Първокурсници в университета – между разбитите очаквания и оптимизма

23. февруари 2021 | By | Reply More

Младежите, които завършиха средното си образование и направиха първите стъпки в университета в условията на пандемия, трябва да се справят с необичайни предизвикателства. Четирима студенти споделят какви са те. Психологът коментира.

студенти, Ковид, коронавирус

Текст Елица Ценова

Брой заразени с коронавирус. Брой излекувани. Брой починали. Брой безработни. Брой протестиращи. Брой ваксинирани. 1,2,3 локдаун.

Вече година животът ни се подрежда в зависимост от разпространението на Ковид 19. Извън чисто медицинските и икономически параметри на ситуацията хората все по-често говорят и за депресия, самота, страх. Засегнати от психическите последици на кризата на практика са почти всички – и най-възрастните, и семействата с деца, и учениците, и младежите.

Има една малка група млади хора, за които последната година бе особено трудна. Пандемията ги застигна само няколко месеца преди матурата и ги лиши от дългоочакваните балове и пътувания с класа. Раздялата им с училището бе необичайна, а срещата с университетите – виртуална. Очакванията за нови приятели и обяд в студентската менза се разбиха в компютърния екран. Вместо да се разхождат по коридорите на Алма матер, да обсъждат последната лекция на чаша кафе в парка или да учат в библиотеките, те седят у дома и изследват света през лаптопа.

Запознайте се

Това са 19-20 годишни младежи, опитващи се сами да се справят с прехода училище-университет и в движение да научат как да се справят с непознати ситуации. Много от тях са изправени и пред предизвикателството да живеят сами в чужда държава.

Благовест Каменов е завършил езикова гимназия в България и е студент първа година в Икономическия университет във Виена. Живял е в чужбина, но за първи път трябва да се справя сам с организацията на ежедневието си и то в условията на строги ограничения. Живее на общежитие.

Младен Костов идва от Стара Загора. Той избира университета в Грац, защото се надява, че в по-малък град ще се адаптира по-лесно, тъй като досега не е напускал дома си. Учи право и живее на квартира.

Алекс Емилова е израстнала във Виена и отиването ѝ във Виенския университет не е свързано с промяна на обстановката. Тя обаче избира да бъде самостоятелна и живее на квартира. Учи икономика.

Илина Гълъбова също е завършила средното си образование във Виена. Сега изучава специалността „Публицистика и комуникационни науки” във Виенския университет. Живее с родителите си.

Ученето онлайн е ок

Никой от младежите не си е представял следването в университета по начина, по който то се случва в момента – онлайн лекции и упражнения, споделени платформи за учебни материали, самоподготовка и дистанционни изпити. „В началото всички бяхме объркани и ни беше трудно – за нас студентите всичко беше ново, но и голяма част от преподавателите не бяха наясно как да преподават онлайн”, споделя първите си впечатления Илина. За Благовест този вид обучение носи свобода – той избира кои лекции и кога да посещава и разпределя  времето си сам.

Липсата на регулярни посещения на учебни занимания обаче е съществена пречка пред изграждането и поддържането на оптимален учебен ритъм. В този случай тежестта върху организацията на времето и приоритизирането на задачите е изцяло върху студента. „Трябва да съм двойно по-дисциплинирана и по-организирана, за да се мотивирам сутрин да стана от леглото и да седна пред компютъра, за да слушам лекция по статистика”, казва Алекс. За Младен онлайн ученето е кошмар – непрестанен поток от информация, която той трябва да обработи сам, седейки в стаята си.

Илина, Алекс, Благовест и Младен са успели да посетят по 4-5 присъствени лекции през октомври – колкото да видят колко много и пъстри са колегите им и да се запознаят с някои от тях.

Емоционални липси

И преди пандемията младежите са свикнали да общуват помежду си предимно чрез чат. Дори избират социалната мрежа в зависимост от темата – Инстаграм е за споделяне на снимки и кратък чат, в Whatsup са учебните групи, Tik Tok е за развлечение. На пръв поглед начинът на общуване с приятелите не се е променил, но липсват срещите, живият контакт, прегръдките.

„С идването си във Виена си бях поставил за цел да подобря комуникативните си умения и да завържа нови познанства. Исках да срещна интересни хора, да посетя нови места и да опозная Виена”. Това са част от желанията на Благовест, които няма как да се сбъднат сега. Той е благодарен, че все пак има приятели, с които се среща от време на време, с които се подкрепят и помагат.

Алекс почти няма нови познанства, но поддържа връзка с компанията си от училище. Правят си видео срещи, забавляват се, но „не е същото”. „Понякога искам да се облека хубаво, да сложа червило и да изляза навън с приятели. Искам да се прегърнем и да се смеем”. От време на време я връхлита усещане за празнота и самота. „Може би е повече чувство на безпомощност, че не мога да променя ситуацията”.

Илина също се усеща депресирана на моменти. „През първия и втория локдаун беше сякаш по-добре, но сега имам изпити, през цялото време съм на компютъра и се чувствам уморена и напрегната”. Помагат ѝ семейството и приятелите, с които се „вижда” по-често виртуално.

Останал сам в непознат град, Младен описва ситуацията като „страховита”. „Аз съм от хората, които обичат да са сами, но не и изолирани”, уточнява момчето. От курса в университета познава 4-5 човека, с трима е успял да се види, поддържа контакт с един. Сам признава, че е станал по-нервен, раздразнителен и избухлив.

Радостина Батленер, психолог: Пандемията ни принуди да забавим живота и да се вгледаме в себе си

Младите хора не са подминати от вълната от страх и несигурност, която залива обществото ни вече цяла година. Но тази тежка ситуация е и големият им шанс да спрат, да се вгледат в себе си и да подредят приоритетите си.

Много приятно съм изненадана от начина, по който Благовест, Младен, Алекс и Илина реагират на кризата и намират своите начини за справяне с нея. Свежият им поглед и лекотата, с която се адаптират към новостите са добър урок и за възрастните, които, обременени от опита, по-трудно намират своето място в сегашната криза. Важен момент в случая е, че тези деца са достатъчно големи, за да не зависят пряко от решенията на родителите и сами структурират ежедневието си и подреждат приоритетите си.

Няма нищо по-нормално от страха

Младежите споделят, че не възприемат Ковид като заплаха за себе си, но се притесняват да не пренесат заразата на близките си. Виждаме, че Младен е готов да живее сам, но да не носи бремето на страха, че с поведението си може да навреди на възрастните си родители.

Прочети повече

Страхове

Младите хора не се страхуват толкова, че самите те могат да се заразят с коронавируса, колкото от факта, че могат да го пренесат на близките си. Наясно са, че носят отговорност за чужди животи и често сами си налагат допълнителни ограничения или взимат предпазни мерки. Алекс разказва, че преди всяка среща с родителите се тества, за да се чувства сигурна. „На мен ми е по-комфортно да уча от стаята ми в родния град, но в Стара Загора живея с възрастните ми родители. Всяко излизане навън е кошмар, защото те се страхуват и аз се притеснявам. Предпочитам да съм сам в Грац, но да не съм натоварен с такова огромно чувство за отговорност”.

Освен страховете, свързани със самата зараза, не липсват и притеснения от неясната ситуация, размазаните перспективи и несигурност. „Усещам един неосъзнат стрес, който стои уж на заден план в главата ми, но го има, тук е”, прави опит да формулира емоциите си Илина. За Благовест  най-тревожен е фактът, че няма почти никакъв контрол върху самата ситуация, а тя влияе на много аспекти от живота му. Освен това огромният брой хора, загубили работата си поради пандемията, го потиска.

Стратегии за справяне

След вече година, прекарана в необичайна обстановка, младите хора са открили своите начини за справяне със ситуацията. Част от тях дори се опитват да извлекат ползи и да използват времето за самоподготовка и самоусъвършенстване.

Спортът се оказва универсално средство за преодоляване на депресията. На различен етап от пандемията всеки открива за себе си нуждата от движение и чист въздух. „Аз не си падам много по безцелните разходки, но от два месеца си наложих да излизам всеки ден в близкия парк. За да ми е по-интересно, започнах отново „лов на покемони”. Правя редовно и упражнения и определено се чувствам по-добре”, споделя опита си Алекс. За Благовест спортът винаги е бил част от ежедневието, но когато фитнес залите са затворени, той започва да открива нови начини за поддържане на формата. За Илина бягането и разходките са не само удоволствие, но и начин да се освободи от отрицателната енергия. Подобно е отношението и на Младен, който чрез дълги разходки опознава Грац и околностите му.

Колкото и да ни раздели физически, оказва се, че пандемията е сплотила хората. Или поне е спомогнала за пренареждане на приоритетите и осмисляне на общуването с приятели и близки. „В крайна сметка свикнах да живея сам, но фактът, че има на кого да разчитам много ми помага и успокоява”, разсъждава на глас Благовест. Младен се спасява от самотата с разговори с приятели по мрежата и заключва: „Припомних си ценността на хората около мен и преоткрих  силата на общността”.

В търсене на позитиви

Както изглежда, с времето младите хора приемат ситуацията, започват да я осмислят и да се опитват да извлекат и ползите от нея. А те са не само практични, но и психологически и емоционални.

Благовест е донякъде благодарен за случващото се, защото му „отваря очите” за много неща. „По време на първия локдаун се отпуснах и се чувствах безсилен. Сега се занимавам с неща, за които преди не съм имал време. Започнах да обръщам повече внимание на себе си, да  готвя и да се храня здравословно, да спортувам и да чета повече професионална литература”. Той е убеден, че ако човек се отнася с внимание към себе си, ще е подготвен да изгражда по-ползотворни връзки. Младен също е стигнал до сходни изводи. „По време на изолацията се чувствах в безизходица и безсилен да променя каквото и да е. Чакането ме побъркваше и виждах само лошите неща. Но така осъзнах, че е важно животът да има развитие и смисъл, а не да седя и да следя статистиката за новозаразени ”. Така той се захваща да подобри английския си и да чете повече книги за контролиране на емоциите.

Момичетата също не пропускат да отбележат, че коронакризата има и своите положителни страни. „Научих се да си разпределям времето по-оптимално, да ценя приятелите си и да бъда по-внимателна с близките си”, споделя Илина. След тежък период на лутане и празнота Алекс вече се чувства по-уверена в себе си, намерила е своите опорни точки в ежедневието и е изградила ефективна система за учене. „Ако имах нормален студентски живот, сигурно нямаше да се взирам толкова в себе си, но сега открих, че всъщност мога да постигна повече, отколкото съм предполагала”. Тя е убедена, че подобни изпитания са и полезни, защото ни изваждат от зоната на комфорт и ни правят по-адаптивни.

С оптимизъм за бъдещето и глад за близост

Нищо не може да сломи младежкия оптимизъм и вярата, че най-хубавата част от живота тепърва предстои. Въпреки сринатите първоначални очаквания, студентите вярват, че пандемията ще свърши и те ще имат своя шанс за изява. „Знам, че ще има край, очаквам го и така по-лесно приемам настоящето” обяснява гледната си точка Илина. Заедно с приятели тя не пропуска да крои планове за живота след пандемията. „Говорим си как ще ходим заедно на море, на поход в планината или на концерт”. Според нея в ежедневието ще настъпят някои промени, най-вече свързани с хигиенните навици. „Понякога се смеем с приятелки как сме пили вода от едно шише. Предполагам, че вбъдеще никой няма да си помисли за такова нещо”.

Благовест също е оптимист и не се притеснява за бъдещето. Той с нетърпение очаква повече истински срещи, защото „при жива среща степента на свързаност е по-голяма”.

И за Алекс краят на пандемията означава повече социални контакти. „Онлайн общуването може да е приемлива временна алтернатива на реалното, но в никакъв случай не е негов пълноценен заместител. Сега си давам сметка, че доверие се печели по-лесно, когато сме лице в лице”.

„Надявам се да сме научим нещо от тази криза и след края ѝ да оценяваме повече това, което имаме и да мрънкаме по-малко”, разсъждава Младен. Той има своите притеснения за живота след пандемията, но се надява, че ще се върнем към естествения си начин на комуникация. „В основата ни като човешки същества е нуждата от свързаност с околните и ние инстинктивно отново ще търсим ръкостискане, прегръдка, ласка”.

____________________________

Още по темата:

Предизвикателството да опазиш психиката си по време на пандемия

Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.

Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.

Tags:

Category: Aвстрия, Oбразование, актуално, Виена, възпитание, обучение, студент

Leave a Reply