На чаша меланж с Марчела Мурадян

1. November 2014 | By | Reply More

С Марчела Мурадян, лектор по български език във Виенския университет, разговаряме за съвременните будители, за българската идентичност, за екзотичността на специалността българистика във Виена и по света, както и за влиянието на родния ни език върху общата европейска култура и духовност. Честит 1 ноември – Ден на народните будители!

интервю Нора Динчева

marchela

Марчела Мурадян

Oт колко време сте в Института по славистика към Виенския университет

От 2013 година.

Къде в Европа се преподава българистика? Кое е мястото с най-големи традиции в областта?

Дисциплината е най-широко застъпена в немскоезичните университети в Австрия и Германия. Доскоро в Австрия български език се преподаваше и в университетите в Залцбург и Грац, за съжаление Виенският университет вече е единственият, в който се изучава специалността, който всъщност е най-старият институт по славистика в Европа.

Въпреки големите традиции на германските университети в Лайпциг, Йена, Берлин, Мюнхен, Хайделберг, Фрайбург, Гьотинген и др. след 1990 година българистиката все повече губи популярност в университетите. Във Франция има специалност българистика в Париж. Стари традиции, които и до днес се поддържат чрез усърдната работа на всички колеги, има в университетите в Полша (Краков, Ополе Варшава), в Будапеща, Унгария, Загреб, Хърватска, и мн.др. Нека не забравяме и силното присъствие и до днес на руската българистика. Дори и след политическите промени в Русия остава интересът към българския език и култура – организират се симпозиуми и конференции, издават се нови научни трудове и помагала. Тази година в Санкт Петербург се проведе конференция, посветена на големия учен Юрий Маслов, на която на българистиката беше отредена отделна секция.

 

До 1918 г. в Австро-Унгария са съществували като майчини езици словенски, хърватски и чешки, които улесняват познаването на други славянски езици. Екзотична специалност ли е славистиката във Виена? А как седят нещата с българистиката?

Славистиката се радва на популярност сред студентите във Виенския университет, може би именно поради тези исторически обусловени традиции. Но българистиката все още остава една екзотична специаност, твърде непопулярна поради липсата на чуваемост, както често се изразява политическата сцена в родната ни страна. Въпреки десетилетни традиции в сферата на образованието и културата между Австрия и България, страната и езикът ни остават непознати за света на повечето австрийци. Оттам и непопулярността на специалността българистика. Интересно е, че дори на студентите по славистика понякога им убягва ролята на свързващо звено на българския между всички славянски езици.

 

Какво изучава един студент в специалността “българистика” във Виенскиа университет?

Почти всичко, което би учил във всеки университет в България. Дори и малко повече. Тук висшето образование функционира в едни малко по-широки граници, не толкова традиционно стандартизирно. Това позволява на преподавателите да предлагат нови и интересни теми, а на студентите един много по-широк избор на курсове. Освен традиционните предмети от областите на езикознанието и литературата се предлагат и такива от странознание, културология. Студентите по българистика, освен че успяват за кратко време да овладеят българския език, добиват задълбочени познания по стара, възрожденска и нова литература, изучават и предмети като съвременно кино и литература, театър, културна история, попкултура, изкуство и др.

 

Kакви са професионалните переспективи след завършването?

Ако сте мечтали да бъдете преводач, тук бихте имали добри възможности за реализация. Все по-рядко се намират във Виена квалифициани кадри по спциалността, имайки предвид, че тя не сепредлага в института по транслатология. Преводът на българска литература е едно бекрайно благодатно занимание – през последните години в България се издава все по-стойностна литература, която чака да бъде представена на немскоезичния читател.

Разбира се, има и по-практични перспективи за работа в сферата на бизнеса, политиката, икономиката, финансите. В днешния глобален свят квалификацията и познанята в областта на малките култури и езици ще придобиват все по-голяма стойност.

 

Българите, родени в Австрия предпочитат да навлязат в дълбочината на езика като запишат българистика или поне славистика.Точно обратното явление наблюдаваме при българите-емигранти. Те целенасочено се отдалечават от културата и духа си. На какво се дължи тази тенденция?

Това е синдрома на българина: да опознае всичко чуждо и недостъпно. Ние сме родени изследователи, и умеем да ценим чуждите култури, като умело ги приспособяваме към своята. Може би понякога любовта към/на родината ни идва в повече. Неразгадаеми сме. Във всеки случай, липсата на контакт с родното ни убива. Тази родина или татковина, нашата България, я носим не само в сърцата си, а и я предаваме с гените си. Виждала съм хора, които никога не са живели в България, да говорят с такава необяснима любов за нея. Тези българи са чудесни посланици на България. Те я виждат чисто непредубедено, и извличат само най-позитивното от духовната култура. И, тъй като са израснали в двуезична среда, от тях стават чудесни преводачи.

 

Смятате ли, че за хуманитарните предмети финансирането е осезаемо малко в сравнение с икономическите? Това причина ли е българистиката да не е така желана като университетско образование?

Да, определено. Светът на 21 век функционира вече по нови правила, и се движи от други интереси, Докато преди само половин столетие младите хора ставаха филолози от любов към книгите, или защото искаха да изучават чужди езици, в света на днешния човек това са отчаяни мечтатели. Финансирането в хуманитаристиката с всяка година е все по-малко, но такива са икономическите интереси на държавите. Все пак ние с колегите ми вярваме че в света винаги ще съществува необходимост от съхраняване и опазване на наследството на човешкия дух.

 

На какво учите студентите във вашия курс “съвременно българксо кино след 90-те”? Характерната, на моменти мистична символика на балканското, може ли да се отнесе към тяхното ежедневие?

С този курс целя студентите да се докоснат осезаемо до светоусещането на българина. Съвременното българско кино успя умело да използва най-доброто постигнато от социалистичекото, като същевременно се учи и от постиженията на световното кино. През последните години бяха създадени истински филмови шедьоври, които бяха оценени и от световната критика.

Опитвам се да разкрия на моите студенти сложния свят на българина, оплетен в минало и бъдеще, в копнежи и разочарвания, примесен с мистика, дълбока чувствителност, православна религиозност и езичество, и с крехка рационалност. Това е нещо съвсем ново за тях, една друга действителност, която те тепърва ще опознават с години. Но това е и едно безкрайно завлядяващо духовно пътешествие, което е чуждо на всекидневието им, но ги обогатява и като филолози, и в чисто човешки план.

 

На 01. 11 честваме деня на будителите, празник изпълнен с истинския смисъл на значението “Аз съм българин”. Паралелно с това в България се отбелязва и 100 години от смъртта на Пейо Яворов. Кои са съвременните будители?

Съвременните будители са обикновените хора. Авторитетите такива, каквито сме свикнали да ги възприемаме от времето на Възраждането и началото на 20 век, почти не съществуват. Ако се пренесете мислено в онова време, обаче, тези авторитети, които днес наричаме будители, някога са били обикновени хора, които отдадено и пламенно са се посвещавали в името на общото духовно просветение. Днешните авторитети, истинските морлни и духовни будители, са скрити в собствените си общности и кръгове, където също са посланици на духовната култура и пробуждане на всеки един българин. Смятам, че учителите и култуните дейци, журналисти и писатели, живеещи извън България, дори майката и бащата, които възпитават българчета в една чужда езикова и културна среда, са съвременните будители, и тяхната роля за съхраняване на духовната култура на нацията е много голяма.

 

Старобългарският  през цялото средновековие служи като общ културен език на православните сърби, украинци, руснаци, за известно време и на румънците, като така придобива културно-историческо значение за Европейската общност. На изчезване ли сме днес?

За съжаление днес българският език и култура съвсем нямат такова влияниеи значение в славянския свят както през средновековието. Разбира се, това не отхвърля влиянието на старобългарския език в славистичната наука и до днес. В момента аз наблюдавам едно интересно прераждане на българския език за неславянския, неправославен свят. Някога наложен от нуждите на цъквата и обстоятелствата на времето, днес езикът ни преоткрива способността си да омагьосва и завладява. Все повече хора по неведоми пътища осъществяват контат с него, и неусетно стават негови носители, че даже и роби. (усмивка). Докато го има езикът ни, ще ни има и нас. А той, въпреки всички чужди влияния, успява да съхрани уникалната си идентичност, емоционалност, силна връзка с миналото, магията, красотата си. Не, не сме на изчезване. Само в процес на пътешествие и обогатяване.

 

Как се изгражда идентичност?

Според мен човек се ражда с идентичност. Тя ни е заложена по природа или предадена генетично. Понякога се оформя или деформира чрез взпитанието и влиянието на средата. Трудно е да се откриве собствената идентичност в мултикултурния свят, в който живеем тук във Виена.

 

ВИЗИТКА

Марчела Мурадян е лектор по български език във Виенския университет, където води и семинари по културология и странознание. Родена е в град Пловдив. Завършва математическа гимназия, после следва германистика и българистика. Има магистърска степен за преводач от Софийския университет. Изследва промените в съвременния български език в контекста на развитието на другите славянски езици.

 

 

Category: България, възпитание, интервю, история, култура, Меланж, образование, празници

Leave a Reply