За буквите, Мики Маус и Прасето на Кийт Харинг

5. април 2018 | By | Reply More

Музеят „Албертина“ във Виена показва голяма ретроспектива на американския художник

Текст Роси Михова

Назаем от Капитал

Кийт Харинг през 1989 г.
[Keith Haring Foundation]

Преди много, много години се случи да се мотая безцелно около Потсдамер плац в Берлин. Вече имаше стъклени небостъргачи, но в подножието им, по стара социалистическа традиция, всичко приличаше на изоставена строителна площадка – чакъл, платна от кофраж, ръждясало арматурно желязо, а около него – прораснали бурени.

И в това забравено от всяка форма на изящност място изведнъж нещо ме накара да спра. Две парчета метал, преплетени едно в друго и монтирани върху циментова плоча. Нещото беше едновременно толкова семпло и толкова многозначително, че без да искам, му се усмихнах зад обектива на фотоапарата – така, както се разминаваш с непознат и в този един миг на случайно срещнати погледи разбираш, че сте се харесали.

The Boxers
[Keith Haring Foundation]

След тази случка мина доста време, докато разбера, че автор на желязната скулптура всъщност не е някой гениален анонимен заварчик, а Кийт Харинг – едно от най-големите имена в американската поп култура – същият, който покрива с рисунки близо 100 метра от Берлинската стена.

Харинг живее твърде кратко (1958 – 1990) и умира, преди да навърши 32-годишна възраст от усложнения, свързани с боледуването му от СПИН. Но в малкото време, което има на тази земя, той успява да я нашари с над 10 000 графити, да участва в повече от 100 индивидуални и групови изложби и да реализира над 50 сериозни артистични проекта на четири континента – в Мелбърн, Сидни, Рио де Жанейро, Минеаполис, Ню Йорк, Париж, Западен Берлин, Пиза.

Житейският му път преминава през много пресечен релеф. Роден е в Пенсилвания. Баща му е инженер и любител карикатурист. Като дете Кийт ходи редовно на църква заедно с родителите си. По-късно се увлича по евангелизма и започва да обикаля на стоп страната, като продава рисувани тениски и експериментира с най-различни наркотици. Записва се да следва „Реклама и комерсиално изкуство“, но след година му омръзва и се отказва. През 1978 г. заминава за Ню Йорк и започва да учи рисуване в School for Visual Arts и семиотика. За да се издържа, нощем работи като момче за всичко в различни нощни барове. Рисунките му започват да предизвикват шумен обществен интерес, след като в началото на 80-те изписва нелегално хиляди графити в станциите на метрото – всеки път с риска да бъде незабавно арестуван. Животът и творчеството му го срещат с артисти като Кристо, Анди Уорхол, Мадона, Вивиан Уестуд, Грейс Джоунс, които стават едновременно негови ментори, почитатели и близки приятели.

Рисунките на Харинг носят в себе си нещо детинско, взето уж назаем от образите на Walt Disney, Looney Tunes, Bugs Bunny и Dr. Seuss. Но темите, които не му дават мира, нямат нищо общо с анимационните филмчета. Те покриват всичко, което тревожи човечеството през 80-те – расизма и режима на Апартейд, хомофобията, надигащата се епидемия от СПИН, зависимостта от наркотиците и ядрената заплаха. Неговият последен завършен проект е от юни 1989 г. Това е стенописът Tuttomondo („Целият свят“), заемащ 180 кв.м от фасадата на църквата „Св. Антоний“ в Пиза – един гигантски плакатен призив за повече хармония и разбирателство между хората.

Макар първоначално да е силно повлиян от абстракционизма и Джаксън Полък, още с първите си графити в метрото Кийт Харинг се пренасочва към универсалния език на символите. Както самият той обяснява: „Абстрактните картини изглеждат нелепи и безсмислени, представени в открити обществени пространства. На улицата рисунките трябва да бъдат разбираеми за всички хора – така както са пътните знаци. След толкова занимания с теория на комуникацията, информация и рисуване разбрах, че точно този примитивен код е моят език.“

Харинг рисува с такъв замах и бързина (и с каквото му попадне, и върху каквото му попадне), че публиката много скоро започва да разчита с лекота езика, на който й говори. Повтарящите се символи, които използва, се превръщат в букви от азбука, на която той пише своите послания – азбука, която изкуствоведите анализират, а децата от детската градина просто четат по своему.

Untitled Delphin, 1983
[Keith Haring Foundation]

Делфинът е символ на метаморфозата и на вечното движение в кръг. Художникът въвежда този образ в композициите си след пътуване до Бразилия, където е особено популярен митът за богинята – риба Йемайа. Тя непрекъснато сменяла тялото си между това на човек и на риба. Харинг интерпретира легендата като критика на Дарвиновата теория на еволюцията, която според него налага брутална йерархична структура на живота на земята.

„Без заглавие“, 1983
[Keith Haring Foundation]

Златният телец е библейският образ, който традиционно се свързва с идолопоклонничеството. Харинг го доразвива и използва често, за да маркира теми като масовите истерии, изкуствено провокираните обществени мании и манипулации.

Кучето – Знаците в азбуката на Харинг често променят значението си в зависимост от контекста, в който са поставени. Може би никъде другаде това не се вижда толкова лесно, колкото при кучето, което той използва и като свой творчески автограф, за да подписва незаконните си графити по стените.

Очертаният ходещ силует с широко отворена уста понякога е запъхтян и дружелюбен приятел, а друг път – кръвожаден, хапещ звяр. На някои места се възприема като символ на справедливото възмездие и защита срещу злото, а на други – като самото зло. „Моите кучета наистина изразяват човешкото и животинското в природата ни. В различни комбинации те символизират както човешката сила, така и силата на животинския инстинкт. Това е нещо, на което ме научи семиотиката на Бъроуз – един и същ елемент в компанията на различни други елементи променя своето значение“– обяснява Харинг. Самият Бъроуз от своя страна споделя, че по асоциация името на художника завинаги ще остане свързано с подземната железница на Ню Йорк. Така както никой днес не би могъл да погледне слънчогледи, без да се сети за Ван Гог, така и никой не би могъл да се разходи из метрото, без да си спомни Харинг.

Летящата чиния често се появява като символ на пътуванията и комуникацията през пространството. Артистът обаче добавя своя собствена специфична интерпретация. За него тя обозначава концепцията за различност. Тя е всеки човек, който се рее извън границите на общоприетите и наложени от традицията норми. Според Харинг именно това са личностите, които активират позитивната енергия на обществото. Независимо от категоричния му скептицизъм по отношение на новите технологии, летящите чинии в рисунките му винаги носят доброта и светлина там, където кацнат.

„Без заглавие“, 1982
[Keith Haring Foundation]

Мики Маус – Връзката на Харинг с култовата мишка е сложна и противоречива. От една страна, той я превръща в портрет на своя кумир и приятел Анди Уорхол. От друга – тя олицетворява комерсиалния успех и масовата култура. Нерядко Мики е и директна препратка към инфантилизирането на обществото и превръщането му в безропотен консуматор на сдъвкана и манипулативна информация от страна на медиите.

Носенето на ръце е често срещан композиционен елемент. Подобно на много други, той се появява с напълно противоположни значения – от акт на почитание или сляпо величаене от страна на тълпата до готовност всяка личност да бъде разкъсана и пожертвана в интерес на мнозинството.

Прасето на Кийт е винаги едно щастливо и блажено усмихнато прасе, което много прилича на Porky Pig от Looney Tunes. Но доволството в усмивката му неприятно напомня за охолството на сития и за приоритетите на едно откровено консуматорско общество. То по никакъв начин не предизвиква асоциации с животинския свят, напротив – подчертава стихийната урбанизация и откъсването на човека от природата. Не случайно Харинг го рисува с известния цитат: „Всеки знае откъде идва месото – то идва от магазина.“

„Без заглавие“, септември 1982
[Keith Haring Foundation]

Прегръдката, така както я вижда художникът, е не просто класически жест на обич, нежност и еротично привличане. Тя е преди всичко подкрепа за другия, такъв какъвто е – без оглед на пол, цвят на кожата, религия и сексуална ориентация. Прегръдката е спокойното приемане на всичко, което сме, но и на това, което никога няма да успеем да бъдем. Тя е израз на буквалната и метафорична близост между две отделни човешки същества и надеждата, че бихме могли да оцелеем.

Пробитото тяло се появява за пръв път в творчеството на Харинг през декември 1980, в деня след убийството на Джон Ленън. По-късно той си спомня как чува новината за покушението и първият образ, който се появява в съзнанието му, е този на човешка фигура с огромна дупка в стомаха. В годините след това този символ на физическа агресия постепенно се трансформира и придобива нов смисъл. Дупката се превръща в знак за празнотата, която ни изпълва. Тя е йероглиф за съществуване, изчерпано от съдържание.

Пръчката е още една от буквите в „азбуката“ на Харинг, която може да бъде разчетена по коренно различни начини. От една страна, тя е възможно най-стилизираната пиктограма за оръжие, насилие и убийство, а от друга – тя е вълшебна и притежава магическа сила, която предава на всичко, до което се докосне. Пръчката е спусъкът, който привежда хората в движение и носи енергията, помитаща всяко статукво. В крайна сметка тя е колкото оръжие, толкова и оръдие на промяната.

Пирамидата, ядреният реактор и компютърът, които се появяват заедно с пръчката, са маркери съответно за миналото, настоящето и бъдещето на човешката цивилизация. Позиционирането им в центъра на рисунката загатва, че всичко наоколо е подвластно на времето и всяка радост, и всеки ужас рано или късно достигат до своя естествен край. Всичко все някога свършва – дори и тъгата. Харинг периодично се връща към тези символи, като най-често рисува реактори и ядрени гъби, свързани с убеждението му, че ядрената заплаха е най-реалистичният план на човечеството да се самопогуби.

„Неозаглавено“
[Keith Haring Foundation]

Секс, сперма, вагина, пенис са все неща, които присъстват в много от графитите на артиста и му отреждат място сред най-провокативните поп икони. Най-общо те всички са алюзии за раждането на нов живот и началото на нов цикъл. В някои от рисунките обаче пенисът се използва като символ не само на мъжкото начало, но и на хомосексуалността. Самият Харинг никога не крие, че е гей. Клеймото, с което трябва да живее всеки, който се отклонява от социалните норми, е негова лично изстрадана тема. Може би затова така неуморно той привлича към нея вниманието на тези, които не трябва да живеят с подобна стигма.

Числата много често са едро изписани и се набиват веднага на очи. Те обаче всъщност не са натоварени с никаква особена символика и винаги обозначават единствено годината, в която е направена рисунката.

За твърде краткия си живот Кийт Харинг успява да разчертае хиляди километри линии, направени с тебешир, молив, туш, цветен спрей и почти всичко друго, което би могло да остави следа върху повърхността. Самият той оставя отчетлива следа върху начина, по който се гледа на изкуството от улицата.

Много от култовите му рисунки днес се продават по аукционите на стойност близо 3 млн. долара. Има нещо обезоръжаващо в тяхната открита социална ангажираност в комбинация с развихрената по детски фантазия. Изправен пред тях човек трудно може да реши дали да се разсмее, или да се хване за сърцето. И в крайна сметка решава да свърши нещо добро. Както казва Харинг: „Когато някой като мен затрупва света с толкова много рисунки, той трябва да е наясно с ефекта, който те имат върху другите. Изкуството трябва да е нещо, което освобождава духа, провокира въображението и побутва хората напред. То трябва не да манипулира човечеството, а да възпява човечността.“

Ретроспективна изложба „Азбуката на Кийт Харинг“ ще посреща посетители до 24 юни 2018.

Category: Aвстрия, актуално, Виена, изкуство, изложба, култура

Leave a Reply