Иван Дойков: “Възвишение” е история за това какъв е българинът и какво все не му достига, за да бъде такъв, какъвто му се иска да бъде

12. април 2018 | By | Reply More

Възвишение” представя своите герои като нормални хора – със своите безспорни качества, но и естествените за всеки човек слабости, казва продуцентът на филма

Интервю Елица Ценова

Иван Дойков, продуцент на филма „Възвишение“

Г-н Дойков, предишните Ви проекти като „Мисия Лондон” и сериала „Под прикритие” бяха посветени на съвременни теми и образи. С какво Ви привлече историческият сюжет на романа на Милен Русков „Възвишение”?

По “Възвишение” ме запали Виктор Божинов, с когото сме работили и по “Под прикритие”, и по “Мисия Лондон”. Въпреки че е един от най-опитните съвременни български режисьори със сериозен снимачен опит в киното и телевизията зад гърба си, Виктор дълго отлагаше дебюта си в киното като режисьор, тъй като не можеше да намери подходящата история, която да разкаже. Убеден в неговите качества, за мен отдавна представляваше интерес да продуцирам първия му игрален филм, защото бях уверен в крайния резултат.

След това прочетох книгата на Милен Русков и определено бях привлечен от идеята да направим един визуално красив и емоционално силен български игрален филм, който от една страна има исторически привкус и разказва за един съдбовен момент от национално-освободителната борба на България, но който в същото време е история за нрава на българина и това що за хора сме ние, българите.

Режисьорът Виктор Божинов на снимачната площадка

Променил ли се е българинът през тези 140 години, които ни делят от събитията във филма?

За съжаление, не! Освен дрехите нищо друго не се е променило. И това е най- тъжното! В своя роман Милен Русков прави много добра “дисекция” на нрава на българина, който за съжаление си е все същия. Но като се замислиш, това се отнася не само към българина. 140 години са толкова кратък период от еволюционна гледна точка и едва ли можем да се надяваме на сериозни промени. Определено фактът, че за близо 500 години българинът е оставен без държава, църква, културен и духовен елит, е основен фактор, който слага своя отпечатък върху неговото развитие като индивид и може би е и причината, поради която постоянно си задаваме въпроса – „ще се променим ли някога за по-добро”.

Героите и събитията от епохата на Възраждането често се представят с патриотично-романтичен патос. Какъв подход избра екипът, за да пресъздаде конкретния исторически момент и участниците в него? 

Характерно за книгата на Милен е, че в нея отсъства патриотичният патос, с който дълги години ни бе представяна тази епоха от българската история. Както книгата, така и филмът се опитват да дадат един по-реалистичен, лишен от излишно героизиране поглед върху  хората, участвали в предосвобожденските борби и техните мотиви, трепети и подбуди.

Веднага искам да уточня, че с това не отричам героичното ни минало и подвига на националните ни герои. “Възвишение” представя своите герои като  нормални хора – със своите безспорни качества, но и естествени за всеки човек слабости.

Другият интересен и нехарактерен похват при представяне приключенията на Гичо и Асенчо е разказът за тази епоха през хумор – нещо нетипично при представяне на събитията от последните години на българското Възраждане. Първите две трети от филма са много пъстри и изпълнени със смях, повествуванието върви леко и жизнерадостно и увлича зрителя в наивните, и на моменти простовати, възгледи на двамата герои за Революцията и Свободата. След  това историята и настроението се обръщат на 180 градуса, за да стигнат до трагичната си развръзка.

Важно е да направя все пак и уточнението, че филмът е направен по романа на Милен Русков и ако някой очаква да види 100 % книгата във филма ще остане разочарован, но смятам че сме успели да уловим неповториямия й дух.

Разкажете ни интересна случка от снимачната площадка? Имаше ли моменти, в които плановете се объркваха и трябваше да променяте сценария?

Сценарият на филма като такъв не сме променяли! Рядко има положителен ефект да се правят промени по сценария на самата снимачна площадка, ако разбира се не са козметични – да се подмени някоя дума или реплика. Но трудности по време на реализацията на целия проект сме имали и то не малко. Понякога ми се струва, че мога да напиша книга за това как и през какво сме минали, за да направим този филм. За съжаление, в България средствата за кино са силно ограничени, а киното е скъпо начинание и когато искаш да го направиш “както трябва” не е лесно. Та в това отношение, доста пъти се наложи да променяме сценария и да преодоляваме трудности. „Възвишение” е заснет на 90 % на екстериор, високо в планината, на много красиви, но и труднодостъпни места. Както знаете, в планината времето е изключително променливо, особено през пролетта и есента, така че едни от най-интересните случки бяха свързани с “надлъгването” с времето.

Програмирането на една продукция е изключително сложна задача, представете си екип от над 100 човека и автопарк от над 40 превозни средства. Особено през пролетта имахме много тежки ситуации, в които времето постоянно се сменяше, появяваше се и изчезваше ниска облачност, изгряваше слънце, валеше като из ведро, беше кошмарно за снимане. Тъкмо заснемеш една част от сцена на облачно и изгрее слънце или падне мъгла. Имаше ситуации, в които прибирахме екипа заради силен и обилен дъжд и след  два часа всичко е сухо и пече слънце. Сега може това лутане да ни се струва смешно и да си спомняме само забавните моменти, но по време на снимки далеч не беше така.

Успяват ли героите да достигнат своето „възвишение”? Какво не ни достига и до днес, за да да се „революционизираме”?

“Възвишение” е история за българина, за неговия нрав, за това какъв е той и какво все не му достига, за да бъде такъв какъвто му се иска да бъде. “Възвишение” е многопластово заглавие, което носи в себе си няколко подтекса и всеки един от тях е верен. На мен лично най ми допада идеята за “възвисяването” над самия себе си – идеята да се надскочиш, да излезеш извън зоната на комфорта, да положиш усилие, да се вгледаш първо в себе си преди в другия – може би това му липсва на българина, за да се революционизира.

Гледайте филма или прочетете книгата – и в двете има какво да откриете, което да ви накара да се замислите над този въпрос

Успяхте ли да постигнете целите си при реализирането на филма?

Смятам, че както в художествено, така и в техническо отношение „Възвишение” е един от най-забележителните съвременни български филми за последните 30 години. Работата ми като продуцент изисква да избера правилния литературен или сценарен материал, режисьор, актьори и екип и да се погрижа те да имат пълноценна среда за работа, така че да създадат най-добрия и конкурентноспособен резултат. И от предишните проекти, в които съм участвал е видно, че имам  високи цели. Винаги се водя от това да правя кино за широката публика, без да залитам в посредствеността.

 

След като спечели наградата за най-добър филм в Балканския конкурс на 22-я Международен филмов фестивал „София Филм Фест”, филмът „Възвишение” пристига и във Виена. Той е част от официалната програма на фестивала за филми от Централна и Източна Европа Let’s SEE, който се провежда в австрийската столица за шести път. 

Режисьорът Виктор Божинов и продуцентът Иван Дайков са специални гости на фестивала и ще присъстват в залата при представянето на филма.

„Възвишение“ има две прожекции във Виена – на 13 (петък) от 20.30 ч. и на 14 април (събота) от 18.30 ч. в Actors Studio.

Билети могат да се закупят онлайн ТУК

___________________________

Още по темата:

Виена: Българският филм „Възвишение” е част от официалната програма на Let’s CEE Film Festival

 

 

Category: България, изкуство, интервю, история, кино, култура

Leave a Reply