Златка Бойчева: Подбираме репертоара на театъра безкомпромисно

27. март 2013 | By | 3 коментара More

203Българският кафе-театър във Виена навърши пет години

Интервю Меланж Булгарен

Златка Бойчева живее в Австрия от 24 години. По професия е преводач, а по душа е запален театрал и създател на българския кафе-театър във Виена. През 1996 г. заедно със своя съпруг отваря бистро и кетъринг „Да Рори“.

Für den deutschen Text scrollen Sie nach unten

Кога и как се зароди идеята да създадете театър във Виена?

Тази идея винаги съм я носила със себе си, но ангажирана в едно натоварено ежедневие все не намирах време да я реализирам. Аз обаче никога не се отказвам от мечтите си. И като всяка мечта и тази е родена от любов, от любовта към театъра. И така, заедно с моите млади и талантливи сътрудници Елеонора Кандева и Рошел Сариков започнахме да правим театър.

201С какво ви привлича това изкуство?

Аз не съм завършила ВИТИЗ, но винаги съм била свързана с театъра. Имах  щастието да бъда частна ученичка на две народни артистки – Милка Туйкова и Славка Славова. С какво ме привлича това изкуство? С емоционалния полет на превъплъщението!

Коя беше първата постановка, която поставихте?206

Първата постановка бе посветена на българската любовна лирика. На нашия ентусиазъм отговори вълна от ентусиазъм от страна на публиката. В течение на вече пет години се изгради една прекрасна, компетентна и взискателна публика, която ние много обичаме и постоянно се стараем да оправдаем нейните очаквания. Започнахме да даваме и представления за деца, опера за деца. Вече се играят и представления на немски език, гостуваме и на други сцени.

Колко е голяма трупата и как подбирате репертоара й?

Ние нямаме постоянна трупа. Тя се сформира в конкретния случай. Репертоарът се подбира – мога да кажа – безкомпромисно. Няма чалга, няма евтин хумор и псевдоинтелектуалност. Ние имаме пълната свобода да решаваме сами, без чуждо влияние и намеса, кои произведения да бъдат представяни и кои актьори да бъдат поканени. В постоянен диалог сме с нашата публика. Тя е най-верният барометър за нашата работа. В театъра започнаха да идват и много млади интелегентни хора. Това страшно ме радва. За да имаме достойно и силно присъствие в едно небългарско общество, ние  трябва да имаме една сплотена българска общност, която да уважава своята култура и с която да се гордеят нашите млади хора. Имам възможността да наблюдавам това и в други общности и виждам, колко е важно.

204Кои бяха най-трудните моменти, с които трябваше да се справите през тези 5 години?

Досега ние не сме имали трудни моменти – имали сме само щастливи мигове. Първо, защото когато искаш нещо много силно и си готов да платиш цената за това, то цялата вселена се втурва да те подкрепи и второ, празничното настроение на тези театрални недели кара всички – и актьори, и зрители да се издигнат малко над земята, а това не е ли щастие! Българската общност във Виена има свой театър – това е взаимна радост и гордост.

207Вие имате не само ваш репертоар, но и каните гости от България. Тази дейност е свързана с много добра организация. Кои български имена са били ваши гости досега?

Наши гости досега са били много изтъкнати творци – Юрий Дачев, Надежда Захариева, Емилия Радева, Недялко Йорданов, Стефан Диомов, Марта Вачкова, Николай Урумов… Огромна радост за нас е сътрудничеството ни с група млади и изключително талантливи автори, режисьори и актьори: Здрава Каменова, Калин Ангелов, Георги Георгиев-Антика, Мартин Каров, Константин Икономов, Тихомира Темелкова, Тигран Торосян, Светломир Радев, Кирил Бояджиев, Яна Титова, Мария Станчева.

Българската държава респ. нейните представители в Австрия подкрепят ли ви в това начинание?

В пълно противоречие на официалните намерения на Република България за промяна в отношението към българите в чужбина, сегашните нейни представители игнорират Българския театър във Виена.

С какво ще зарадвате почитателите на театъра през тази година?

Следва кукленият спектакъл «Аладин и вълшебната лампа» на български и немски език и през май премиерата на «Най-древната професия» от Пола Вогъл. И много изненади пред следащия сезон!

205

 

 

203Zlatka Bojtcheva – das Repertoire wird kompromißlos ausgesucht

Der bulgarische Cafe-Teather in Wien wird 5 Jahre alt

Zlatka Bojtcheva lebt seit 24  Jahre in Österreich. Von Beruf ist sie beglaubigte Dolmetscherin, aber in ihrer Seele ist sie eine begeisterte Schauspielerin und Gründerin des bulgarische Cafe-Theather in Wien. Im 1996 eröffnete sie gemeinsam mit Ihrem Mann das Bistro und Catering „Da Rori“.

Interview Melange Bulgaren

Wann und wie entstand die Idee von der Gründung eines Theaters in Wien? 

Diese Idee hat mein Leben immer begleitet. In einem sehr  anstrengenden  Alltag fand ich nie Zeit sie zu verwirklichen. Ich bin aber nie von meinen Träumen losgekommen. Und wie jeder Traum ist auch dieser aus Liebe geboren, aus der Liebe zum Theater. So habe ich mit meinen jungen und begabten Mitarbeitern Eleonora Kandeva und Rochel Sarikov angefangen, an der Theateridee zu arbeiten.

201Womit zieht Sie diese Kunstart an?

Ich hab nicht die Theaterhochschule absolviert. Ich hatte aber das Glück Privatschülerin von zwei großen Schauspielerinnen – Milka Tuykova und Slavka Slavova zu sein. Womit mich das Theater anzieht? Mit dem emotionalen Flug der Umwandlung!

Welche war die erste Aufführung?

Die erste Vorstellung war der bulgarischen Liebeslyrik gewidmet. Unser Enthusias-mus löste eine Welle der Begeisterung seitens des Publikums. Im Laufe von bereits fünf Jahren formierte sich ein kompetentes und anspruchsvolles Publikum, das wir lieben und hochschätzen. Das verpflichtet uns seinen Erwartungen zu entsprechen. Etwas später haben wir auch mit den Vorstellungen für Kinder – Puppentheater  und  Oper für Kinder  begonnen. Es gibt bereits Vorstellungen in deutscher Sprache, wir gastieren auch auf anderen Bühnen.

206Wie stark ist die Theatertruppe?

Wir haben keine fix zusammengestellte Truppe. Die Schauspieler werden im konkreten Fall engagiert. Das Repertoire wird – kann ich sagen – kompromißlos ausgesucht. Es gibt keine Tschalga, keinen billigen Humor und keine pseudointellektuelle  Intentio-nen. Wir haben die absolute Freiheit selbst zu entscheiden. Ohne fremden Einfluß und Einmischung, welche Stücke aufgeführt werden und welche Schauspieler eingeladen werden. Wir stehen im ständigen Dialog mit dem Publikum. Es ist das richtigste Barometer für unsere Arbeit. Ins Theater kommen in den letzten Jahren auch viele junge Menschen, was mich sehr freut. Um eine starke und würdevolle Präsenz in einer nichtbulgarischen Gesellschaft zu haben, brauchen wir eine zusammengeschlossene bulgarische Gemeinschaft, die ihre Kultur schätzt und auf die unsere jungen Menschen stolz sein können. Ich habe die Möglichkeit das auch in anderen Gemeinschaften zu beobachten und sehe, wie wichtig das ist.

204Welche waren die schwierigsten Momente, die sie in diesen 5 Jahren überwinden mussten?

Bis jetzt hatten wir gar keine schwierigen Momente – wir hatten nur glückliche Augenblicke. Erstens, wenn du was sehr stark willst und bereit bist den Preis dafür zu zahlen, so stürzt sich der ganze Kosmos dich zu unterstützen und zweitens – die feierliche Stimmung an diesen Theatersonntagen läßt alle – Schauspieler und Zuschauer sich etwas über der Boden zu erheben, wenn das kein  Glück ist?! Die bulgarische Gemeinschaft in Wien hat ihr eigenes Theater – das ist gemeinsame Freude und gemeinsamer Stolz.

207Sie haben nicht nur Ihr eigenes Repertoire, sondern laden auch Gäste aus Bulgarien ein. Diese Tätigkeit ist mit einer sehr guten Organisation verbunden. Welche bulgarischen Künstler waren bis jetzt bei Ihnen zu Gast?

Unsere Gäste waren bis jetzt viele bekannte Künstler – Yuri Datchev, Nadezhda Zaharieva, Emiliya Radeva, Nedyalko Yordanov, Stefan Diomov und die 5 Seasons, Marta Vatchkova, Nikolay Urumov… Eine Riesenfreude für uns ist die Zusammenarbeit mit einer Gruppe von jungen und sehr talentierten  Autoren, Regisseuren und Schauspielern – Zdrava Kamenova, Kalin Angelov, Georgi Georgiev-Antiqua, Martin Karov, Konstantin Ikonomov, Tihomira Temelkova, Tigran Torosyan, Svetlomir Radev, Kiril Boyadzhiev, Mariya Stancheva, Yana Titova.

Unterstützt Sie der bulgarische Staat bzw. seine Vertreter in Österreich in diesem Vorhaben?

In vollem Widerspruch zu den offiziellen Absichten der Republik Bulgarien über eine Änderung der Politik gegenüber den Bulgaren im Ausland ignorieren ihre heutigen Vertreter das Bulgarische Theater in Wien.

Womit erfreuen Sie ihre Theaterfreunde in diesem Jahr?

Es folgt das Puppenspiel „Aladdin und die Zauberlampe“ mit zwei Vorstellungen in bulgarischer und in deutscher Sprache. Im Mai feiern wir die Premiere des Stückes „Der älteste Beruf“ von Paula Vogel. Und  noch viele Überraschungen in der neuen Spielsaison!

205

 

Category: Aвстрия, изкуство, интервю

Comments (3)

Trackback URL | Comments RSS Feed

  1. Stefka Terloh каза:

    За пърши път чувам за вашия театър. Много се зарадвах и бих идвала често на представленията ви. Моля изпратете ми адрес и телефон или линк за да се свържа с вас.

    С поздрав Стефка

  2. Neschka Fidiova каза:

    Живея в провинцията и не винаги успявам да посетя хубавите,умело подбрани пиеси.Това,което съм видяла до сега ме прави горещ привърженик на българския кафе-театър във Виена.Уверена съм,че и в бъдеще ще се наслаждаваме на интерсни и вълнуващи представления.

  3. Saschka Zh. каза:

    Чудесно интервю!
    Поздравления с пожелание за
    едно прекрасно, както до сега,
    успешно театрално бъдеще!
    Театърът има вече своите верни почитатели!

Leave a Reply