„Мисля, че ще се справим с болестта, но се притеснявам от психическите и емоционални поражения върху обществото“, обобщава впечатленията си от ситуацията с Ковид 19 д-р Силва Иванова, анастезиолог в Klinik Landstraße във Виена
Интервю Елица Ценова
Д-р Иванова, как изглежда в момента интензивното отделение на болницата, в която работите?
В болница Klinik Landstraße има две интензивни отделения, от които едното е само за пациенти с Ковид. В началото на ноември положението беше много сериозно, защото всички легла бяха заети и се наложи в реанимацията да се настаняват болни, които не са в особено тежко състояние, но имат нужда от специално лечение. В момента в интензивното отделение има възможност да се поемат нови пациенти.
Големият пробем е липсата на нормални легла. Има много заразени с Ковид, които не са за интензивното отделение, но трябва да бъдат под лекарски грижи. Точно това обърква нормалния ритъм на болницата и ние не можем да поемем всички пациенти с други заболявания. Сега се правят по-малко операции, но все пак всички спешни и неотложни случаи се приемат.
Друг проблем е липсата на обучен медицински персонал, който да работи с новата апаратура. Една обикновена медицинска сестра не може да се справи с High Flow CPAP системите, защото са нужни специални познания (б.ред. това е минимално инвазивно приспособение за обогатяване на въздуха с кислород и повишаване на налягането в дихателните пътища).
Трябва да се има предвид и фактът, че болни с Ковид престояват в болничните заведения по-дълго. След като седмица са били с температура, към 7-10 ден те или започват да се подобряват или рязко се влошават. Налага се да се изчака този период, за да се прецени как се развива заболяването.
Леглата в интензивното отделение са със специално оборудване. Увеличи ли се техният брой от началото на пандемията и разполага ли болницата с достатъчно персонал, за да поеме болните?
Броят на интензивните легла не се е увеличил, нито пък числеността на персонала. Имаме достатъчно лекари, но не и медицински сестри и санитари, които да поемат непосредствените грижи за болните.
Според мен голям проблем е липсата на специални места за карантиниране. Лазаретът в Messe Wien, създаден в началото на пандемията, беше замислен с точно такава цел – да поеме тези, които няма къде да прекарат 14-те дни карантина. Често тези хора се превръщат в проблем, защото без да подозират разнасят заразата, а някои дори и не разбират какво означава да се изолираш.
Какви грижи се полагат за предпазването на лекарите и персонала в болницата от заразяване?
Всеки лекар разполага с лично предпазно оборудване – маска, ръкавици, халат, очила. Нужни са ни по десетина минути, за да облечем всичко това и затова се налага внимателно да калкулираме времето си. Разбира се, при спешни случаи, например родилка, няма как да си отделим тези десет минути и трябва да се действа светкавично.
Според доцент Вeниш, който е завеждащ на инфекциозното отделение в Klinik Favoriten, поемаща най-много и най-тежки Ковид болни, това оборудване е напълно достатъчно, за да предпазва лекарите. С уговорката, че трябва да се облича и съблича при спазването на определени правила.
Имахме няколко заразени колеги, но проблемът не дойде от пациентите с Ковид, а бе внесен отвън.
Взеха ли се допълнителни мерки от страна на правителството за подпомагане на болниците и лекарите в тази тежка ситуация?
Не бих казала, че австрийското правителство направи нещо специално за болниците, но поне спряха дискусиите за това колко и какви спестявания трябва да се правят в здравната система.
Мерките, които правителството взима в тази криза, помагат ли на лекарите?
Не всички мерки, които правителството прие са логични и последователни. Това обърква хората и те постепенно започват да губят доверие. При първия локдаун болниците буквално спряха да функционират, много хора с хронични заболявания не отидоха на контролни прегледи, други не получиха навременно лечение и състоянието им се влоши. Според мен това беше грешка. Сега вече имаме повече възможности да поемем и пациенти с други проблеми.
Кои мерки всеки човек може лесно да прилага в ежедневието, за да се предпази от заразяване?
На първо място да се намалят до абсолютния минимум всички лични контакти. Не бива да се стои в затворено помещение с други хора – това важи за обществен транспорт, таксита, барове, ресторанти. Маските предпазват, когато се носят от всички и то правилно, тоест носът трябва да е покрит.
Вие ежедневно сте част от реалната борба с Ковид 19. Как реагирате на твърдото убеждение на някои хора, че коронавирусът е само „грипче” и лъжа?
Знаете ли, нашият мозък като орган не се е променил особено от каменната ера до сега. При опасност реагира или със страх, или с агресия. Така е и до сега…
Липсва ни рационален подход, няма рационална и балансирана дискусия по проблема.
Трудността идва и от самата болест, защото някои изкарват Ковид съвсем леко или дори не разбират, други лежат по месец в болницата и се възстановяват трудно, а трети не успяват да се преборят. Но в социалните медии коментарите са обидни и заядливи, липсва съпричасност, няма аргументи и се разчита на нападки и арогантност.
Вече бе обявено, че през януари в Австрия започват първите ваксинации. Това ли е правилната стъпка в овладяването на коронавируса?
Мисля, че нямаме друг шанс за справяне със ситуацията. Според учените – поне 70% от населението на всяка страна трябва да придобие имунитет, за да може разпространението на коронавируса да спре. Болестта няма да изчезне от само себе си и алтернативите са или да я прекараме (тоест риск от тежко боледуване или смърт) или да се имунизираме. Аз лично не искам да се срещам с Ковид и затова ще се ваксинирам.
Значи Вие преценявате, че боледуването от коронавирус с всички евентуални дългосрочни последици е по-опасно от приемането на ваксина?
Прочетох доста специализирана литература за новите ваксини и правя информиран избор. Наясно съм, че ваксината не се понася леко от организма и има вероятност от висока температура, отпадналост и други реакции непосредствено след приема. Това не е нещо нетипично. Знам, че ваксината е преминала през трите фази на изследване, точно както при всяка друга ваксина. Стана бързо, защото в този проект бяха вложени много средства, обединиха се усилията на голям брой учени и се създаде невероятна организация. Постигнатата ефективност от 95% е впечатляваща и вдъхва увереност, че вирусът ще бъде преборен.
Все още не сме наясно с дългосрочните последици, но не знам и какви ще са пораженията от Ковид след една година, например. Тепърва ще се натрупва ново знание, но досега изследванията не сочат данни за тежки странични въздействия на новите ваксини.
Целта на имунизацията е да предпази човек да се разболее въобще или ако все пак това се случи, болестта да премине леко. На практика това означава, че нивото на пандемията ще спре да се разраства, болниците няма да са претоварени системно, а смъртните случаи от Ковид 19 ще намалеят значително. Така че, имунизацията ще ни помогне да си върнем живота, който обичаме.
Ще кажем ли „сбогом” на коронавируса през 2021 година?
Мисля, че един трети локдаун след празниците няма да ни се размине. Но ваксината малко по малко ще проработи. Колко спокойно ще е лятото на следващата година ще зависи от това колко хора се имунизират.
Мисля, че ще се справим с болестта, но се притеснявам от психическите и емоционални поражения върху обществото.
Имате предвид голямото разделение, което се наблюдава сред хората?
Твърде много разделителни линии се очертаха през тази година. Вече не се делим само на богати и бедни, образовани и необразовани, но и на такива „за” и „против” ваксините, вярващи и невярващи в съществуването на Ковид. Дискусия реално липсва, защото размяната на нападки и обиди води само до нагнетяване на напрежението, но не и до рационален подход към проблема. Толерантността към мнението на другия е нулева. Искрено се надявам, че социалните мрежи далеч не представят реалния облик на обществото. За съжаление проблемите преминават и на ниво семейство и приятели и понякога се случва да прекъсваме дори дългогодишни познанства.
Ще мине доста време преди да можем отново да се ръкостискаме и целуваме. Дано се опазим като хора.
Какво си пожелавате за 2021 година?
Искам да излизам на кафе с приятели, да ходя на кино и концерт, да се събираме. С две думи, пожелавам си да се върнем към нормалните ежедневни неща, такива, каквито ги познаваме отпреди пандемията.
Визитка
Д-р Силва Иванова е родена в София. От 1987 година живее във Виена. Завършила е медицина през 1997 във Виенския университет. Следва специализация анестезиология и интензивна медицина.
Освен клиничната дейност има и частна практика, където се занимава с хипноза и хомеопатия.
В момента работи в Klinik Landstraße във Виена.
