Очевидно Брюксел има забележки не само по отношение на България, когато става дума за „Южен поток“
Докато официален Брюксел призовава европейските страни да намалят зависимостта си от руския природен газ и да преговарят с Москва като едно цяло, Австрия тихомълком заобиколи Европейската комисия и сключи двустранно споразумение за построяване на газопровод. Това пише информационната агенция Ройтерс в анализ на ситуацията с газта в контекста на задълбочаващата се криза в Украйна, неуспеха на първата тристранна среща между Украйна, Русия и ЕС и сключеното двустранно споразумение между Газпром и OMV .
Сделката за „Южен поток“ показва колко е трудно за ЕС да изгради единна енергийна политика по отношение на Москва особено в сегашната трудна политическа обстановка. „Вместо общи действия сме свидетели на развитието на проекти на частни и държавни компании.”, заключава агенцията и сочи като типичен пример за това споразумението, което OMV сключи миналата седмица с Газпром. Според него газопроводът ще свършва в централноевропейския разпределителен център в Баумгартен, недалеч от Виена, вместо, както бе предвидено, в Италия и оттам да се включва в европейската газопреносна мрежа. От тази сделка най-вероятно ще се облагодетелства и Германия, тъй като газът вече ще се доставя по-близо до нейната граница. „Това показва, че когато става дума за природния газ, европейските държави се водят от вътрешните си конкуриращи се интереси и трудно могат да се обединят под синия флаг на съюза.”, коментира Ройтерс.
Проектът „Южен поток“ е изключително важен, защото планираният газопровод заобикаля Украйна и по този начин отношенията между Киев и Москва няма да се отразяват на доставките на руски газ за Европа.
Очевидно Брюксел има забележки не само по отношение на България, когато става дума за Южен поток. След анексирането на Крим от Русия през март, ЕК замрази процеса по даване на разрешителни за газопровода и наскоро поиска единна цена на газа за целия ЕС, както и да започне работа по създаването на единна европейска газопреносна система. На фона на тези усилия, Австрия сключи споразумение с Москва като двете страни обявиха, че сделката им се основава на двустранно споразумение от 2010 г, за което не се прилага регулацията на т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС. Според Ройтерс, източници на Газпром твърдят, че активна страна по сделката са били самите австрийци, които са искали договорът за включването на страната в „Южен поток“ да бъде сключен възможно най-бързо. Целта на Газпром и OMV е до края на годината да получат всички разрешителни и първият газ да бъде доставен в Австрия през 2017 г. Министърът на икономиката и енергетиката на аллпийската република заявява, че на фона на украинската криза „Южен поток” отговаря на стремежа на страната да диверсифицира каналите за доставка на енергийни ресурси. Подобно положително отношение към споразумението демонстрира и професорът във Виенския икономически университет Вернер Хофман в интервю пред в.”Ди Пресе”, определяйки сключването на споразумението като „добър ден за австрийската енергийна политика”.
Според Ройтерс, Германия подкрепя действията на Австрия и България по отношение на газопровода, тъй като смята Русия за сигурен доставчик, а и бизнесът вече е инвестирал значителни средства в инфраструктура за руския газ. Германия, която е най-големият европейски потребител на руски газ и плаща за него годишно 15 млрд. долара, сега е доволна, че тръбата с природната суровина ще бъде съвсем близо до нея.
След неуспеха на първата тристранна среща Русия-Украйна-ЕС, през май се очакват две нови срещи, които би трябвало да доведат до постигането на съгласие.
