33.3 C
Виена
сряда, 29 юни, 2022
spot_img
Още
    НачалоAвстрияКлимт на виенчани

    Климт на виенчани

    -- Реклама --

    Харесван или отричан Густав Климт си остава неизменна част от културата на австрийската столица

    Текст Елица Ценова


    Klimt-suveniri (600 x 450)Трудно е да си представим Виена днес без Климт и неговите произведения. Те надничат отвсякъде, пресъздадени върху пепелници, чадъри, картички, шалове и тениски. Подобно на Моцарт, художникът е подложен на пълна търговска експлоатация.  В същото време изрисуваните от него тавани в Музея на история на изкуството и Бургтеатър, многобройните картини в Белведере не престават да удивляват посетителите и провокират интереса на неговите изследователи.

    Aktuell_Nordfassade-150x150Художникът е известен и почитан не само в артистичните среди на австрийската столица, но и от обикновените граждани. Фрау Валцер живее на Фелдмюлгасе в съседство с последното ателие на артиста. Тя очевидно познава добре творчеството му и се възхищава от него:  „Харесвам по-късните му портрети, тези след златния период – като портрет на Аделе Блох Бауер II или на Евгения Примавези. Там той използва много цветя и жените са красиви”.  Сега дамата е щастлива, че сградата е възстановена и превърната в красива галерия.  Художникът се нанася във вилата в 13-ти район на Виена през 1912 г. и работи в нея до смъртта си. Тук са намерени и последните му незавършени картини „Младоженката” и „Портрет на Йохана Щауде”, които са и своеобразен ключ към метода му на рисуване.

    Klimt AtterseeНе всички обаче споделят възторга и възхищението на г-жа Валцер. Много хора недоумяват на какво се дължи голямата популярност на Климт и не харесват изкуството му. „Това, разбира се, е въпрос на вкус” – обяснява Елизабет Лехнер, пенсионирана учителка, която свири на орган. „В картините на Климт повечето образи са грозни и дори зловещи, а златните украси и тежки рокли правят жените да изглеждат дребни и незначителни. Харесвам някои от пейзажите му, рисувани в Атерзее, но за съжаление те не са толкова популярни.”

    Отрицателни оценки за творчеството на Климт изобилстват и по времето, когато е бил на върха на славата си. През 1899 г. той е ангажиран да нарисува три платна за тавана на голямата зала в новопостроената сграда на Виенския университет. Когато представя „Философия”, „Медицина” и „Правосъдие”, публиката е потресена от голотата и грозотата, които вижда. Художникът си е позволил да наруши табута по теми като смъртта, разлагането на плътта, бедността, сексуалността. Критиките са яростни, Климт е обвинен в „порнография” и „первезни изстъпления”, а комисията отказва да приеме картините.

    Judith IIВ отговор на многобройните нападки художникът рисува картината „Златни рибки“, от която се смее красива червенокоса нимфа, откровено обърнала към публиката задните си части. Обществото отново кипва от възмущение.

    Климт е искал да бъде свободен и не се е страхувал да разчупва забрани и да провокира консервативната буржоазия с различна гледна точка. Обсебен от омагьосващата еротичност на жените, той ги превръща в централен обект в картините си. Рисувал ги е във всички възрасти и превъплъщения – млади, красиви и голи, стари, дебели и грозни, бременни, прегърнали малко дете, потънали в прегръдката на мъж, дори като лесбийки. Жената-вамп, фаталната жена занимава съзнанието му и като истински съвременник на Фройд той задълбава в изследването на сексуалността, представяйки я като освобождение и наслада. Така дори в библейската легенда за еврейската вдовица Юдит и асирийския пълководец Холоферн, той търси еротиката. Жената, която, за да спаси родния си град, прелъстява вражеския военноначалник и след това го убива, е представена в момент на екстаз. Очите й са полупритворени, главата леко отметната назад  – тя сякаш все още преживява момента на сексуално удовлетворение, нищо че в ръката си държи отрязаната глава на мъжа. Колкото и да е харесван от своите приятели и определена част от обществото, Климт е плашел съвременниците си с прекалената откровеност и дързост на творбите си, нарушаващи обществените морални и религиозни граници.

    the kiss„Целувката”, най-известната му творба, успява да спечели аплодисментите и на най-пуритански настроената публика. Мъж и жена, слени в целувка, откъснати от заобикалящия ги свят, отдадени на любовта си – това е картина, чийто емоционален заряд може да бъде разбран и споделен. За първи път Климт предава любовта като чувство, като дълбока лична емоция и потребност и дава на мъжа активна роля. Жената е притихнала в силната прегръдка и блажено преживява мига на върховно щастие. В същото време картината, определяна като гениална от гледна точка на композиция и финес на рисунъка, ни оставя и много въпроси. Орнаментите в дрехата на мъжа са квадратни и правоъгълни, а тези при жената – кръгли – отново ли има противопоставяне на мъжкото и женско начало или този път е допълване, сливане в едно цяло? Още недовършена, „Целувката” е била изложена на годишната изложба Кунстшау през 1908 г. във Виена и веднага е откупена от държавата за австрийския народ.

    Обожаван или отричан, Климт безспорно е най-влиятелната фигура в австрийското изкуство от началото на 20-ти век и един от най-скъпо продаваните художници днес. Той е оказал голямо влияние върху развитието на модернизма и на художници като Егон Шиле и Оскар Кокошка. По думите на проф. Шнейдер почти всички младежи, кандидатстващи в Университета по приложни изкуства, сочат Климт за свой идол и вдъхновение.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

    Реклама

    Календар

    Реклама

    Последвайте ни

    Реклама

    Абонамент за бюлетин

    Реклама

    Последни публикации