Автор: Федя Филкова
Понеделник, 21 юни 2010
Понеделник е прекрасен. Не само защото е начало. Начало на седмица, през която продължавам да съм в отпуск, да съм в Залцбург и да разполагам с времето и с мислите си.
Дори сивият цвят на облачното небе не е в състояние да хвърли сянка върху ярката красота на Залцбург – фасадите и на старите, и на новите сгради греят във всички цветове на дъгата, наситеното зелено на разлистените дървета и на прясно окосената трева в градините и парковете изпълва погледа с топлина, скалистите хълмове с кули, замъци и стени се издигат посред града като кулиси на представление, което се играе вече хилядолетия, а привечер пурпурно осветената вода на реката Залцах тече през тялото на града като негова кръв.
Ако трябва да измислям река, ще е точно такава – нито голяма, нито малка, и ще я сложа да тече точно тук – всеки град трябва да има река, за да може да се оглежда и да вижда лицето си...
Целия материал може да прочетете в блога на сп. "Българите в Австрия"