5.2 C
Виена
петък, 29 март, 2024
spot_img
НачалоБългарияКасиел Ноа Ашер: Актьорството е най-чудесният занаят на земята

Касиел Ноа Ашер: Актьорството е най-чудесният занаят на земята

-- Реклама --

„Във Виена – града на Хундервасер, Витгенщайн и Климт – ще подарим на публиката предусещане за нова, по-здрава, вдъхновена, красива пролет!”, обещава режисъорката на спектакъла „Театър, любов моя”

Касиел Ноа Ашер в пиесата „Театър, любов моя“, снимка: Artisipho

Интервю Елица Ценова

Определенията за Вас в пресата варират от провокативна и ексцентрична до пламенна и нежна жена и актриса. Вие как бихте се описали?

Мама най-вече ме е учила на това – да се отстраня от себе си, да дам възможност сама героинята  да слага цветове и форми върху тялото ми. Сутрин, когато се погледна в огледалото, това лице го няма, то е нищо. То е, както обичам да казвам, на пъстърва – сивкаво. От това лице обаче може да стане абсолютно всичко: красиво, строго, наивно, на кралица, на плебей, на проститутка. Тялото и лицето ми търпят всякакви удоволствени безобразия – студ, жега, мръсотия, денонощна работа. Не се интересувам от резултати, а само от Играта. И слава тебе, Господи! Това означава, че в мен има хиляди хора. Любимото ми изречение от “ Театър, любов моя! “ е : “ Аз ли не мога?…Аз ли не мога!!!“ Аз мога Всичко, особено като за останалите То изглежда невъзможно…

Непрекъснато се променяте. Защо промените са важни за Вас?

Защото понякога спирам за миг неподвижна, и пускам светът да се движи свободно около мен… И така, всичко започва да изглежда като един кошмарно–райски Лунапарк. Цветен, трептящ, променящ се… Няма как да останеш безразличен – променяш се и ти…И се налага да разрушиш и съградиш отново представите си за изкуство, любов, смисъл…Това му е готиното на живота!

Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

От пръв поглед се влюбвам в таланта. Талантът на другите ме кара да забравя за себе си… Когато си благословен  да играеш срещу партньор с живи горящи очи – сцената се превръща в космическа площадка, която те изстрелва директно в обятията на Бог… Или безпощадният романтизъм на Валери Петров… Или нашият професор Коко Азарян…Той ме научи да емигрирам от неважните, посредствените, плоски ситуации извън професията. С  надежда и упование следвам невидимото му присъствие, той е винаги, навсякъде до мен.

Как се влюбихте в театъра?

Актьорството е най-чудесният занаят на земята. Когато снимам филм, ме возят, обличат, гримират, хранят и ме връщат обратно вкъщи. Междувременно се бачка адски здраво. Освен това съм едновременно терапевт и пациент, за което обикновените хора плащат луди пари. Така че съм благодарна на родителите си за това доживотно влюбване, за тази професия-забавление.

Татко ме тренира на фанатична точност. Ненавиждам безкрайно пиене на кафета, дрънканици, безцелно моткане по време на работа. Сцената е място за “ любовна среща“ на Героя с теб. Чак колегите ми ме нарекоха Гьобелс Йерусалимски, защото глобявам закъсненията за репетиции. Благодарна съм на мама, че преди години  ми даде изключително ценен съвет, бих казала животоспасяващ. Имах проблем с екипа на един проект. Говорехме на различни езици, така и не успяхме да влезем в обща релса, а това на сцената е фатално. Стресирах се, припадъци, повръщане, дори текста не ми влизаше в главата. Намразих тези хора…И мама ми каза: “Или понасяш и се разболяваш, или режеш  „тумора“. Та от тогава просто режа  “туморни“ отношения, компромисна работа, хора, които нямат място в моя личен “сън“.  В моето “ влюбване“…

Откъс от пиесата „Театър, любов моя“, снимка Artisipho

Валери Петров пише пиесата „Театър, любов моя” през 1981 г. специално за Таня Маслитинова и Славка Славова. Как се решихте да възродите този текст и да го представите отново в Театър 199, превръщайки женския дует в квартет?

Доста години си мечтаех да случа “ Театър, любов моя!“. Гореше ме отвътре, неистово исках да споделя с публиката откритията, провалите, победите в живота на актьора.

На 31 декември 2014 г в дома на Стефан Денолюбов видях на куп мацките, с които бяхме заедно в класа на Коко Азарян. Къде на майтап, къде на сериозно заиграхме с откровения за на-големите ни разочарования и щастия в професията. Получи се като странна равносметка, но около нас се насъбраха и другите гости … и ето ти “ публика”. Тогава разбрах, че или всички ще сме в това представление, или няма смисъл изобщо да се захващам.

През февруари 2015 г. Галин Стоев  подсказа на Анна Монова, директорката на  199, за желанието ми да поставя текста на Валери Петров. Тя пък от своя страна се довери и ето, че вече трета година ние четирите, си причиняваме този огромен кеф да живеем  в “ Театър, любов моя!“

През октомври 2017 г. с Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова отбелязахте юбилейното 50-то представление. Какво Ви държи толкова здраво заедно?

Мисля, че заедно се чувстваме като безгрижни деца, но и като смирени мъдреци. Въпреки многото награди, които получихме. Никога не сме били по-близки и емпатични една към друга. И четирите сме на такава възраст, че да играем с открити карти срещу света е предизвикателно, подмладяващо.

Спектакълът “ Театър, любов моя!“ е взривно надиграване между солисти, но и съвършен синхрон в джем сешън на джаз музиканти. Увлечени в личен, смешен, проникновен, скандално – импровизиран “ разговор“ с Публиката, ние оставаме верни на „Негово Съвършенство“ Валери Петров и текста му, но сме и провокирани да бъдем безпощадно откровенни със самите себе си. Целият екип на Театър 199 е доверен приятел в това “ пътуване“, а безбройните зрители излизат от залата усмихнати, развълнувани, разбрали тайните лабиринти на актьорската душа, почувствали  „Нас малките и не много щастливите”. Няма по-голяма победа за едно представление.

Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова в „Театър, любов моя“.

Вие сте режисьор на спектакъла и едновременно с това играете на сцената. Как се справяте с тази двойна задача?

С ентусиазъм и въображение.

Пиесата „Театър, моя любов” бе посрещната много топло в Тел Авив и Париж. Сега Ви предстои гостуване във Виена. Как усещате българската публика в чужбина?

Имахме честа да гостуваме в Париж по покана на актьора Иво Желев и Ади Теофанова. Над 200 зрители препълниха малка зала в  българското посолство. Нямаше къде игла да падне, а ние четирите не играехме, а летяхме! Филмовата къща на Люк Бесон ни помогна с осветлението.

След спектакъла в книгата за гости на посолството коментари написаха 146 човека! Е как да не си щастлив докато четеш думи като: „До Актрисите:
Не зная колко беше сценарият и колко импровизация, но аз плаках с вас, смях се с вас, страдах с вас, радвах се с вас и исках да убивам за вас. Беше истинско! Докоснахте ме! Благодаря” или пък „Благодаря за огъня, за мълниите, за ранената и красива душа. Благодаря за истината, пролята от дъното на сърцето, благодаря за плътта, за думите… тази вечер ние бяхме във вашият храм на ангели и демони… А вие бяхте жриците – вълшебници и магьосници! Благодаря!!! Че утолихте жаждата Париж гладува за това!

През май 2017  посетихме и Тел Авив по покана на Българският културен център и лично от г-жа Рина Бакалов. Играхме в световноизвестния театър  “Сюзън Делал Център“. Само два дни преди нас там танцува Михаил Баришников. Каква радост беше да усетим трепета, вълнението, трогателните обични прегръдки на нашите сънародници при срещата им със думите на Валери Петров.

През тази година ни предстоят гастроли в Братислава, Люксембург, Белгия и Германия.

Във Виена – градът на Хундервасер, Витгенщайн и Климт – ще подарим на публиката предусещане за нова, по-здрава, вдъхновена, красива пролет!

 

Визитка:

Касиел Ноа Ашер

Касиел Ноа Ашер е актриса, режисьор, сценарист, ментор, продуцент.

Родена през 1971 г. в София.През 1993 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Крикор Азарян и доцент Тодор Колев.

Касиел има редица номинации и награди в киното и театъра. През 2013 г. спечелва с първия си киносценарий „Рокля Луна“, програма Медиа (за развитие). За моноспектакъла си „Нищо по-хубаво” получава наградата „Актриса на Европа”.

Тя е едновременно режисъор и актьор в постановката „Театър, моя любов”. Участващите в него актриси Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка Янорова и Красимира Кузманова получават наградата „Икар”2016 г. за поддържаща женска роля.

На 9 март постановката „Театър, любов моя” гостува на БКИ”Дом Витгенщайн” във Виена.

КОГА: 9 март, петък, от 19 ч.

КЪДЕ: БКИ”Дом Витгенщайн”

Parkgasse 18, 1030

За предварителна резервация на билети: 01/713 3164

 

 

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации