Има такава демократична България или за кого ще гласуват студентите в чужбина

29. март 2021 | By | Reply More

„Демократична България – Обединение“ и ПП „Има такъв народ“ печелят симпатиите на българските студенти в чужбина, показва непредставително допитване до близо 30 младежи, учещи в западни университети

Автор: Пламена Михова,

студентка във Виенския университет, “Публицистика и комуникационни науки”

В разгара на предизборната кампания за 45-ото Народно събрание в България всеки от нас иска да направи аргументиран съзнателен избор за това коя партия да подкрепи на предстоящите избори.

След събитията от миналата година се сформираха и много нови партии, политически коалиции и „политически проекти“ и е интересно да се наблюдава съревнованието между тях в медиите.  Но дали това помага за съзнателния избор?

Промяна в отношението на младежите към политиката

В България младите хора често не се интересуват от политика, не гласуват и не участват по друг начин в политическия живот. И не само младите – много от избирателите в България изглежда напоследък изгубиха надежда за промяна към по-добро. Това се отрази негативно на избирателната активност. В съзнанието на мнозина се вкорени чувство на измаменост, скептицизъм, обърканост, циничност и ако изобщо решат да гласуват, хората най-често избират познатото.

Тенденциите тази година обаче изглеждат различно – повече млади хора участваха в протестите миналата година и сега решиха да бъдат активни избиратели. Много от българите зад граница проявяват интерес и гражданска позиция – свидетели сме на впечатляващи с масовостта си движения сред българските общности в множество чуждестранни градове.

 

Затова решихме да се допитаме до български студенти в България и чужбина какво мислят за предстоящите избори, дали смятат да гласуват, кого искат да подкрепят и най-важното – ЗАЩО.

За да разбера какви са настроенията сред моите връстници, направих проучване сред 30-ина студенти от близкото ми и далечно обкръжение. В моето семейство не се говори открито за политика. Родителите ми са песимистично настроени, не виждат светлина в тунела, а аз реших да се впусна в темата, за да проверя ще почувствам ли тази надежда за промяна, която за едни е настъпила, за други изглежда като далечен блян. Сведох анкетата до три прости въпроса:

Ще гласуваш ли?

За кого?

Защо?

Възрастова граница на участниците – 25 години. Беше интересно да проучвам мнението на хора, които познавам добре или не чак толкова, по тема, която мнозина смятат за „болна“. Едни бяха категорични, други проявиха свенливост в това, да застанат смело зад позицията си. Част от запитаните споделиха, че не са достатъчно компетентни да говорят за политика – не се интересуват, трудно им е, чувстват се загубени в морето от информация. Причините за това – недостатъчно обсъждане в учебното заведение, родителите им не говорят с тях или пред тях за политика, стигматизиране на темата.

Тези обаче, които се осмелиха да отговорят на моите три въпроса, споделиха интересна и интригуваща информация, която бих искала да Ви представя.


Избори 2021: Какво трябва да знаем за гласуването в Австрия на 4 април


Към кои политически формации клонят младите хора?

Политическите нагласи сред младите българи в моето проучване ясно клонят в две посоки – едните подкрепят коалицията „Демократична България – Обединение“ (ДБ), а другите – ПП „Има такъв народ“ (ИТН).

Причините за подкрепа на всяка от тези формации обаче изглеждат еднакви. Дори в политическите си различия, мнозинството участници са на едно мнение относно необходимостта от реформа на съдебната система. Сходни са и причините, заради които младите искат да упражнят правото си на глас и обясняват подкрепата си за партия или коалиция. Общото в тях е, че за да има видима промяна, всеки български гражданин трябва да даде своя глас в изборния ден. Някои споделят:

„Това е първата ми възможност да упражня правото си на вот и не искам да я пропилявам“ (Михаела Архондиева, 20 г., право, Виенски университет),

„Осъзнавайки важността на изборите, направих първата крачка и към развитието си като вече зрял човек, а именно – да гласувам на парламентарни избори 2021 година“ (Карина Карагьоз, 19 г., Медийни науки и медийна икономика, Kьолнски университет),

„Смятам за изключително важно всеки да се възползва от правото си на вот, за да е активен в определянето на правилния според него път за себе си и за сънародниците си“ (Йоан Илиев, 20 г., машинно инженерство, Технически университет в Аахен),

„Смятам, че това е най-малкото, с което всеки гражданин може (и трябва) да допринесе, за да изисква промяна и развитие.“ (Славена Колева, 22 г., финанси, City, University of London, Великобритани).

Тенденцията в отговорите е, че у българския студент се засилва чувството за граждански дълг, което го тласка да направи политически избор. Много от анкетираните са наблюдатели или активни участници в протестите, които белязаха миналата година. Затова сега, когато пред тях стои възможността за промяна и взимане на решения, те имат ясна представа, че за да има такава, всеки трябва да допринесе за нея.

Друга тенденция, която се очертава, е „в подкрепа на образованите хора“. Независимо дали подкрепящи ДБ или ИТН, моите връстници споделят, че за тях е важно хората, заемащи държавни длъжности, да имат подходящо образование и адекватен професионален опит:

„Гласувам им доверие заради това, че към коалицията са се присъединили професионалисти в своята област, които са в състояние да дават експертно и информирано мнение относно належащи проблеми в българската политика“ (Михаела Чурусинова, 22г., психология, Университет Хайделберг).

„Друга силна черта на ДБ е, че взима сериозно квалификацията на своите членове…“ (Владимир Янчев, 22г., международна политика, право и икономика, Милански университет).

„Демократична България е алтернативата за мен, защото е единствената коалиция, в която има интелигентни, образовани и компетентни хора… “ (Кристина Цабала, 23г., политически анализ, Лондонски университетски колеж).

„Хора с дългогодишен опит в тяхната сфера, ерудирани, с визия за промяна, макар и драстична, с идеи и виждания, които биха изтласкали държавата към просперитет“ (Михаела Архондиева, 20г., право, Виенски университет).

Важното за тях е, че искат нещо ново, което вдъхва увереност, надежда, промяна. Станахме свидетели на управление от хора, събрани оттук и оттам, неспособни и неподготвени да взимат рещенията, които длъжността им изисква. Може би причината се крие в липсата на големи общи цели, неподходящото образование или по-скоро в преследване на собствени цели, злоупотреба с властта, дадена им от народа.

Конкретна цел – конкретна партия

Един от запитаните се отличава в избора на партия, но не и с политическите си искания. Според него „партия „Възраждане“ може да изиграе ключова роля за бъдещото ни развитие като народ“ (Борислав Колев, 25г., мениджмънт на околната среда и биоресурсите, БОКУ, Виена). Партията следва програма за подпомагане на малкия и среден бизнес в България и заявява като своя цел реформи за опазване на околната среда, залесяване, промени в сектор „Земеделие и гори“ и здравната система.

Борба с корупцията, реформи в здравеопазването и в образователната система, допитване до народа по важни въпроси, по-високи доходи и пенсии, задвижване на българската икономика, алтернатива на статуковото – това са нещата, на които младите се надяват. Изпълнени с надежда и бодрост, с ясното съзнание, че промяната е в ръцете на гласуващите, те ще направят своя избор.

Полезни адреси на български лекари, зъболекари, фирми, специалисти, организации и институции в Австрия

Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен

Кой няма да гласува?

Разбира се, има и такива, които няма да упражнят правото си на глас. Изтъкват причини като липса на промяна в последните години или че не се чувстват досатъчно подготвени на тема „политика“, за да изразят позиция. Засилващото се присъствие на партии в социалните мрежи прави политиката една идея по-достъпна за младите хора и стимулира интереса им.

Партии в социалните мрежи

Много от партиите тази година развиха присъствието си в социалните мрежи като Фейсбук или Инстаграм, което увеличи броя на техните симпатизанти. Дори да не гласуват на предстоящите избори, младите имат достъп до информация, нужна им за съзнателни и аргументирани решения. Или дори за да разберат какви партии има и какви цели преследват те.

Австрийският опит показва, че партии, които развиват присъствието си в социалните си мрежи, достигат до повече млади хора, което повишава и активността сред тях. Любопитно е да видим дали политиката на българските партии в социалните мрежи ще доближи политическата активност на българите до тази в Австрия.

Проучването сред моите връстници ми вдъхна надежда, че младите са активизират. Бъдещото стои в нашите ръце. Дали зад граница или не, това, което можем да направим, е да участваме в промяната.

Защото няма друго място като „вкъщи“.

_______________

Още по темата:

Ало, чуваме ли се? Партийна комуникация и програми на политическите партии за българите в чужбина

Как се постига рекорден брой избирателни секции за българите в Австрия

 

 

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, Oбразование, актуално, България, възпитание, избори, обучение, протести, студент

Leave a Reply