Посегателствата и кражбите на ценни предмети от православните храмове у нас намаляват. За миналата 2011 г. регистрираните престъпления са само 26, докато през 90-те и първите пет години от новия век са били по 150 на година. Това съобщиха за БТА от Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Културно-исторически ценности“.
Текст Десимира Миткова, БТА
От посегателствата през 2011 г. са изчезнали 30 богослужебни предмети и около 80 икони. За първото шестмесечие за тази година има регистрирани 11 престъпления, като в тях са заявени като унищожени или откраднати 37 предмета, повечето от които икони.
Експертите посочиха, че около една трета от кражбите се извършват от малцинствата, които разчитат предметите да бъдат от сребро, позлата, месинг, бронз, за да ги предадат в пунктовете за вторични суровини. Две трети от престъпленията са с цел кражба на културни ценности – икони, ценни книги, и идеята е да бъдат препродадени чрез антиквариати или в съседни страни. Една сериозна част от откраднатите ценности се прави опит да бъде изнесена извън граница, като най-големите пазари са в Гърция, Италия и Македония, уточниха от полицията.
По думите на експертите успеваемостта за разкриването на кражбите е около 30 процента, като най-голямо затруднение разследващите срещат при точното описание на липсващите предмети. Затова специалистите предлагат да бъде създаден регистър на ценностите, който освен да изброи наличното, ще помогне за по-лесното им и бързо разпознаване.
Спадът на кражбите в църквите от сектора коментираха едновременно като положителна, но и тъжна тенденция. Това е факт благодарение на предприетите превантивни мерки срещу посегателствата, но и защото храмовете вече не притежават толкова ценни предмети и няма какво да привлича за набези, отбелязаха експертите.
Обект на нападение преди време стана и намиращият се край София Дивотински манастир „Св. Троица“, от който са изчезнали ценни предмети и икони. Макар да е жертва на набези, църквата в манастира все още съхранява прекрасни изображения, а за поддръжката ù се грижат млади монаси.
Преданието разказва
Преданието разказва за праведно християнско семейство, намерило по време на оран в земята голяма глинена делва с жълтици. Подтикнати от силна вяра, те решили да изградят със златото манастир, а мястото да бъде посочено от Бог. Натоварили делвата на магаре и се зарекли да изградят манастира там, където то спре и остане, тъй като това ще бъде божията воля. Така не след дълго вървене, магарето легнало на сенчеста поляна между два бързи ручея, мъжът и жената повикали майстори и започнали строежа. Чудото се случило точно в деня на стогодишнината от кончината на св. Иван Рилски през 1046 г. От тази легенда местността и днес се нарича „Имането“, а делвата, дълго съхранявана в манастира, сега се намира в Пернишкия исторически музей.
Чудесата на силната вяра
Чудо става в Дивотинския манастир и по времето на най-голямото унищожение и разграбване на християнските храмове от кърджалийските набези. Тогава игумен на светата обител е йеромонах Петър, оставил преписка за случилото се: „Да се знае кога седеха кърджалиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник дошъл с двама сеймени та взема стадото, овце, волове и коне от манастира“. Така били заграбени всички животни, а монасите – прогонени. На мястото останал само сакат старец, който не спирал да се моли и да вярва, че ще се случи чудо и животът в манастира ще бъде възвърнат. Не след дълго възмездието дошло. Тъмен облак застигнал грабителите високо в планината, гръм ударил и убил Ходжата, уплашените сеймени побягнали, а добитъкът се върнал в манастира. От тогава местността се нарича „Ходжи гроб“.
Отново силната вяра на монасите помага на мястото да оцелее, въпреки набезите на турците и опожаряването му на три пъти. Очарованието му привлича и цар Фердинанд, който често обичал да посещава и почива в манастира. В знак на подкрепа той подарил на игуменката майка Клавдия две каляски – едната представителна, а другата за обикаляне на имотите. От там местните хора започнали да го наричат Царски манастир.
Огнище на просвещение
От летописите за Дивотинския манастир се съди за неговата голяма роля като огнище на просвещение. В него е съществувало килийно училище, помагал е за националноосвободителното движение и няколко пъти е приютявал Апостола на Свободата Васил Левски.
Сегашната църква и жилищни сгради са възстановени през 1902 г. Църквата е еднокорабна, с две малки странични ниши, погледната отгоре наподобява атонски стил – кръстообразна. Храмовата икона е „Старозаветна Света Троица“, която представлява най-класическото изображение на трите ангели, явяващи се на Авраам и Сарра.
Пъстроцветен двор
Зад големите каменни зидове на Дивотинския манастир „Св. Троица“ се разстила красив и пъстроцветен двор, а китна пътека, постлана с цветя, отвежда до храма на светата обител. Още с пристъпването, човек е завладян от обаянието на цветната градина, извисяващата се наоколо зелена гора и чистотата на белите му сгради. Целият този разкриващ се изглед носи усещането за свято и благодатно място.
Духовният живот в манастира днес се поддържа от монаси, които се грижат както за гостоприемния външен вид на двора, така и за съхранението на силната вяра.
*Местоположение: Дивотинският манастир се намира в Люлин планина, близо до с. Дивотино и на 25 км от София. До него се стига като се мине през квартал „Михайлово“ на град Банкя по 1,5 км. черен горски път.
**Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.
