8.6 C
Виена
четвъртък, 28 март, 2024
spot_img
НачалоAвстрияНа чаша меланж: Марио Николов

На чаша меланж: Марио Николов

-- Реклама --

Художникът-журналист Марио Николов за ретроспективната си изложба в БКИ“Дом Витгенщайн“, за контрастите в изкуството и живота в Австрия

Интервю Елица Ценова

Визитка

MarioМарио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско, което е единственото на Балканския полуостров и едно от четирите в Европа. Работи в областта на живописта и графичния дизайн. Произведения на художника има в частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ и Турция.

От 1992 до 2008 г. е работил е във вестниците „Рудничар”, „Подкрепа”, ПАРИ, „Дневник” и др. Преди три години – от 1 юни 2011 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор е.

Като какъв човек се определяте?

Сравнително спокоен. Не понасям несправедливостта. Не понасям униженията. Може и да е илюзорно, но вярвам, че в живота доброто е повече от злото…

От колко години живеете в Австрия?

От година и половина. За първи път бях Виена през 2007 г. След това идвах всяка година…

С какво ще запомните първата си година тук?

С трудностите. С някои особености на българската народопсихология, за които само предполагах, но не вярвах, че съществуват. На австрийската – също. Но, най-вече, с възможността да ходя по всяко време на стойностни изложби…

Марио Николов  „Ars longa…” („Изкуството е вечно”...), 2010; акрил върху платно,  100 х 80 cм
Марио Николов
„Ars longa…” („Изкуството е вечно”…), 2010; акрил върху платно,
100 х 80 cм

Има ли нещо, с което все още не можете да свикнете тук?

Разбира се. С езика, например, но нямам особени притеснения. Със странната предопределеност в някои области на тукашния живот, които, според мен, преминават определени етични норми…

Какво Ви липсва от България?

Определено – приятелите и близките ми. Любимите места… Но политиците и медиите, определено, не ми липсват…

Колко време Ви отне подготовката за изложбата в БКИ „Дом Витгенщайн“?

Може би около година и половина. Но изложбата Обратната страна на залеза е своеобразна ретроспектива. С нея отбелязвам своята 50-годишнина, както и десет години от първата си самостоятелна изложба. Ще покажа и „стари” творби, но и такива, които са рисувани, специално за нея.

Марио Николов „Абстрактен триптих”, 2013, акрил върху платно, 3 х 30 х 30 см
Марио Николов
„Абстрактен триптих”, 2013, акрил върху платно, 3 х 30 х 30 см

Какво Ви вдъхновява?

Животът… Красотата, във всичките й измерения… Музиката… Литературата… Слънцето. Навряно и за това се опитвам да разбера, какво има „Обратната страна на залеза”

Имате ли любима картина сред изложените?

Всички на тема „джаз”… Снимките от серията „Изтичащи спомени” – всъщност, за първи път показвам фотография…

Марио Николов „Изтичащи спомени”, 2007; дигитална фотография (без корекции), 24 х 18 см
Марио Николов „Изтичащи спомени”, 2007; дигитална фотография (без корекции), 24 х 18 см

Обичате ли контрастите?

Мисля, че само чрез тях можем да разберем, доколко е светла Светлината, или пък – колко е тъмна Тъмнината… Без контрасти – няма изкуство.

През коя част от деня творите най-добре?

Предпочитам дневната светлина…

Имате ли любим артист, който Ви вдъхновява?

Бих могъл да изброя поне стотина имена… От анонимния творец в първобитната пещера, през всички древни цивилизации, Ренесанса, барока, до гениалната японка Яйои Кусама (Yayoi Kusama), например…

Марио Николов „Илюминации” I-IV, 2012, акрил върху платно, 4 х 40 х 30 см
Марио Николов
„Илюминации” I-IV, 2012, акрил върху платно, 4 х 40 х 30 см

Кога сте доволен от работата си?

Много-много труден въпрос. Но, все пак – понякога!..

Художник или журналист?

Също много труден въпрос. Мисля, че са неразделни. Старая се да се допълват непрекъснато. Засега, смятам – успешно…

Марио Николов „От другата страна на залеза”, 2013; акрил върху платно; 60 х 40 см
Марио Николов
„Обратната страна на залеза”, 2013; акрил върху платно; 60 х 40 см

Три места, които харесвате в Австрия?

Не съм обикалял много из страната… Виена, Залцбург и, разбира се, онзи малък бял параклис, които се намира в полето между Фридрихсхоф и Цурндорф в Бургенланд – там можеш да се докоснеш до Безкрая…

Кафе или чай?

Кафе -Melange! Наистина.

 

Избрани изложби:

2013
„Цветен калейдоскоп” (Farb Karussell) – обща изложба в Galerie Gamma, Friedrichshof (Burgenland);
„Врата към…” – галерия „Арт 36”, София.

2012
Ver Sacrum („Свещена пролет”) – Български културен институт Дом „Витгенщайн”, Виена.

2010
„Когато те докосне Светлина” – Български културен институт Дом „Витгенщайн”, Виена;
„Въпреки че” – галерия „Артамонцев”, София;
„Културен диалог между България и Австрия” – St. Basilius Saal (Gartenpalais), Виена.

2009
„Dialoge” I – Galerie Rienössl, Виена;
JAZZ! – Международен джаз фестивал July Jazz, Смолян;
„Отражения” – галерия „Аросита”, София.

2008
„Фиеста – Синя нощ, слънчев ден” (Fiesta – Blaue Nacht, Sonnentag)”, Arch & Art Galerie Palina, Виена.

2007
„Прелюдии” – галерия „Артамонцев”, София;
„Етно вариации” – Международен джаз фестивал July Jazz, Смолян;
„25” – обща изложба, Classic Gallery, София;
„Пробуждане” – галерия Universum, Варна;
„Орфическа симфония” (Orpheus-Sinfonie), Arch & Art Galerie Palina, Виена.

2005
–  самостоятелна изложба – галерия „Артамонцев”, София.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации