Проф.Мангот: Лондон иска сляпо доверие от Европа по случая „Скрипал“

9. април 2018 | By | Reply More

Само Европейският съвет би могъл да спре строителството на Северен поток-2, казва проф. Герхард Мангот

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена.

Интервю на Бойчо Дамянов, специално за „Стандарт

Какви са най-новите развития в газовия сектор в Европа?

В момента САЩ осъществяват масиран натиск върху Европейската комисия да получи мандат за преговори по „Северен поток-2“, който по принцип не й се полага. За това сега се упражнява натиск и върху Европейския съвет да даде съгласието си за корекция в норматива за газа, така че европейското право да се разпространява и върху екстериториални тръбопроводи, върху които до сега ЕК нямаше права, какъвто е случаят със СП-2.
Въпросът е дали Европейският съвет ще даде своето съгласие, при това решението трябва да бъде взето единодушно, т.е. всички страни-членки без нито едно изключение трябва да са „за“. Малко е вероятно страни като Германия и Австрия, които до сега стояха твърдо в подкрепа на проекта, да се съгласят да бъде спрян. Очевидно това няма нищо общо с икономическите интереси на ЕС, а ще бъде политическо решение.
В момента политическата обстановка в Европа не е особено благоприятна за решаване на съдбата на този газопровод. Създават се всевъзможни напрежения между ЕС и Русия, които са в интерес на противниците на СП-2. Великобритания с подкрепата на още няколко европейски страни иска да вкара тази тема в дневния ред на следващото заседание на Европейския съвет.

 Ако Германия и Австрия подкрепят предложението на Великобритания, това не означава ли за тях икономическо харакири?

Да, това би означавало немското правителство да промени своята позиция на 180 градуса. Но такъв вариант не може да бъде напълно изключен, въпреки че социалдемократите са коалиционни партньори и от самото начало са най-силни поддръжници на СП-2. Що се отнася до Австрия също не мога да изключа изненади. В момента натискът от страна на САЩ е извънредно голям и ще става все по-силен.
Ако Европейският съвет не успее да вземе решение с пълно болшинство, то СП-2 ще продължи да се строи и ще бъде завършен в рамките на предвидените срокове и обеми. Дори и Дания да приеме закона, внесен вече в нейния парламент, който предвижда забрана за полагане на тръбите в нейни териториални води, с лека промяна на маршрута могат да бъдат заобиколени датските териториални води и строежът да бъде осъществен.

Как ще повлияе на „Газпром“ решението на Стокхолмския арбитражен съд компанията да заплати на Украйна 2,5 млрд.долара неустойки?

„Газпром“ не е във възторг от това решение, което се очакваше. За всички е ясно, че съдът не беше безпристрастен и за да вземе това решение очевидно е бил подложен на политически натиск и влияние. Но след като и двете страни са приели техните спорове да бъдат решавани в Стокхолм, те са длъжни да респектират неговите присъди. В противен случай има опасност на територията на ЕС да бъде конфискувано имущество на „Газпром“, в т.ч. и тръбите за строителството на СП-2. Дори и да е несправедливо това решение, вероятно руската компания ще трябва да плати, за да не си навлече по-големи беди.
По втората присъда, която задължава „Газпром“ да продължи да доставя газ на Украйна, не е толкова сигурно дали компанията ще се подчини, защото липсва мярка, с която да я изнудват.

Как може да се случи конфискуването на имущество на „Газпром“ според първата присъда ?

Украйна се обръща с молба към правителствата на останалите страни от ЕС да наредят изземането. От тук нататък схемата и процедурата са чисто политически, а не юридическа.
Съответното правителство не трябва непременно да каже да, то може и да отклони искането, но ще се чувства под някаква форма задължено, тъй като Украйна има правни претенции по отношение на конфискацията.

Има ли нови изгледи за строителство на южния газов коридор и какви биха били шансовете на България?

Тук могат да се случат някои неща. В момента Русия строи две паралелни линии в посока Турция и ще има възможност определени количества да бъдат транспортирани през Гърция или през България към ЕС, стига вашата страна да иска и да е готова да отстоява това. Съживяване на проект с капацитета на „Южен поток“ не е реалистично. Строителството на интерконектор, нещо като миниатюрен „Южен поток“, би могло да стане. Но онова, от което навремето се отказа България, а именно мощен газопровод с високи транзитни такси, вече с нищо не може да бъде наваксано!

Как оценявате активната дейност на Великобритания по отношение на Русия през последно време?

Странното в аферата „Скрипал“ е, че западните правителства започнаха бързо, твърдо и последователно да гонят руски дипломати от своите страни. При това на основата на разследвания и доказателства, които не стават достояние на обществеността и не се огласяват публично от британците. Нас, мен като анализатор, вас като журналист, ни принуждават да приемем на доверие нещата и не ни разрешават да питаме и изискаме доказателства. Единият вариант е да се примирим с това и да кажем, добре, ние ви вярваме! Другият, по-малко атрактивен за нас вариант е да кажем, че докато не ни бъдат представени доказателства отказваме да се присъединим към политическото решение, че Русия е извършителят. Както виждаме, за много хора ситуацията никак не е лесна.
Британският външен министър Борис Джонсън твърди, че имал неопровержими доказателства за това, че Путин лично бил наредил тази акция, но аз не мисля, че МИ6 разполага с такива доказателства, защото липсват всякакви обстоятелства, при които Путин би имал мотив за такова нещо. Точно преди изборите такъв сензационен спектакъл?
По скоро е инициатива на противници на Путин, които искат да задълбочат конфронтацията с Русия с цел да му навредят.

Tags: , ,

Category: Aвстрия, интервю

Leave a Reply