На 11 ноември се отбелязва Денят на свети Мартин от Тур
Св.Мартин (произходът на името се свързва с римския бог на войнатаМарс), е роден през 316/317 г. в Савария, римската провинция Панония (днешна Унгария). По настояване на баща си започва военна кариера. Легендата разказва, че той препускал на бял кон някъде в Амиен, когато срещнал мръзнещ просяк. Без да се колебае младият мъж разкъсал наметката си на две и дал половината на бедния човек, за да се стопли. По-късно Мартин изоставил военната служба и посветил целия си живот да помага на нуждаещите се. Бил е ръкоположен за епископ на Тур. Св.Мартин е първият светец, който не е починал от мъченическа смърт, тъй като точно по негово време римският император Константин слага край на гоненията на християните и признава християнската религия за официална. Св.Мартин се счита за пазител на пътуващите, бедните, конниците и войниците.
С избора му на епископ на Тур е свързана и следната случка. Той бил толкова скромен, че притеснен от вниманието, се скрил в една плевня, а хората го търсили до тъмно с фенери. Оттук тръгват и традицията за шествията с фенери, и паленето на огън – да помним, че доброто и милосърдието са най-чистите човешки добродетели.
Св.Мартин се почита на много места в Германия, Австрия и Швейцария като символ на християнското смирение. Той е патрон на федерална провинция Бургенланд и днешният ден е неучебен за учениците там.
Обичаите, изпълнявани на деня на св.Мартин, показват, че празникът има както религиозни, така и дълбоко езически корени, свързани с народните вярвания за края на стопанската година и началото на зимата.
Детското шествие с фенерите е сред най-обичаните прояви на 11 ноември. Малчуганите тръгват от детската градина или училище, носейки ръчно изработени фенери и пеейки:
Ich geh mit meiner Laterne
und meine Laterne mit mir…
Спирайки в някой парк или площадче, те се нареждат в кръг и се разиграва сценката, в която светецът дарява половината си палто на бедняка. Често тя е заменена с рецитиране на стихове, четене на легендата или пеене на песни. Всички присъстващи се черпят с традиционни хлебчета със стафиди и пият пунш.
Евангелистката църква свързва този празник с раждането на Мартин Лутер (10 ноември).
В много райони е популярно и паленето на огън, който се възприема като символ на светлината, гонеща тъмнината. Тъй като на 11-и ноември официално приключва и земеделската година, този огън имал и пречистваща роля – всичко лошо от старата година трябвало да бъде изгорено.
На този ден стопаните гадаят каква зима ги чака: ако на св.Мартин е мъгливо – зимата ще бъде мека; ако е ясно – скоро ще стане студено; ако вече е паднал сняг – зимата ще бъде дълга и тежка.
Празничното ястие на днешния ден е печената гъска (Martinigansls), която традиционно се сервира с червено зеле и кнедли. Не е ясно дали този обичай е свързан със светеца, покрвител на бедните или с народните вярвания.
В легендата за св.Мартин се споменава и един куриозен епизод. От притеснения или от скромност, но преди избора му за епископ той се скрил при гъските в двора. Те обаче вдигнали такъв шум, че издали убежището му. Според някои, св.Мартин се ядосал и наредил гъските да се изпекат. Други обаче смятат, че един толкова милосърден и благочестив човек не би посегнал на животните.
Схващането, че традицията за ядене на печена гъска и празника на св.Мартин не са свързани е по-широко прието. Смята се, че обичаят да се сервира печена гъска на този ден идва още от келтските племена и е свързан с официалното приключване на земеделската година и предстоящите коледни пости. Това е била една от последните възможности да се похапне месо, а и за много стопани било непосилно да изхранват гъските през дългата студена зима.
Днес традиционните заведения в Австрия предлагат специално приготвената гъска, поднасяна с кнедли и червено зеле. В повечето случаи е добре да се направи предварителна резервация, тъй като това ястие е в менюто само една седмица, а желаещите да го опитат са много.
