текст: Доника Цветанова
снимки: Steve Ivanov и Alexander Nishkov
В хорото има някаква магия. Нещо, което разбират малко хора, дори и тези, които са подвластни на народната музика. Не всеки е готов да се хване и да затвори очи. Да се остави на ритъма. Но когато слушаш Теодосий Спасов, Петър Миланов с чудноватото изобретение между тамбура и китара (тамбулир), тъпана на Генадий Рашков, Иван Георгиев и неговата гайда, гъдулката на Пейо Пеев, няма как да останеш безучастен. Няма как да не си представиш и усетиш всяко едно кътче от Родината, да ти се разтупка сърцето, дори да ти се насълзят очите, когато Теодосий пее. Понякога от носталгия „… ден денувам – кътища потайни; нощ нощувам – пътища незнайни…” или от смях заради леките закачки към другите четирима или с хумористичните изменения на някой куплет от народна песен.



