Професия: личен асистент – между очакванията и реалността

26. април 2018 | By | Reply More

Промени в законодателството и повече информация са стъпките към разрешаване на многото проблеми в бранша

Текст Елица Ценова

„Водят ни лични или социални асистенти, защото звучи красиво, но на практика сме си болногледачки, а често и прислужнички”. Станислава е насъбрала много гняв и обида, но има и за какво да е доволна. „Успях да изуча детето си в Англия. Печели се, да. Но на моменти е убийствено”. Работила 27 години като медицинска сестра в България, отчаяна от липсата на перспектива в родния град, преди 12 години жената поема към чужбина. От девет години гледа възрастни хора предимно в Тирол. Вече познава системата и не позволява лесно да бъде излъгана. Опитва се да помага и на други сънароднички в подобна ситуация със съвети, информация и контакти.

Над 455 239 австрийци имат нужда от допълнителна помощ, за да могат да обслужват ежедневните си нужди. Тези грижи се поемат от така наречените лични асистенти – хора, подготвени да се грижат за болни възрастни хора. В този бранш работят главно жени и то предимно от Източна Европа. Статистиката на австрийското социално министерство показва, че най-голям е броят на словачките, следвани от румънки и унгарки (виж карето по-долу).

В голямата си част жените получават договор със съдействието на посреднически фирми. „Можеш да попаднеш и на добра агенция, но по-често се опитват да те прецакат. Обясняват ти какво трябва да правиш, а удобно забравят да споменат, че имаш и права”, продължава Станислава. Последната агенция, с която е работила, я излъгала – предложили й по телефона „случай”, но спестили подробностите за болния. Оказало се, че за него трябва да се полагат специални медицински грижи и да бъде под непрекъснато наблюдение. Семейството му възприело Станислава като „момиче за всичко” и я затрупвали с домашни задължения – от пране и гладене до работа в градината. „Работила съм по 18 часа без почивка. Кой може да издържи на такъв ритъм? След няколко дни вече не съм ефективна и вероятността на допусна грешка е голяма. Обадих се в агенцията, а те ми казаха, че ако си тръгна, няма да ми дадат друг случай”.

Изнудвани, лъгани и унижавани. Работещите в тази сфера жени трудно намират защита и разбиране. За Станислава много от проблемите са заложени в самото законодателство, което не е променяно през последното десетилетие, въпреки че социално-икономическата база отдавна не е същата. Изискването за гевербе поставя тези жени в категорията на самоосигуряващите се лица и те са принудени сами да заплащат осигуровки. Между отделните „случаи” има периоди от време, в които не се работи, а трябва да се плащат застраховки. Покриването на разходи за лечение също се оказва проблем. Години наред този бранш се управлява от специализирани агенции. „Всичко е разпределено в този бизнес. И ние сме жестоко дискриминирани. Знае се, че словачки и унгарки получават по-леките случаи, а най-тежките отиват при българките. Знаете ли какво е с дни да не излизаш навън, пред очите ти да са само лекарства и подлоги и да чуваш непрекъснато злобни забележки? Човек стиска зъби до време, защото и нашето здраве е важно”, продължава Станислава.

„Имам колежки, които са единствените работещи в семействата и пращат цялата си заплата в България. Те се страхуват да не останат и ден без работа, защото ние нямаме право да получаваме помощи за безработни, макар и понякога договорите ни да свършват по-рано не по наша вина”. Този натиск и отговорност към близките и незнанието на езика правят хората изключително уязвими и лесно манипулируеми. Съчетано с липсата на информация и институционална подкрепа, те стават лесна мишена за изнудване и експлоатация. Според много от жените, заети в тази сфера, австрийците умишлено не променят правната уредба и съзнателно не подготвят приемащите семейства за правата, които имат личните асистенти.


Сайтове с информация на български език:

Министерство на труда и социалната политика

Стопанска камара на Австрия

daheim.at

За правна консултация: Милена Панева тел.:  01/534 44-39 110 имейл: milena.paneva@oegb.at


Тази мрачна картина на реалността не е единствената гледна точка към професията личен асистент. Има регистрирани немалко случаи, в които работещите не полагат необходимите грижи за хората, при които са разпределени. Има и такива, които пристигат с фалшиви документи за медицинска правоспособност, а реално не са квалифицирани да изпълняват възложената им работа и тя се превръща в тежко бреме за тях. Някои откровено споделят, че идват единствено с цел да печелят пари и използват системата. Сляпото доверие в добре осведомени сънародници, искрено желаещи да помогнат на човек „да си оправи положението” често води до проблемни ситуации, от които потерпевшите трудно излизат.

Станислава е убедена, че българите, идващи да работят като лични асистенти, трябва да имат адвокат, който да е постоянно на разположение за техните проблеми. Нужни са промени и в нормативната база, и в нагласите на обществото към тази професия.

Информационен ден за работещите като лични асистенти
снимка Меланж Булгарен

Тези искания са справедливи, но такива могат да отправят и строителните работници, например, при които също непрекъснато се констатират нарушения на трудовото право. Андреас Херц, вицепрезидент на Стопанската камара коментира, че институциите могат да се намесят, само когато става въпрос за нарушаване на законите. Формално погледнато в голямата си част договорите с агенциите са изрядни.

„Рядко се случва някой да дойде при мен и да се осведоми за договора си предварително, за да знае какво подписва. Обикновено се търси помощ, когато проблемът вече се е появил и ние не можем да направим нищо“, казва Милена Панева, правен консултант към австрийските профсъюзи. Тя съветва желаещите да работят в тази сфера да не се предоверяват нито на агенциите, нито на уж „минали по този път“ лични асистенти, а в зависимост от естеството на проблема да търсят помощ от съответните организации.

Длъжна ли е държавата, било то Австрия или България, да осигурява специална преведена информация за заетите в тази сфера или всеки, който поема риска да работи в чужбина, трябва да научи езика и да се ориентира сам в административните дебри? Защо работещите сами не прояват инициатива и не изградят работещи канали за комуникация и защита?

Както при всяка сложна ситуация, в която са въвлечени много хора и институции, еднозначен отговор няма.

Броят на хората, нуждаещи се от помощ в ежедневието си, в последните години се увеличава. Едва 1,6% от всички регистрирани в Австрия лични асистенти са австрийци. Очевидно и в дългосрочен план страната ще трябва да разчита на идващите от Източна Европа работници и за да намали напрежението в бранша ще трябва да направи някои промени. Към момента експертите не виждат условия за промени в законодателството. Това означава, че трябва да се търсят други възможности за предотвратяване и разрешаване на конфликтите.

В релевантните уебсайтове вече има информация на различни езици, включително и на български. Службата по социални и трудови въпроси към българското посолство организира в средата на април Информационен ден, на който дойдоха повече от 30 жени, за да получат отговори на въпросите си от съответните специалисти. Има идея тези срещи да се провеждат ежегодно, а представителите на Стопанската камара се ангажираха с откриването на телефонна линия с български език и разпространението на брошури.

Това са малки, но важни стъпки към намаляване на потенциалните опасности от измами и експлоатация в бранша. Тенденцията е институциите да обръщат все повече внимание на заетите с тази работа. Личните асистенти от своя страна могат да бъдат по-активни в комуникацията си с експерти и да не се доверяват на информация, дадена им от случайни доброжелателни лица. Те самите трябва да прояват инициатива да се обединят и да поставят общите си проблеми пред властите, защото само така могат да бъдат забелязани и чути.


Данни на австрийското социално министерство:

През май 2017 г. 455 239 човека в Австрия са официално регистрирани като нуждаещи се от допълнителна помощ. 447 519 от тях получават финансово подпомагане от държавата.

666 агенции се занимават със свързването на личните асистенти с нуждаещите се семейства.

85 287 лица имат гевербе за самостоятелно осигурено лице, работещо като сличен асистент. От тях 61 638 работят активно на територията на Австрия. 41,8% идват от Словакия, 40,9% са от Румъния, 2,2% от България. Много жени идват и от Унгария, Хърватска и Полша.


 

Tags: ,

Category: Aвстрия, бизнес, Бизнес, закони и политика, България, закони, икономика, пазар на труда, работа

Leave a Reply