10.1 C
Виена
четвъртък, 28 март, 2024
spot_img
НачалоAвстрияВиенаНа сауна в Австрия

На сауна в Австрия

-- Реклама --

Животът в чужда държава често ни поднася изненади, които години след това си ги спомняме с усмивка и ги разказваме на приятелите си. Историята от днес е: Една сауна във Виена, един българин и толкова много емоции…

Текст Александър Кафалиев

сауна в Австрия

Абе, вие на сауна ходите ли? Да ви кажа готино е, но това, което ми се случи преди време във Виена почти ме отказа да продължа да ходя на такива места. На скоро една снимка на преплетени голи тела ми напомни за това незабравимо преживяване в един СПА център във Виена.

За бившия ми шеф Норберт – веселяк, 65+, дребен, сух и с дебели очила, ходенето на сауна в петък беше традиция. Имах чувството, че живее единствено за самия петък. Отиваше в 3 следобед и казваше, че стои поне до 10 вечерта. Много държеше да отида някой път с него. Е, кандисах веднъж. Улучих обаче някакъв ремонт и единият корпус беше затворен. Обясни ми, че моментът е кофти и щяло да е пълно с народ. Много бързо го разбрах какво има в предвид. Не че ме плашат навалиците, когато става въпрос за кратко. Това лавката в училище в голямото междучасие, това опашка за билет на премиерата на Индиана Джоунс, записването в университета, записването за общежитие, НАП, КАТ … а бе, врял и кипял. Скоро обаче осъзнах, че тази гъчканица е нещо друго, защото бях пренебрегнал факта, че всички са дибидюс. Направо по организъм. Който е бил на сауна в Европата, знае че там бански, халати такова нещо няма – една кърпа под мишница и мааш по кожа из процедурите. От 6 сауни в момента били 3, обяснява ми Норберт. А бе, чувствах се доста некомфортно и много ми се искаше да съм си все пак по бански или поне с кърпа на задника. Не че не можех да се опаша с тази кърпа, но щях да съм единственият и да бия на очи, пък аз не исках да ме гледат криво, нали съм широко скроен… кво?

Сауната смесена – мъже, жени (средна възраст около 50). Целулит, бръчки, очила, маникюр, педикюр и моя милост с осанката на вълка от … не от Уолстрийт, а от Ну Пагади.
„Бързо”, вика Норберт – трябва да влизаме в сауната, че няма да има място!
А стига, бе! Верно ли ?!
Покатерих се най-отгоре, да съм над нещата един вид. Норберт се настани до мен доволен, хилише се и си наместваше очилата. Местата се заемаха бързо и след две минути всички се притискахме в неприятна интимност. Обаче, май само на мен ми беше неприятно. На другите не им пукаше някак си и си бърболясваха, намествайки се върху хавлийките. Явно ремонтът не беше от вчера и бяха свикнали да се втриват един в друг. Последните се нареждаха прави до стената, защото нямаше вече къде да седнат. Като се затвори вратата, един обяви, че „имаме рекорд – 44-ма!“. Разнесе се „охооооо“. Имах честта да съм част от самия рекорд. Над вратата светна червена лампа и някакви минути (май бяха 12) и започна обратното броене. Всички утихнаха и задишаха блажено и равномерно. Едни се изпънаха нагоре като мертеци, други се наведоха напред с ръце под челото – някаква идилия един вид. В тоя начален момент на тотален релакс, вратата се отвори и някаква глава се заозърта. Видя, че няма чий да го дири там и затвори вратата. Две трети от присъстващите се възмутиха тихичко искрено и си нарушиха съответната релаксираща поза. Докато си я възстановят , това с вратата, но с различни глави, се повтори още няколко пъти. Този път почти всички си нарушиха подготовката за самата нирвана и се възмутиха доста по-убедително и шумно. Един от навлеците даже нахълта няколко крачки по инерция навътре. Някакъв чичак не издържа и се развика “ Ай стига де, вътре-вънка, вътре-вънка …“. А пък Норберт (65+) сподели гръмогласно „аз много обичам вътре-вънка, вътре-вънка“ и се изхилихме двамата … само двамата. Австрийците се делят на две – такива с много добро чувство за хумор и такива с никакво. Вече никой не влизаше и температурата се покачваше чувствително. Не знам колко време беше минало, обаче течах отвсякъде и започна да ми липсва кислород . Имах чувството, че издишахме всичко. На тия хич не им пукаше и си пуфтяха лекичко и блажено. На мен пък ми ставаше все по-кофти. Започна да ми се вие свят. Исках да изляза, ама как? Май щяха да ме линчуват, ако им отворя вратата точно сега, а и трябваше да прегазя сумати народ пред мен. Някаква леля се възмути на хипопотама зад нея “ Извинявайте, ама не можете ли да се потите някъде другаде“ . Онзи се беше навел и си капеше на воля върху нея. „Къде другаде? Като чели не виждате, че сме в бедствено положение.“ Все пак добре, че се качих горе – никой не капеше върху мен. Още около 2 минути и съм вън. Все ще издържа.

И тогава някой попита: „Айде, кой ще го направи ?“ Хората се поизправиха и лениво запоозъртаха да видят аджеба „кой ще го направи?“. Баси майката! Кво ще правят, няма ли да излизаме ? Един от правостоящите се обади: „Е ,добре де, хайде аз“. Каза го така, все едно се жертва за каузата, но погледа му някак издаваше, че е адски доволен, че му се е паднала тази чест. Сипа няколко черпака на горещите камъни и се размаха с една хавлия. Мяташе я с такова чувство и усърдие като майстор пицар тесто около главата си. То не бяха усуквания, финтове и грация, то не беше чудо. Точно този със сигурност идваше на сауна, само за да развява пешкира. Температурата горе стана непоносима – АД. Всички вече пуфтяха и пръхтяха, ама вече не тихичко и блажено, ами като стадо глигани в картофена нива. Отвсякъде се чуваше: „ОООООО ….ОООХОХОХОХОХОХОХООООО“. А аз щях да пукна всеки момент. Слава Богу зелената лампа светна, оният балет майстор свали кърпата и всички заръкопляскаха. Не знам как се озовах под студения душ и после на един шезлонг – имаше свободни, защото повечето се юрнаха да пушат (зависимост някаква). Бързо се върнах към живота, чувствах се като новороден и почти задремах. Тъкмо да изпадна в медитация и Норберт ме сръчка, за да не изпуснем следващата. Бе тоя луд ли е?! Викам: „ОК”, обаче този път съм на най-долния ред, защото горе щях да издъхна“, едвам го убедих. Накрая каза както искам, но той щял да си е горе. Мисля си, на долния ред не е толкова топло и няма кой да ми пречи. Настаних се и се наведох с лакти на коленете. И изведнъж се чува: „Извинете! Може ли да мина“. Вдигам глава и пред мен некъв член- едвам го финтирах. За малко да ме плесне по челото (недай си Боже през устата). Пита: „може ли“, ама само от учтивост, иначе хич не чака и се бута нагоре, защото отзад голото множество напира. Докато избягвам тоз нежелан, интимен, еднополов контакт, от другата страна друг, с не по-малък атрибут се бута даже и не пита може ли, не може ли. Ай сиктир ве! За около половин минута около мен се заразмятаха гениталии от всякакво естество и пол и се наложи да въртя ескиважи като гъвкав боксьор – ляво, дясно, гмуркания, ти да видиш! После всичко по реда си – вратата се отвори сумати пъти, недоволство, релакс, леко пуфтене, обилно потене, тореадорът с кърпата, грухтенето, ръкопляскането и аут. Ай ша ви ям манджите значи! Повече не влезнах. За това пък изсмуках на шезлонга 2-3 бири и гледах един мач, докато Норберт се буташе из трите сауни.

Вече на сауна, само където хората са с прибрани вувузели или като седнем между нас да остане разстояние да паркираш поне полско фиатче.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации