Какво да сложа днес в Jausenbox?

8. September 2016 | By | Reply More

Приготвянето на кутията със закуска в училище е повод да развихрим фантазията си, смята нашата читателка и майка на три деца Ваня Карамитова

 

Print

Училището в Австрия започна, а с това и вълненията, притесненията и изненадите. Като майка, преминала вече веднъж през целия образователен процес и която все още изпраща сутрин децата си в училище, искам да споделя малко опит и впечатления за начинаещите. И не защото е толкова страшно, не, не е – оцелява се, а защото на моменти човек трябва да се зареди с много търпение и да проявява креативност и творческо мислене.

За мен поне има няколко думички, свързани с австрийското училище, които са натоварени с особена тежест и значение. Elternabend (родителска среща), Mitteilungsheft (това е средството за комуникация между родителя и учителя), Frühwarngespäch (викат ви на разговор в случай, че нещата по някой предмет не вървят на добре – важи само за по-горните класове), Jausenbox.

Родителските срещи все пак са само няколко през учебната година, в повечето случаи са полезни и ако не случите на особено приказлива и взискателна учителка или пък претенциозни и амбициозни родители, искащи да изяснят всеки детайл от образователния процес, през който ще минат отрочетата им, може да свършат и сравнително бързо. Ако детето Ви се справя добре в училище, никога няма да получите покана за разговор, на който обясняват, че наследникът Ви не отбира нищо по физика, химия или математика и трябва да вземете надлежните мерки (разбирай частни уроци).

Jausenbox обаче ще Ви преследва неотлъчно през поне първите четири години в основното училище, а доста често и до самото завършване. Кутията, в която слагате сутрешната закуска на ученика ще се мени с времето – на мястото на принцесите или героите от Междузвездни войни ще дойдат нови герои, накрая вече дори цветът няма да има значение, но съдържанието й ще продължи да Ви занимава. Само да поясня, че в Австрия системата с парички за закуска не е развита. В основните училища избщо липсва т.нар. лафка, а децата не могат да напускат сами училище, за да изтичат до съседната хлебарница. Така единствената алтеранатива за сутрешна хранителна подкрепа от първи до четвърти клас си остава сложената от мама закуска (пардон, може и тати да се  е погрижил). В горните класове нещата леко се променят, защото в някои училища има възможност да се купи сандвич, шоколад, че дори и шницел за обяд, а и като по-големи учениците вече могат да се разходят до съседния супермаркет и да се заредят с нужните им калории. В моя случай, промяната на училището донесе известно облекчаване, но не отмени ежедневното приготвяне на закуска.

И моля, не ме разбирайте криво, не съм против Jausenbox. Даже напротив! Намирам идеята децата да отиват в училище с приготвена от вкъщи храна за много добра и възпитателна. Освен че познавам вкуса и предпочитанията на децата си, мога да контролирам качеството на продуктите; знам, че винаги имат нещо прясно за хапване и няма нужда да се редят на опашки за кроасани и земели (това чак след четвърти клас); мога да разчитам на разнообразие. И тук е ключовият момент. Първият месец приготвянето на закуска върви добре, защото магазините предлагат достатъчно видове хляб, колбаси и сирена, за да правя различни комбинации. Вторият месец ентусиазмът ми се поохлажда и не винаги успявам да купя пресно хлебче, а и трите вида салами и в хладилника ми идват повече от чисто логистична гледна точка. Наследникът обявява тържествено, че „Аз вече не ям кашкавал” или „Искам такива саламчета като на Георг”. Време е за творчество.

Тук трябва да отворя една скоба и да поясня, че съдържанието на Jausenbox не винаги зависи изцяло от свободната воля на родителите и желанията на децата. Не рядко учителите в основното училище също предявяват претенции. Учителката на сина ми заложи на здравословна и безопасна концепция за сутрешно хранене, която автоматично изключваше парче домашен кекс, някое малко шоколадче за енергия или дори мюсли блокче. За вафли, бисквити и други енергани да не говорим. Освен това децата нямаха право да носят течности в класната стая, така че жаждата можеше да бъде удовлетворена само и единствено с чешмяна вода. Въпреки протестите на някои родители, че подсладеният с мед чай или сироп от био кайсии са здравословни, младата дама не отстъпи, защото „ако нещо от тези неща се разлее върху чина, ще повреди учебните материали, а и лепкавата течност трудно се почиства”.

Разбира се, закуската трябва да е здравословна – спор няма. В нея трябва да присъстват пресни плодове и зеленчуци и моят опит сочи, че е добре кутията да има няколко отделения, за да се слагат по-лесно различните продукти.

jausen

Проблемът е, че все някога се случва сутрин да няма време за детайното подготвяне на всички нужни компоненти (в моя случай – всичко по три), както и тържественият момент, в който ученикът обявява „Омръзнаха ми тези сандвичи! Искам нещо друго!“ Когато времето не достига, залагам на предложенията на бекерайниците (от bäckerei – хлебарница), покрай които минаваме напът за училище. И Anker, и Ströck, и Der Mann и останалите наред с пребогатия си асортимeнт от сладки хлебни изделия, вече имат и пресни сандвичи, а някои магазини предлагат и готови пакети със закуска – сандвич, плод, сок. Когато обаче въпросът опре до смяна на асортимента, развихрям фантазията си. Редя шишчета с чери домати, моцарела, маслина, колбас, кашкавал, краставица във всякакви комбинации; аранжирам намазаната филия като усмихнато личице с помощта на морков и чушка; правя панини в различна форма и размери. Лично на мен много ми помога готовото многолистно тесто (Blätterteig). Правила съм пурички с кремвирши, слагала съм шунка с кашкавал, добавяла съм кетчуп и чубрица, за да заприлича на пица. Мое лично изобретение са и т.нар. „охлювчета” – познатата ни смес от яйца със сирене се разстила върху тестото, завива се, реже се на кръгчета с дебелина колкото един пръст и се пекат. С повече креативност към сместа може да се добави подправка, а охлювчетата да се поръсат с нарендан кашкавал. Ако нарежете морковите с къдрав нож на вълнички или чушката на кръгчета вместо обичайните лентички, също ще внесете промяна във визията на закуската.

Jausenbox е пред вас всяка сутрин от понеделник до петък. Четири седмици в месеца. 10 месеца (е, вярно, без ваканциите, но и там правенето на закуска не ми се разминава). И така много години поред. Както казах и в началото – трябва си  креативност и търпение, за да се оцелее. Но не е страшно. Никак дори.

 

Category: възпитание, Меланж, образование, училище

Leave a Reply