. У вечно мърморещата съпруга – подозрителна отчаяност, недоволство и раздразнение. У блондинката любовница – настойчива меркантилност, алчност към мъжката ласка и дебелооко равнодушие към всичко, извън това. У самотната майка – отчаяност, тревога, мистичен трепет и недостиг от синовна обич. У циничката санитарка – откровена завист, овче възхищение и своеобразна отвъдна милост. В приключението по изграждането на героините си Гладийска изригва в прецизна професионална точност, настройва плавно майсторството си към изграждане на съсредоточен и обогатен вътрешен паралелен и невидим, но усещан от публиката живот на съответната героиня.

    lina1

    Като режисьор Анна Петрова се стреми към дискретност и търси решения, които уютно ще приласкаят героинята, ще ѝ позволят интимно да разположи образа, да не го насилва и преекспонира. Съзнавайки вкусната актьорската театралност, сладостта и трепета, носени от играта и превъплъщенията, режисурата не се натрапва, а внимателно и незабележимо води колежката си през игровите уловки. Без никакви притеснения и по всички показатели можем да отбележим „Няма страшно” като успешен режисьорски дебют. Дали това е важно за Петрова ще покаже бъдещето.

    Гостуването на представлението в София показа и още едно безспорно качество на театъра, който се прави извън граница. Става дума за безупречен български език и прекрасна актьорска дикция – същностни качества на спектакъла, които за съжаление често липсват по родните сцени.

    Очаквайте новото представяление на „Няма страшно“ на 7-ми март 2014 г. от 19 ч. в БКИ“Дом Витгенщайн“. 

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации