На първа линия: Д-р Диляна Стоянова за борбата с Ковид 19

8. декември 2020 | By | Reply More

„За мен най-тежкото е, когато трябва да съобщя за смъртен случай на близките на пациента“, споделя д-р Диляна Стоянова, турнус лекар във вътрешното отделение на Landesklinikum Mödling, което поема и пациенти с Ковид 19.

Транспарант пред болницата в Мьодлинг: „Пред вашата работа, кураж и воля, сваляме шапка. Благодарим!“.

Интервю Елица Ценова

Как преминава един работен ден във Вашата болница? Какво на практика означава да си на „първа линия”?

В зависимост от това в коя част на отделението е разпределен човек за съответната смяна, денят преминава различно. При нас се „въртим” през всички станции както нормалните, така и Ковид, плюс спешен кабинет, който в момента е разделен на две части и задната част е изолационен спешен кабинет. Той е снабден с отделен вход, отделни единични стаи и там приемаме пациенти със съмнения за Ковид, както и такива, които са доказано позитивни. От спешната амбулатория пациентите се разпределят към съответните станции.

На станциите денят преминава във визитации, писане на епикризи, оптимизиране на терапията, изследвания – като цяло нормалната клинична рутина. В спешния кабинет денят (и нощта) преминава в приемане на пациентите, които пристигат с линейка или самостоятелно. Разделяне на спешните от неспешните случаи, терапия, евентуално изпращане за домашно лечение (ако няма индикации и наложителност за стационарен прием) или препращане в други болници, ако не разполагаме с нужното отделение на място. Всичко зависи от клиничната картина на пациента.

С какво обстановката във Вашето отделение сега е по-различна от тази през миналата година?

Работя в момента във вътрешното отделение на Landesklinikum Mödling. Всяко вътрешно отделение е и преди Ковид пандемията отрупано с работа. Разполагаме с две нормални станции, една Sonderklasse, която беше преобразувана в Ковид, както и една интензивна станция за пациенти, за които се изисква мониторинг. Сега обаче се наложи взимането на две допълнителни станции от други отделения, една станция от неврологията и една от хирургията, които се използват за Ковид пациенти. И това увеличава работата на отделението.

Колко време средно прекарва един пациент с Ковид в болницата?

Зависи от клиничната картина на пациента. Тъй като нашето отделение поема само пациенти, които са неинтубирани, можем да говорим за среден период на престой между две и четири седмици. Някои пациенти се справят бързо с болестта и можем да ги изпишем още на десетия ден, но други остават доста по-дълго, не рядко по четири-пет седмици. Интубираните пациенти се поемат от анестезиолозите и за тях се изисква повече търпение относно времетраенето на престоя.

По какво се отличава болният от Ковид от болния от грип?

Първо, трябва да се спомене, че пациентите, които се приемат в болницата вече не са с лека форма на Ковид-19, а са обикновено в началото на изострен респираторен синдром, причинен от вируса или с вече развита пневмония в следствие на вируса. Задухът е може би основният симптом на Ковид пациентите, които виждаме в спешния кабинет. Сатурацията на кръвта се понижава и пациентът има нужда от допълнителен кислород. Отделно вече отдавна знаем за високия риск от образуване на тромби при инфекция с коронавирус, нещо, което не наблюдаваме при инфлуенца. Затова и всеки ковид пациент получава към основната терапия и антикоагулант.

Защо Ковид се оказва толкова труден за лекуване?

Всеки пациент реагира различно на терапията. Съпътстващите заболявания утежняват лечението допълнително. Трудното е недостигът на кислород, съпътстващата пневмония, както и образуването на тромби. За пациенти със сърдечно съдови заболявания, както и за онкоболни и пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, това е пагубно. Работи се обикновено на няколко фронта при мултиморбидните пациенти, докато стабилизираме едно по едно както ковид инфекцията, така и всяко от съпътстващите заболявания. Някои пациенти имат нужда много дълго време от съпътстваща терапия с кислород. Други се справят по-бързо. Част от болните имат нужда от два до осем литра в минута прием на кислород. Други обаче са на т.нар. HighFlow система с много по-голям обем на кислород.

Има ли опасност тежко болни да не получат лечение, защото в болницата няма места?

Не, няма такава опасност за момента. Говоря за Долна Австрия. Системата е така организирана, че в реално време мога да видя в коя болница в провинция Долна Австрия има свободни места и да пренасоча пациента натам. Но това се прави още преди при нас да свършат свободните легла. В същата тази система мога да „заключа” цялата ковид станция и така линейките знаят, че нямаме място и биват пренасочени към болниците с места. Тази система функционира още отпреди пандемията и това улеснява колите на „Бърза помощ“ да не се лутат безцелно от една болница в друга.

Има ли достатъчно медицински персонал във Вашата болница?

Медицински персонал не достига, но това е много дълга и обширна тема и корените на проблема не са заложени в пандемията, а са от доста време преди това. Специално в нашата болница и в нашето отделение трябваше да се поиска разрешение от провинцията за назначаването на допълнителни двама турнус лекари през януари, защото в момента нощните ни дежурства на ковид станциите се поемат от такива лекари от другите отделения. Поради факта, че ние сме в спешното и поемаме голям поток от пациенти там, както и обгрижваме още три нормални станции. Както споменах по-горе през ноември се наложи да се вземе още една станция от хирургическото отделение и да се превърне в Ковид станция. Тя за съжаление просъществува само за две седмици, тъй като липсва персонал, който да я обслужва. Сега е на изчакване и дано преди третата вълна да имаме достатъчно медицински сестри и санитари за нея. Проблемът с персонала се задълбочава и от растящия брой позитивни колеги, които отпадат за дълго време от работния процес.

Какво се прави, за да се предпазят медиците от заразяване?

За сигурността на персонала са предоставени висок клас защитни маски ffp3 и ffp2. Има инструктаж, който спазваме при работата с пациенти с ковид или със съмнения за ковид. Всеки пациент получава маска, свиждания няма, освен в наложителни случаи. В болницата се влиза само със запазен час или по спешност. При контакт с болен със съмнения за ковид се облича защитно облекло и той остава изолиран (доколкото това позволява капацитетът на леглата), докато не се установи дали наистина има Ковид-19 или не.

Вие сте млад лекар. Какво е най-тежкото за Вас в тази крайно необичайна ситуация?

За мен най-тежкото е, когато трябва да съобщя за смъртен случай на близките на пациента. Като млад лекар си давам достатъчно време за такива разговори. Близките искат и да намерят утеха в лицето на лекаря, а в една пандемия трудно може да се утешава някой, когато трябва да се спазва и дистанция. Това за мен е най-трудната задача за момента.

Как приемат близките Ви факта, че всеки ден сте в контакт с болни от Ковид? Страхувате ли се, че може да занесете заразата у дома?

Не, не бих казала. Още от университетските ми години и многобройните практики из здравни заведения е ясно, че мога да „занеса“ у дома доста инфекциозни болести. В болницата има едно неписано правило, че „на първо място е собствената защита“. Старая се максимално да се пазя. По-уязвими са според мен медицинският персонал, както и персоналът в старческите домове, който има доста по-дълъг и чест контакт с пациентите, при сутрешния тоалет, например.

Оказа се, че пандемията Ковид 19 вместо да сплоти обществото, буквално го разцепи. Може ли според Вас да се преодолее скептицизмът на определени групи от хора и какво трябва да се направи в тази насока?

Интернет пространството ни дава такива неограничени възможности за знание, но някои групи от хора предпочитат да се информират от съмнителни сайтове и да вярват на фейк нюз. Истината е, че в последното десетилетие все повече се разделя обществото по различни теми и това се забелязва в откровено агресивните коментари из мрежите и сеещия се скептицизъм.

Дали нещо трябва да се направи? Според мен трябва!  Правилната посока е да се развива чувството на емпатия от крехка възраст. Дори и хората да не споделят едни и същи виждания, размисли, политически нагласи и религия, когато емпатията е налице, е много по-приятно и лесно да съжителстваме заедно в обществото, вместо да се раздираме от кавги и дрязги, само защото мнението на другите не ни е по вкуса.

От друга страна, разбирам донякъде скептицизма, породен от хаотичните правила, забрани (някои от тях в откровен разрез с правови норми и закони), дори и откровени обвинения от страна на канцлера, относно това кой носи вина за високия брой заразени. Всичко това обърква хората, нажежава атмосферата в обществото  и вместо доверието към институциите да се повиши, то за съжаление спада. Но нека това не бъде причина да омаловажаваме и принизяваме мерките, които са необходими за преодоляването на пандемията.

Очаква се още в началото на следващата година да се започне с поставянето на ваксини. Това ли ще бъде краят на пандемията?

Това ще бъде първата стъпка, но докато се достигнат процентно високи нива на имунизация и имунитет, има да се извърви доста дълъг път. Все пак си пожелавам това да се случи колкото е възможно по-скоро, за да можем да се върнем към нормалния живот, който познаваме и обичаме.

В последните месеци сигурно сте имала и хубави преживявания с пациентите. Споделете с нашите читатели един такъв светъл момент.

Имала съм да, но за мен тези моменти са много съкровени и дори не ги споделям и с най-близкия си човек. Някои разговори остават дълбоко запечатани както у мен, така и у пациента. Но това, което ме усмихва всеки ден, когато отивам и си тръгвам от работа, е един транспарант, опънат на оградата до болницата. На него пише: „Пред вашата работа, кураж и воля, сваляме шапка. Благодарим!“ (б.р. виж снимката в началото на интервюто). Сложен е там от март месец, когато беше началото на пандемията. Такива малки жестове те карат наистина да се чувстваш значим за хората.

Визитка:

Д-р Диляна Стоянова е израснала в Бургас, където учи в Природо-математическа гимназия с профил биология и химия. Завършила е Виенският медицински университет и в момента е турнус лекар във вътрешно отделение на Landesklinikum Mödling, провинция Долна Австрия.

Tags:

Category: Aвстрия, Виена, Грац, Залцбург, здраве, интервю, Линц

Leave a Reply