5.4 C
Виена
вторник, 6 декември, 2022
spot_img
НачалоAвстрияСмисълът на всичко е в това, че вселената ни обича

Смисълът на всичко е в това, че вселената ни обича

-- Реклама --

 Интервю: Елица Ценова
Снимки: Елица Ценова и Димитър Свиленов

С Димитър Свиленов се срещаме в галерията на БКИ „Дом Витгенщайн“, където на 17 февруари беше открита изложбата му „Вселенски измерения“. Белите стени на галерията са сякаш озарени от платната на художника – някои ярки и пъстри, други мрачни и някак страшни, но всички изпълнени с живот и енергия. За първи път в изложбена зала намирам очила за триизмерно виждане. „Пробвай“, подканя ме Димитър и аз някак недоверчиво слагам очилата, за да погледна картините. И платната оживяват, променят се, завъртат се и започват да отразяват друг свят.

По-късно, седнали на чаша меланж, Димитър ми обяснява, че картините вече са били готови, когато му хрумва идеята да провери дали са триизмерни, т.е. те не са рисувани нито със специални бои, нито по различна от обичайната му техника. Но са рисувани в Царичина – най-чистото място в България, там, където има най-много положителна енергия.

Откъде идва името на изложбата „Вселенски измерения“?
Всяка от картините представя непознато на хората измерение. Събрани заедно в една изложба, те дават усещането за една непозната вселена. Когато влезеш да ги разглеждаш, виждаш и усещаш тези измерения.

 

Сякаш тези картини са връзка между два свята – нашия и непознатата вселена.
Да, това е друг свят, който реално съществува, и образите, които са на картините, са реално съществуващи.

 

Вярваш ли, че не сме сами в космоса?
Убеден съм!

 

Кой е с нас?
Има още много, много разумни цивилизации.

Какво мислят те за нас?
Наблюдават ни с интерес. Любопитни сме им.

Харесват ли ни?
Да, защото не виждам негативна реакция. Аз говоря като артист, а не като ясновидец. За мен има паралелни светове, които реално съществуват, и аз ги изобразявам в платната си. Понякога хората ме питат защо някои образи са толкова страшни. „Да, може да са страшни, но те не са лоши“, отговарям им аз. Това просто е техният външен вид. Както при хората не всички са еднакво красиви, така и там са различни – всеки има своето излъчване, форма на тялото, на лицето.

Ти нямаш специално художествено образование. Как подхождаш към една картина?
Аз съм завършил националната полиграфическа гимназия, където пет години съм учил графика. Не съм учил в художествената академия и не искам, защото не искам някой да ми изкриви представите за изкуството, което създавам, не искам да вляза в шаблони, които ограничават, не искам да влизам в академичните закони за техника, симетрия. Тогава няма да мога да бъда себе си. Това, което рисувам сега, няма граници, няма модели, то идва директно от космоса. Аз сядам зад бялото платно и след половин час вече имам картина. Само с един замах на ръката се получава лице с чело, очи, брадичка. Когато рисувам с ръка, имам усещането, че картината отдолу е вече готова и с движението на ръката си аз не я рисувам, а я разкривам. Сякаш изтривам горния слой на платното, за да открия готовата картина. С такава лекота се получават картините, че и аз самият се изумявам. (Димитър движи ръце във въздуха, показвайки как рисува, и сега забелязвам деликатните му длани с дълги и чувствителни пръсти – б.а.)

Само с ръце ли рисуваш?
Рисувам с всичко – с четка, с шпатула, но напоследък най-често с ръце. Слагам ръкавици и така нанасям боите – и се появяват образите. Картините ми отразяват различни измерения на вселената. Те са подредени като кристални сфери в главата ми и когато съм в състояние на медитация и сядам да рисувам, концентрирам се и имам усещането, че като ток цялата информация минава през мен и през ръцете ми излиза върху платното. Побиват ме тръпки, усещам иглички по цялото си тяло.

Ти си като проводник на някаква външна сила…
Да, точно така. Аз съм като проводник на много силна енергия, която зарежда и картините ми. Това е много положителна енергия. Хора, които имат мои творби в дома си, споделят, че атмосферата там се променя, става по-ведра и спокойна.

Картините ти нямат заглавия. Защо?
Няма смисъл. Всеки вижда различни неща. Ако сложа заглавие, само ще насоча хората да търсят това, което аз виждам. А ако ги оставя насаме с картината, те може да видят много повече. Има колекционери, които имат по 2–3 мои картини и те не се интересуват какво точно съм нарисувал, не искат да им тълкувам картина. Тях ги интересува излъчването ù.

Кое е най-ценното нещо за теб?
Най-ценното нещо в живота ми е добрината. Искам да правя добро.
_________________________________________________________________
още по темата: Българският художник Димитър Свиленов – едно невероятно откритие

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации