Александър Алексиев, актьор: Когато се отдалечиш от България, можеш да погледнеш нещата от друга перспектива

21. януари 2021 | By | Reply More

Актьорът Александър Алексиев разказва за новия си проект – платформата за стари и нови български филм ГледамБГ, за актьорството като страст, за силата на корените и ролята на българите в чужбина в обществения и политически живот на България.

Интервю Бояна Никова

Здравей, Алек и добре дошъл в „Melange Bulgaren“ – блога на българите в Австрия. Много от нашите читатели присъстваха на прожекцията на филма „Доза щастие“ миналата година тук във Виена, където ни гостувахте благодарение на Vienna Sunday Cinema. Филмът разказва за тежката и продължителна борба на Весела Тотева с наркотиците и е базиран върху нейния роман „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“. Главната роля е изиграна от нейната дъщеря – Валентина Каролева, а режисьор на филма е Яна Титова, съпругата ти. Спомням си, че залата беше препълнена и всички билети бяха разпродадени. Какво се случи след прожекцията? Докъде стигна филмът?

Прожекцията във Виена се състоя малко преди да затворят всичко. Бяхме планирали представяне на филма в 12-13 града извън България. Успяхме да го покажем във Виена, Москва, Калининград, Париж, Лондон и др. Филмът беше купен от HBO и може да се гледа на територията на много държави – България, Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Черна гора, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херциговина, Северна Македония. Темата за наркотиците и тяхното разпространение е от изключителна важност и за нея трябва да се говори, да се информира. Работата ни с фондация „От другата страна“ продължава.

Доза щастие

Кадър от филма „Доза щастие“

Видях, че филмът е качен и на новата българска платформа ГледамБГ, но е достъпен само за Италия и Испания засега. Разкажи ни повече за този твой проект, свързан с българското кино и театър.

Това е най-мащабната платформа за легално гледане на български филми, нови и стари. Всяка седмица ще се качват три нови заглавия. Над платформата работихме с Александър Каролев, Ники Стоичков, Полина Атанасова. Целта ѝ е да обедини на едно място старите класики и новите български филми, както и да представя театрални спектакли. За месец януари е достъпен спектакълът на Мариус Куркински „Черното пиле“. Съдържанието може да се гледа на територията на Европа, САЩ и Канада.

Искаме ГледамБГ да се превърне в хранилище на българското филмово и театрално изкуство, където всеки може да гледа нещо любимо законно. Филмите могат да бъдат наети за 48 часа или човек да си направи месечен абонамент на стойност 7,99лв. т.е. 4 евро. Качеството на всички стари произведения в платформата е най-доброто за момента. То може да се подобри чрез още по-сериозна дигитализация, но това изисква много ресурси и засега държавата не инвестира в тази насока. Но пък защо винаги трябва да чакаме държавата като може явно и на частно да се направи (Засмива се) Малко тъжно, но реално.

Как стои въпросът с авторските права?

С месечния абонамент се заплащат правата на собствениците или наследниците на старите български филми. По-голямата част от сумата отива там и в крайна сметка авторите получават отчисление. Считаме, че трябва да помогнем с удължаването на „живота“ на българските филми, защото много от тях са създадени, представени на различни прекрасни фестивали, показани в кината и след това биват изоставени в някоя видеотека или торенти. А това не е никак добре. Искаме да дадем пространство, в което тези творби да продължават да съществуват.

Какво е особено във вашата платформа?

Правим субтитри на български език, за да могат и хора с увреден слух да се наслаждават на филмите. Техническата работа по това обаче е много тежка, защото не става въпрос само за пресъздаване на диалога във филма, но и на всички звуци – вятър, вода, скърцане, токчета и т.н. Не са типичните субтитри, които виждаме, когато гледаме някой филм на английски език, например. Идеята със създаване на субтитри за глухи я практикуваме отдавна в платформата за късометражно кино NoBlink, като там има близо 30 такива филма. Сътрудничество е с инициативата „Чуй ме със сърцето“.

Можете ли да зарадвате с един филм аудиторията на Melange Bulgaren, един вид комплимент към българите в Австрия?

Тъй като филмът „Доза щастие“ засега не е достъпен на територията на Австрия, решихме да направим следния подарък за българите там: Те ще имат възможността да гледат произведението на 31.01.2021 напълно безплатно в рамките на 24 часа. Линк ще изпратим съвсем скоро.

Когато замина да учиш на 16-годишна възраст в САЩ, какъв беше допирът ти с българските филми? Как не загуби българската нишка?

Израснал съм в театъра и на снимачната площадка покрай брат ми – Цветан Алексиев и баща ми – Стоян Алексиев, затова и винаги съм бил близо и съм дишал този особен аромат на киното и театъра. Докато живеех в Щатите, единственият начин, по който можех да гледам легално български филми, беше фестивала на българското кино „So Independent“, организиран от Жана Караиванова. Тя канеше български творци заедно с техните филми да гостуват там и аз гледах да не пропускам тези няколко дни. Ходехме с чужденци, тъй като филмите бяха със субтитри на английски език, както и с други приятели българи. Това беше моят допир тогава. Именно там успях и да гледам за първи път един от най-любимите ми филми „Източни пиеси“. Беше много вълнуващо! Тогава нямахме опция като платформата, която направихме „ГледамБГ“.

Можеш ли да се оприличиш на персонажа, който играеш във филма на Виктор Божинов „Възвишение“? Гичо е изключителен родолюбец.

Чакай, че сега се замислям дали Гичо е повече родолюбец или свободолюбец. Дали, ако Гичо беше в друга държава, пак така пламенно щеше да търси свободата и да мрази невежеството. Много внимавам с думата родолюбец, защото в днешно време тя е преекспонирана и изкривена, грешно преиначена като националист или патриот.  Обичам българското, корените ми са тук. И с цялата си обществена дейност мисля, че го показвам.

От филма „Възвишение“. Източник на снимката: https://www.facebook.com/Vuzvishenie/


Иван Дойков: “Възвишение” е история за това какъв е българинът и какво все не му достига, за да бъде такъв, какъвто му се иска да бъде


Българската аудитория те познава повече като д-р Александър Василев в сериала „Откраднат живот“, но за нашия екип не е тайна, че участваш и в много чуждестранни продукции. Кои са те?

Последната голяма чуждестранна продукция, в която съм участвал, е The Outpost. Военен филм, действието се развива през 2009 година, в близост до град Камдеш, северен Афганистан. Ролята ми не е много голяма. Играя литовски лейтенант, Янис Лакис. Имах възможността да участвам в толкова голяма и масивна продукция заедно със Скот Йистууд, Джак Кеси, Орландо Блум. За ролята си трябваше да мина през военна подготовка, която беше водена от американски военни. Те са участвали в редица мисии и успяха да ни повлияят както физически, така и психологически. Ученията по стрелба с различни оръжия също бяха много вълнуващи. Интересното беше, че се явих на кастинг в Лондон, а след това ме пратиха да снимам в България. Всъщност част от филма е сниман в България. След като излезе предизвика много добър отзвук – през септември 2020 беше номер 1 в iTunes.

Ти си не само филмов актьор, но и продуцент. Не ти ли липсва театралната  сцена обаче?

Завършил съм актьорско майсторство в САЩ, което беше фокусирано върху театър и театърът ми липсва МНО-ГО, но поради естеството и ритъма на живота, който съм избрал да водя, ми е много трудно да вляза в някаква репертоарна схема и система. Защото имам и агенти в Англия, трябва да съм по-гъвкав с времето, с което разполагам и всъщност проектът ми да бъде блокиран от и до определена дата, а това в България е възможно по-скоро при филмовите проекти. Но въпреки това работим по пиеса на Захари Карабашлиев. Той я написа специално за мен и Стоян Дойчев, мой екранен партньор във филма „Възвишение“ и много близък приятел. Представлението е под режисурата на Павел Веснаков. Надявам се, че тази година ще успея да дебютирам на българска театрална сцена и после ще гостуваме и във Виена.

Явявайки се на множество кастинги, криеш ли българското в себе си или напротив – подчертаваш го?

Със сигурност акцента ми не е източноевропейски, защото съм учил в Щатите и от много време живея в Англия, но си го има. В никакъв случай не крия, че съм българин, но не ходя увит в трибагреника. Навсякъде, където отида, в CV-то ми пише кои езици владея и кои са майчините ми езици в моя случай, тъй като аз съм наполовина българин, наполовина руснак. Не го крия, аз съм такъв, какъвто съм и всеки човек трябва да се гордее с това, което е. Не си ме представяй като някакъв патриот националист, но действията ми и това, което правя в България и за България в обществото, културата и образователната система, говорят много повече отколкото приказките. На кастингите рядко търсят българин и например по-вероятно е за руснак да вземат руснак, въпреки че на мен ми се е случвало не рядко да играя и литовец, сърбин и прочие. Имам опциите да играя източноевропейци.

Kаква, според теб, трябва да е ролята на българите в чужбина в обществения, културния, политическия живот на страната? Трябва ли да имат такава или щом са избрали да живеят навън, гласът им не може да е еднозначен с този на живеещите в страната?

Аз лично като човек, който обожава да пътува, няма никога да кажа „Аз живея само тук“, тъй като винаги ще сменям пространствата и географските ширини. Въпреки всичко съм българин и имам корен и роднини в тази държава и винаги ще имам желанието да бъда обществено полезен. Мисля, че това важи и за не малка част от българите, които са избрали да отидат в чужбина, за да могат да помогнат на близките и семейството си да се изхранват, което означава, че тяхната помощ е огромна и важна икономически, защото не малко пари годишно влизат именно от българите в чужбина.

Друго – това са едни хора, които отиват и започват да черпят една душевна храна, да се обогатяват и общувайки с други българи, те предават този дух и тази култура, която взимат. Дали подсъзнателно или съзнателно, това нещо започва да се предава и по този начин отново достига до България. Така става едно обогатяване на културата и духовността. Затова във всяко едно естество българите в чужбина трябва да бъдат активни за живота в България. Те са полезни по изключително много начини, включително и за политиката – защото, когато се отдалечиш от България, можеш да погледнеш нещата от друга перспректива. Ако говорим за по-младите българи, не малка част от тях избират да отидат в чужбина, да се образоват качествено и да се върнат, за да практикуват всичко това, което са научили и което са взели. А пък най-малкото е многото контакти, които те завързват в даден университет – това е строенето на мостове, били те политически, културни или духовни.

Визитка

Фотограф Красена Ангелова.

Александър Алексиев е едно от най-любимите и познати на българските зрители лица през последните няколко години не само на малкия, но и на големия екран. Завършва актьорско майсторство в Adelphi University, Ню Йорк. Връща  се в България и се превъплъщава успешно в множество образи, сред които д-р Александър Василев в сериала „Откраднат живот“ (NOVA, Dream Team), Гичо в пълнометражния филм „Възвишение“ (реж. В. Божинов, 2017), Захариев в „Радиограмофон“ (реж. Р. Хасанова, 2017) и др. Продуцент е на филма „Доза щастие“ (реж. Я. Титова, 2019). Последното му начинание е онлайн платформата ГледамБГ, където всеки може да гледа легално стари и нови български филми, както и театрални представления.

Category: Aвстрия, България, изкуство, интервю, кино, култура, театър

Leave a Reply