Благой, Ковид-19 и лавандуловите полета

23. ноември 2020 | By | Reply More

Текст Мария Колева

Говорейки за последиците от сполетялата ни коронакриза, често използваме думички като дигитализация, онлайн търговия, хоум офис, преструктуриране на бизнеса, срещи по зуум. За Благой обаче тези думи не значат нищо. Той може да опише ситуацията по-просто: „Няма работа”. „Не че няма, но трудно се намира” са точните му думи, когато го питам как се справя по време на втория локдаун.

Благой е със сигурност над 57 години – дребен, пъргав, усмихнат. Той е от онези вълшебни български майстори, които могат с еднаква сръчност да лепят плочки и да сглобят гардероб. Винаги е готов да дойде и да направи дребни поправки срещу скромно заплащане. От време на време му се случва да работи и на договор в строителството към някоя бригада, получила по-голям обект. Така и не разбирам как успява да си плати наема. „Ами, гледай сега, аз съм все по тангентата – не нарушавам закона, но и не се възползвам от благинките на бялата работа. А така ми се иска да съм на заплата 12 месеца в годината”.

Мечтата на Благой е да си построи къща в родното му село и да отглежда лавандула. Избрал е това растение заради романтиката и красотата на полето, покрито с лилавите цветове. При всяка среща ми обяснява до къде е стигнал с къщата. Миналата година събираше пари за баните, които трябвало да са „като от журнал”.

През пролетта Благой се върнал в България, защото се притеснявал къде за близките си, къде за себе си. „Аз не се оправям много с езика и ако стигна до болница, трудно ще кажа какво ми е. Затова реших, че ще ми е по-комфортно у дома”. Да, но след два месеца събраните пари взели да свършват и той се появил обратно във Виена. „Работя, каквото намеря, каквото изпадне”. Навсякъде е трудно”, споделя той. Иска му се да е в строителството, но на неговата възраст болките в гърба и кръста вече не прощават и не се наема с всякаква работа. Започнал в един склад, но няколко човека се оказали позитивни и карантинирали всички. Пак се наложило да бръкне дълбоко в резервите, за да изкара месеца. „Безработните са много и възможностите за работа за такива като мен са минимални. А хората се свиха и рядко някой ме вика за ремонт”.

Лятото все пак се оказва благоприятно и Благой се хваща на няколко места. „Понатрупах сланинка за втория локдаун и сега чета една книга за отглеждането на лавандула”, смее се той по телефона на въпроса „kак се справя”. Но насред смеха му усещам и притеснението, стиснало гърлото му. Зимата няма да е толкова благосклонна към такива общи работници като него. Безработицата расте, бизнесът се свива, Благой остарява.

Спомням си как още преди години се тюхкаше, че не знае как и къде точно ще се пенсионира, защото многото му работа е малко записана. Извънредните часове, които е изработил, рядко са били плащани допълнително. Важно му е било да спечели и да изпрати в България – за жена му, за децата, за къщата. „Добре съм си аз нямам сега деца ученици, че не знам къде щяха да подпрат компютъра, за да учат. То май и компютър нямаше да имат”, пак на шега го докарва моят майстор.

Радва се, че е здрав. Не може да си позволи боледуване, за него няма хоум офис, болничен, отпуск, почивен ден. Няма дори събота и неделя, стига да се появи работа. Тази година все още не е успял да спести нищо за къщата и лавандуловите полета. И все пак е оптимист, защото „не си заслужавало да бъде нещо друго”.

„В Австрия се живее добре, но ако си на договор, работно време и заплата”, довери ми Благой преди време. А той – с ръцете в Австрия, а ума и сърцето в България, гледа да избута месеца. Помощи за безработни е получавал само веднъж за всичките 15 години, които работи тук.

А такива като него, дето идват за поняколко месеца и бързат да се върнат, за да оставят спечеленото, има десетки. Пандемията с  Ковид 19 и свързаните с нея мерки тотално объркаха плановете им и ги поставиха в ситуация на несигурност и особено голям риск. Някои живеят по пет-шест, че и повече, в една квартира и място за дистанция няма. Благодарни са, че по време на втория локдаун строежите не спират.

Питам Благой как си представя света след като се справим с Ковид 19. „Искам да сме човеци и да се грижим повече един за друг, а не само да зяпаме в телефоните”, отговаря бързо той. „Иначе знаеш – искам работа, за да си завърша къщата и да започна да отглеждам лавандула”.

Разбирам, че и той има стратегия за бъдещето и планове за промяна на бизнес  модела.

Tags: , , ,

Category: Aвстрия, актуално, България, Виена, Грац, Залцбург, здраве, Линц, пазар на труда, работа

Leave a Reply