Бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер: Брекзит пришпори Европа към създаване на обща отбрана

25. Oktober 2017 | By | Reply More

Неутралитетът се превърна в съществен елемент от идентичността на Австрия, казва ген. Валтер Файхтингер

от Бойчо Дамянов, специално за в. „Стандарт“

Бригаден генерал д-р Валтер Файхтингер е виден експерт по въпросите на отбраната и сигурността, директор е на IFK (Институт за изследване на мира и регулиране на конфликтите) към Военната академия на министерството на отбраната на Австрия.

 

Доволен ли сте oт резултатите от неотдавна проведените парламентарни избори?

Не очаквах да започнете с такъв въпрос. Бих ги определил като интересни. Наред с двете традиционно големи партии – Народната и Социалистическата, като трета голяма политическа сила се утвърди дясната Свободна партия, която достигна почти равнището на другите две. За сметка на това с далеч по-ниски резултати останаха двете малки партии, които успяха да влязат в парламента. Но те няма да имат реално значение нито при съставянето на правителството, нито в по-нататъшното управление на страната. Всички бяха изненадани, че Зелените не успяха да влязат и изгубиха много от политическото си влияние. Днес имаме една съвършено нова политическа картина в страната.

На 26-ти октомври Австрия ще отбележи своя национален празник. Какво е неговото историческо съдържание?

Това е важна дата в най-новата ни история – денят на свободата и независимостта след Втората световна война. След май 1945 г. Австрия бе разделена на 4 окупационни зони: съветска, американска, английска и френска. По инициатива на СССР (Московския меморандум) на 26 октомври 1955 г. съюзниците се изтеглиха и Австрия стана суверенна държава.
Особено важно е, че този ден е свързан с един нов военно-политически статут – неутралитета, който й определи мястото между двата големи политически блока, Изтока и Запада. Австрия не бе член нито на НАТО, нито на Варшавския договор. Затова можем да кажем, че празнувайки нашия национален празник ние празнуваме и нашия неутралитет, който с годините се превърна в съществен елемент от нашата идентичност.

Кои са предимствата и недостатъците на неутралитета?

Досега неутралитетът не е имал отрицателни страни за Австрия, напротив. За това се придържаме към него и днес. Но това съвсем не означава, че нямаме собствено мнение, виждания и позиция по засягащите ни аспекти на международната политика и политиката на сигурност в света. Съвсем наскоро бях в Азербайджан като лектор и най-често ми задаваха въпроси, свързани с неутралитета. Останах с чувството, че си го представяха като възможен пример за тяхната страна в сложната и нестабилна обстановка в региона.

Каква е същността на австрийския неутралитет?

В основата си има три елемента: първи, неучастие във военни съюзи; втори, неучастие във войни и военни действия; и трети, недопускане на чужди военни части на наша територия.

Като неутрална страна Австрия активно участва в миротворчески мисии под егидата на ООН по света. Как оценявате инициативата на Русия за разполагане на сини каски в източна Украйна?

Мисля, че това е политически демарш с редица положителни възможности. Въпросът е какъв би бил мандатът на тези части – какво биха имали право да вършат и какво не. Киев настоява да имат достъп до всички части от територията на Донецка и Луганска републики, в т.ч. и границата им с Русия. От своя страна Русия предлага те да са разположени само по линията на военните съприкосновения, където вече са наблюдателите от ОССЕ. Въпросът също е по кой раздел от устава на ООН може да бъде даден този мандат – по глава 6-та, която предвижда да имат единствено право на патрулиране или по глава 7-ма, която им дава право при необходимост да прилагат военна сила за защита на гражданското население.

В последните години САЩ са в процес на изграждане на нови съоръжения за противобалистична ракетна защита на територията на редица източноевропейски страни като Полша, Чехия, Румъния. На около 30 километра от българската граница в Южна Румъния на военно-въздушната базата край Девеселу се разполагат 24 стратегически противобалистични ракети. Как оценявате това ново развитие?

Това е въпрос, който заслужава сериозно внимание, тъй като националната стратегическата противоракетна отбрана (NMD) е американска система и САЩ са привлекли за участие регионални партньори на двустранна основа в Европа и в тихоокеанския регион. Създаването на тази глобална система започна преди 16 г., като за предлог бе използван атентатът срещу световния търговски център в Ню Йорк на 11.9. Същата година САЩ се изтеглиха едностранно от договора за ограничаване на противоракетната отбрана (ПРО) с Русия, защото ги ограничаваше както количествено, така и териториално. Основният им претекст беше, че ще се отбраняват от престъпни страни като Иран. И днес продължават да твърдят същото.

Иран и САЩ постигнаха споразумение за прекратяване и контрол върху ядрените разработки?

Иран не притежава нито стратегически ядрени ракети, нито стратегически ядрени заряди и не може да бъде заплаха за САЩ. За това е странно, че се изгражда такава голяма и скъпа глобална система, която може да поразява както балистични, така и ракети със среден радиус на действие. Системата включва невероятно модерни и мощни радарни инсталации, също и военни космически апарати в околоземна орбита. Разходите и натоварванията за американския бюджет са наистина огромни.

Би ли могла подобна система да предпази нюйоркските небостъргачи, ако в тях реши да се вреже самолет?

По-скоро не. По-скоро е очевидно, че тази нова противоракетна система ще наруши стратегическото равновесие в света. Ако едната от двете страни има по-съвършена ПРО, то тя ще може да унищожи по-голяма част от стратегическия ядрен капацитет на другата, в случая на Русия, и ще получи военно превъзходство като осигури неуязвимост на своя ядрен потенциал, в резултат на което взаимното сдържане ще се наруши. Китай също изрази безпокойство и заяви, че САЩ нарушават достигнатия в продължение на много години и с много усилия взаимно приемлив баланс на силите в света.

Как бихте оценили действията на Северна Корея?

Правят голяма услуга на САЩ, захранват ги с нови аргументи в полза на националната им системата за противоракетна отбрана.

До сега източноевропейските страни не бяха цели за нанасяне на ядрени удари, има ли опасност сега да се превърнат в такива?

Това е много важен аспект за сигурността на всяка страна- какво губи и какво печели от дадено военно сътрудничество. В случая страните вероятно са решили, че приоритет имат политическите им отношения със САЩ за сметка на националната сигурност. Може да има и други неща за които ние не знаем.

Какво е бъдещето на Сирия?

Интересно е да се разбере на каква основа ще се извърши следвоенното регулиране и ще се прибегне ли до използването на миротворчески сили, което е важен аспект от австрийска гледна точка, имайки пред вид нашия дългогодишен опит на Голанските възвишения на сирийско-израелската граница. Възможно е да възникне необходимост от разполагане на сини каски и в северната част на страната, в района населен с кюрди.
Друга важна тема са хибридните заплахи за дадена страна: различни видове пропагандни атаки, кибер-атаки, подклаждане на вътрешни размирици с използване на национални и религиозни малцинства, манипулация на общественото мнение чрез медии и социални мрежи .

Тези заплахи и методи на дестабилизация не са нови, винаги ги е имало.

Така е, но днес с помощта на интернет и социалните мрежи възможностите са неимоверно по-големи, по-широки, по-гъвкави. Особено опасни са кибер-атаките, които могат да извадят от строя за известно време цели сектори от инфраструктурата на дадена страна като енергозахранване, ж.п. и въздушен транспорт и др., какъвто бе случаят през септември м. г. с парализата за половин ден на виенското летище. Такива неща в тази форма по-рано нямаше. Това са все нови сценарии или по-точно, стари сценарии с нови, по-ефективни средства и възможности.

Как оценявате ролята на Иран в сирийския конфликт?

Внимателно следим нарастващото влияние на Иран в региона. В тази връзка възниква въпросът колко суверенен ще бъде Асад след приключване на военните действия. Коя ще бъде доминиращата сила? Може би Русия?

Като се има пред вид и посещението на краля на Саудитска Арабия в Москва….

Неочаквано за нас Русия се профилира като единствен посредник, а САЩ бяха изтласкани на заден план.

Като че ли и самата Европа не е имунизирана срещу етнически и регионални кризи?

Европа също е в нашето полезрение, но по-скоро ни интересува как ще се развие в следващите 2-3 години общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС. Това е най-сериозното предизвикателство днес. През последните години бе направено много в това направление, като се има пред вид, че положихме основата едва през 1999 г. Беше в резултат на поуките от войната в Югославия, довела до нейния разпад. Оказа се, че ЕС не е в състояние да реагира, да заеме позиция, да направи нещо.
За много хора остана незабелязано, но през този период изградихме собствена Европейска отбранителна агенция, която в момента работи на пълни обороти, разработи европейска отбранителна програма, създаде наша собствена, независима европейска навигационна система „Галилей“, която ни направи независими от САЩ. Сега след изборите във Франция и Германия очаквам да се ускори изграждането на европейската отбрана. В това отношение Брекзит също се оказа полезен, британците блокираха до сега доста от европейските инициативи в областта на отбраната.

 

Category: Aвстрия, интервю, история

Leave a Reply