4.7 C
Виена
сряда, 7 декември, 2022
spot_img
НачалоБългария175 години от рождението на видния български просветител Райко Жинзифов

175 години от рождението на видния български просветител Райко Жинзифов

-- Реклама --

Райко Жинзифов (1839 – 1877) е сред видните български поети, филолози и преводачи

Текст Димитър Дунков, доц., дфн

Für den deutschen Text scrollen Sie nach unten


1. R.ZhinzifovРайко Жинзифов е роден на 15.02.1839 г. във Велес, сега този град е в някогашната югославска република Македония. Произхожда от гъркоманско семейство. В неговото гръцко кръщелно е отбелязан с името „Ксенофонт Дзиндзифи”. Баща му, Иван Жинзифов, е бил лекар и учител. По-късно, вече като студент в Русия, приема българското име „Райко”. С това име го е назовавал неговият учител Димитър Миладинов, просветител и събирач на български народни песни от Македония.

Райко Жинзифов учи първоначално в гръцкото училище на баща си във Велес, но изучава и български език при учителя Никола Тонджоров.

През 1856 Р.Жинзифов е назначен за помощник-учител в българското училище в Прилеп. По това време главен учител там е Димитър Миладинов. На следващата година, 1857, двамата, Д.Миладинов и Р.Жинзифов, учителствуват в Кукуш, сега Килкис в Северна Гърция.

През 1858 г. Р.Жинзифов учи в Херсонската семинария в Одеса. В края на същата година той заминава за Москва, където от 1860 до 1863 е студент в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Р.Жинзифов завършва класическа филология със степен „Кандидат на науките” (сега „Доктор на науките”). През 1866 той се връща в България и за две години е учител в Битола.

След завръщането си в Москва Р.Жинзифов приема руско гражданство.

В Москва той развива забележителна учителска, публицистична, научна, литературна и преводаческа дейност. Сред стихотворенията и поемите му са:

  • 2. R.Zhinzifov. Novobalg. sbirka— „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.,
  • — „До българската майка“, отпечатана във вестник „Дунавска зора“, 1868, бр. 21–2;
  • — „Кървава кошуля“, отпечатана в Браила, 1870 и др.

Основен мотив в тях е стремежът към национално възраждане и обединение на българите.

Райко Жинзифов пръв превежда на български език руския епос „Слово о полку Игореве”, произведения на Тарас Шевченко, на Николай Некрасов и др. По-голямата част от преводите на Р.Жинзифов са събрани в книгата му „Новобългарска сбирка”, издадена в Москва през 1863 г.

Р.Жинзифов е автор на „Пътеводител“ на Македония и на един „Руско-български речник”.

Р.Жинзифов участва в Славянския конгрес в Москва през 1867 година. Член е на Българското книжовно дружество, сега Българска Академия на науките. През 1873 той е преподавател в Императорския лицей в Москва.

Р.Жинзифов публикува в руския печат и многобройни политически статии за съдбата на българския народ под османско владичество. Те оказват съществено въздействие върху общественото мнение в Русия в навечерието на Руско-турската освободителна за България война от 1877 – 1878 г.

Видният български книжовник, учител и филолог Райко Жинзифов умира на 15 февруари 1877 след тежко боледуване в Москва. На негово име са назовани училища, улици и обществени институции в България и в Македония.

 

 

Rajko  (Xenophónt) Ivanov Žinzifov, 1839 – 1877

Еin bedeutender bulgarischer Aufklärer, Dichter und Philologe

Text Dimitar Dunkov, Univ.-Doz. Dr.phil.

1. R.ZhinzifovRajko Žinzifov wurde am 15. Februar 1839 in Veles geboren. Diese Stadt liegt heute in der ehemaligen jugoslawischen Republik Makedonien. Er kommt aus einer gräzisierten Familie. In seiner griechischen Geburtsurkunde ist er mit dem Namen „Xenophont Dzindzifi“ eingetragen. Sein Vater, Ivan Žinzifov, war Arzt und Lehrer der griechischen Sprache. Später, schon als Student in Russland, nimmt К.Žinzifov offiziell den bulgarischen Vornamen „Rajko“ an. Diesen Namen hat ihm sein Lehrer Dimitar Miladinov gegeben.

 

Rajko Žinzifov lernt zunächst an der griechischen Schule seines Vater in Veles, und gleichzeitig erlernt er die bulgarische Sprache bei dem Lehrer Níkola Tondžorov. Im Jahre 1856 wird R.Žinzifov als Begleitlehrer an der bulgarischen Schule in Prilep angestellt. Der Hauptlehrer an dieser Schule ist Dimitar Miladinov, Volksaufklärer und Sammler von bulgarischen Volksliedern aus Makedonien.

Im Jahr darauf, 1857, sind beide, D.Miladinov und R.Žinzifov, als Lehrer im Dorf Kukuš tätig. dem heutigen Kilkis im Norden Griechenlands.

Im Jahre 1858 lernt Rajko Žinzifov am Chersoner Geistlichen Seminar in Odessa. Chersones ist der griechische Name für die heutige Halbinsel Krim.

Am Ende des Jahres fährt er nach Moskau, wo er von 1860 bis 1863 an

der Historisch-Philologischen Fakultät der Moskauer Universität studiert.

Rajko Žinzifov absolviert die Klassische Philologie mit dem Titel „Doktor der Wissenschaften“. 1866 kehrt er dann nach Bulgarien zurück und unterrichtet zwei Jahre in Bitola.

Nach seiner Rückkehr nach Moskau nimmt R.Žinzifov die russische Staatsbürgerschaft an. In Moskau entfaltet er eine bedeutende Tätigkeit in der Lehre und in der Publizistik, ebenso in Wissenschaft, Literatur und Übersetzung.

Unter seinen Gedichten und Poemen sind:

  • — „Der Kniegeigenspieler“, „Ochrid“, „Das Leid“ – veröffentlicht in der Zeitschrift „Brüderliche Arbeit“, Heft 4., 1862,
  • — „An die bulgarische Mutter“ – veröffentlicht in der Zeitung „Donau-Morgenröte” 1868, Bd. 21–2;
  • — „Blutiges Hemd“ – veröffentlicht in Braila / Walachei, heutiges Rumänien in 1870.

Hauptmotiv dieser Gedichte ist das Streben nach nationaler Wiedergeburt und Vereinigung der Bulgaren.

R.Žinzifov war der Erste, der das russische Epos „Die Igorchronik“ in die bulgarische Sprache übersetzt hat, ebenso wie Werke von Taras Ševčenko, Nikolaj Nekrasov und anderen. Der Großteil seiner Übersetzungen sind in dem Buch „Neubulgarischer Sammelband“ Moskau 1863 herausgegeben. R.Žinzífov ist auch Autor eines Reiseführers über Makedonien und eines Russisch-Bulgarischen Wörterbuches.

1867 nimmt R.Žinzifov am Slavistischen Kongress in Moskau teil. Er wird auch Mitglied der Bulgarischen Gelehrten-Gesellschaft, heute Bulgarische Akademie der Wissenschaften. Im Jahre 1873 unterrichtet er am Kaiserlichen Lyceum in Moskau.

Rаjko Žinzиfov publiziert in der russischen Presse auch zahlreiche politische Artikel über das schwere Schicksal des bulgarischen Volkes unter osmanischer Herrschaft. Diese Aufsätze haben einen starken Einfluss auf die öffentliche Meinung in Russland, am Vorabend des Russisch-Osmanischen Krieges 1877 – 1878. Der Sieg Russlands in diesem Krieg hat zur Befreiung Bulgariens geführt.

Der bedeutende bulgarische Aufklärer, Lehrer und Philologe Rájko Žinzífov starb 38-jährig nach schwerer Krankheit im Jahr 1877 in Moskau. Nach ihm sind zahlreiche Straßen, Schulen und öffentliche Einrichtungen in Bulgarien und in der Republik Makedonien benannt.

 

___________________

Още по темата:

180 години от рождението на големия български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации