„Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“ – изложба на българско злато в Музея за история на изкуството във Виена

6. März 2017 | By | Reply More

 

 Най-старото злато в Европа, идващо от земите на днешна България, е изложено във Виена от 7 март до 25 юни

Текст Бойчо Дамянов за в.“Стандарт“

снимка KHM

снимка KHM

 

На 7 март в един от най-реномираните музеи за изкуство в света, Музея за история на изкуството във Виена, се открива изложбата „Първото злато – Ада тепе, най-стария златен рудник“. Нейни създатели са Националният археологически институт с музей към БАН и Институтът за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките.

Според австрийските специалисти Ада тепе е истинска сензация. Това е най-старият досега открит и проучен от археолозите в Европа праисторически златен рудник. Добивът на ценния метал е започнал около 1500 години преди новата ера и е продължил до около 1000 години преди новата ера.

От 2014 година в разкопките и проучванията се включват и научни работници от Австрийската академия на науките. „Сътрудничеството ни се разви много бързо, много сме благодарни на нашите български колеги, че имаме възможността съвместно с тях да проучваме Ада тепе, една невероятна находка от времето на бронзовата епоха,“ оценява досегашните резултати Барбара Хорейс, директорка на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките. „За нас е важно не златото като метал, а за какво общество става дума преди 3500 години, как е функционирал търговският и културен обмен в тази епоха, за какви цели е използван драгоценният метал? „По данните с които разполага науката днес, през този период бронзовата епоха е била изключително динамична, хората са осъществявали невероятно широки и устойчиви икономически и културни връзки от британските острови до Близкия изток. Ада тепе дава ключ да открием загадката за това от къде са дошли несметните богатство на златни предмети и съкровища в Микена и Троя – най-вероятно те са по произход от българските земи, тъй като в Средиземноморието, на Крит и около Троя никога не е съществувал добив на злато, “ подчертава Барбара Хорейс.

Бойчо Дамянов и Барбара Хорейс

Бойчо Дамянов и Барбара Хорейс снимка Марио Николов

Тази хипотеза се подсилва и от факта, че залежите на Ада тепе са били изключително богати и са разработвани в продължение на 200 години. „Концентрацията на метала в рудата е била 7 – 8 кг на тон и е благоприятствала неговото извличане с наличните тогава технологии,“ обяснява Христо Попов, зам.директор на Националния археологически институт с музей към БАН и куратор на изложбата от българска страна. „Хората, които са работили в рудника не са живели богато и в охолство, напротив, скромно и с много труд и усилие са добивали златната руда и извличали ценния метал,“ допълва българският учен. Остават да бъдат намерени отговорите и на редица други въпроси- как точно е било добивано златото, как е било изнасяно и разменяно по територията на Европа и Близкия изток, с помощта на какви стопански, търговски и транспортни мрежи е пренасяно и охранявано. Всичко това изисква интердисциплинарни изследвания и привличане на специалисти от различни области на науката, не само археолози и историци.

За да може посетителят да получи по-пълна картина за живота на хората от бронзовата епоха по нашите земи, в изложбата са събрани експонати от 14 български музеи. Показани са предмети от бита на миньорите, каменни калъпи за отливане на метал, а също и предмети от други райони на Европа и Близкия изток намерени по нашите земи, които свидетелстват за активния характер на размяната и контактите с далечни райони и територии.

Един от акцентите на изложбата е и Вълчитрънското златно съкровище, което е от същата епоха и чиято датировка е около 1300 години преди новата ера. Техническата култура на създателите му няма корени нито в предходна епоха, нито намира продължение в местното златарство за столетия напред.

Вълчитрънско златно съкровище

Вълчитрънско златно съкровище

„Златният рудодобив в Родопите по своето значение не остава ограничен само в локалния регион, но излъчва културни послания и далеч на запад и на изток, което се установява в сравнителни изследвания с предмети намерени в Централна и Западна Европа, както и в Близкия изток и Средиземноморието,“ оценява значението на разкопките в Ада тепе Барбара Хорейс.

Българските археолози работят вече близо 10 години без прекъсване на разкопките в Ада тепе. „Развенчахме мита, че добивът на злато от рудници е измислен от Рим, всъщност Ада тепе показва, че става дума за златен рудодобив осъществяван 1500 години по-рано,“ подчертава Христо Попов

Директорката на австрийския археологически институт разказва, че са започнали съвместна работа с колегите си от София преди три години. „Това е едно от най-добрите сътрудничества, които съм имала в цялата си дейност на учен и изследовател,“ споделя тя. „Колегите от България ни приеха най-сърдечно в изследователския колектив и ние се интегрирахме напълно. От наша страна в групата участват шест научни работници. Най-ценното е, че едновременно с проучванията имаме възможност да обучаваме и да осъществяваме обмен на наши студенти и докторанти, да правим съвместни публикации.“ През юни т.г. предстои провеждането в Австрийската академията на науките на голяма международна научна конференция, на която са поканени най-видните европейски експерти в тази област и на която съвместно с българските колеги ще бъдат представени подробни доклади от съвместни проучвания в Ада тепе. „Мога с най-високи суперлативи да кажа, че между нас и българските учени се образува истинска спойка и ние работим като добре смазан механизъм. Участваме обикновено по няколко месеца в годината съвместно в изследването на обектите от Ада тепе, които се намират в Крумовград, където е депото. Провеждаме редовно и научни срещи както в София, така и във Виена за съвместно обсъждане и информиране. В изследванията участват и с по един изследовател и представители на още 5 – 6 страни, но най-многобройно е нашето участие,“ подчертава не без чувство на гордост Барбара Хорейс.

Освен новата датировка на златния рудодобив в Европа, второто откритие, което поднася Ада тепе на учените е причината за толкова активните търговски и културни връзки между Балканите и Средиземноморието. „До сега познавахме предметите на размяната, но бяхме на тъмно за мотивите, сега вече нещата се изясниха и подредиха: имаме неопровержими доказателства за това, че ресурсът злато, който е добиван в Родопите, е бил обект на размяна и износ на юг и югоизток,“ оценява досегашните научни резултати австрийската археоложка.

Сред официалните гости на откриването на изложбата „Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“ бяха министърът на културата Рашко Младенов, председателят на Австрийската академия на науките Антон Цайлингер и председателят на БАН Юлиян Ревалски.

В рамките на изложбата, която ще продължи до 25 юни, са предвидени и редица мероприятия за посетители и специалисти като специализирани лекции и срещи, специални разходки за деца и ученици, семинари.

След приключване на изложбата във Виена тя ще бъде показана и в България.

Музеят за история на изкуството се намира на адрес:

Kunsthistorisches Museum Wien
Maria-Theresien-Platz, 1010 Wien

Повече за изложбата може да научите от официалното видео на Музея за история на изкуството във Виена:

 

Category: Aвстрия, актуално, България, Виена, изкуство, изложба, история, култура, музей

Leave a Reply