Виенският валс влезе в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство

25. November 2017 | By | Reply More

снимка ©ServusTV

През февруари 2017 г. се навършиха 150 години от първото изпълнение на сцена на произведението на Йохан Щраус-син, „На хубавия син Дунав“, който е и най-емблематичният виенски валс. Виенският Щраус оркестра, който през декември ще има концерти и в България, използва този повод и кандидатства пред ЮНЕСКО за включване на виенския валс в Списъка на световното културно наследство. Кандидатурата бе подкрепена от „Австрийския музикален съвет“ и от над 20 австрийски сдружения и организации за опазване на традициите . На 9 ноември във Виена виенският валс официално бе обявен като част от Световното културно наследство.

Валсът, като музика, танц или в песенна форма, се е превърнал в неизменна част от австрийската култура. Той е възприеман в известна степен като неофициален химн на Австрия и традиционно се изпълнява на бис по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония в „Музикферайн“, Виена, излъчван всяка година на живо по БНТ на 1 януари. С думите „Всичко е валс“ се откриват виенските балове, а всяка сватба започва с валс на булката.

Историята на виенския валс е неразривно свързана и с историята на виенските балове. Баловете представляват продукт на една типично виенска смесица, тръгнала от традицията на обществените представления с танци във френския двор през ХIV век, доразвита по-късно в дворцовия церемониал на ХVIII в. и увенчана с революционната музика на Йохан Щраус и неговите съвременници-композитори. За да не лиши обикновените хора напълно от радостта на пъстрите развлечения, император Йозеф II (1765-1790 г.) отменя привилегията, единствено благородниците да могат да участват в баловете в двореца Хофбург. След Виенския конгрес от 1814-15 г. се ражда балът като развлечение за широките маси. Като жест към простолюдието е и включването на виенския валс в програмата на баловете.

снимка ©Österreichisches Volksliedwerk

Първоначално виенският валс има репутацията на неморален танц, тъй като се танцува главно от младите, които не се страхуват от религиозните забрани и се наслаждават на неговата подвижност и свобода, бързото му темпо, плъзгащите и въртеливи движения, простиращи се в цялата зала. – едно весело, разкрепостено удоволствие в празнично-елегантна обстановка. С времето той се превръща в любимо развлечение на светската публика в цяла Австрия, а след това и в Европа.

Материал на EuroComm PR,

Бюро за международни връзки на Община Виена

 

 

 

Category: история, култура, Меланж, празници, традиция

Leave a Reply