Лица от българските протести във Виена

23. септември 2020 | By | Reply More

Светла Кумхофер, Мариана Де Мео, Даниел Митов, Калин Тодоров и Теодор Георгиев са хората, които застават с името и лицето си зад организацията и провеждането на българските протести във Виена. Те разказват как се организира протестно шествие и какво ги мотивира да продължават битката за промяна на България 

Текст и снимки Елица Ценова

Те са на различна възраст, идват от различни места в България, различни причини са ги довели в Австрия, упражняват различни професии. Нямаше никога да се запознаят, вървейки всеки в собствения си житейски коловоз. Срещнаха ги българските протести във Виена и желанието за промяна в България. Промяна, която всички искат да превърне страната ни в нормална правова държава.

Светла Кумхофер, Мариана Де Мео, Даниел Митов, Калин Тодоров и Теодор Георгиев са хората, които организират протестите на българите във Виена. Към тях в определени моменти се присъединяват Димитър Моллов, Пепа Барутчийска, Петър Йоргов, Весела Борисова. Те са в основата на първите граждански изяви в австрийската столица, а Весела е автор на петицията до ЕК. Благодарение на техните усилия, ентусиазъм и вдъхновение от средата на юли до 13 септември пет протестни шествия преминаха по централните улици на Виена, а един протест бе под формата на разговор-дискусия. Исканията са ясно дефинирани от самото начало – оставка на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, изкореняване на корупционните практики, прекъсване на мафиотските свързаности и повече възможности за гласуване на българите в чужбина.

Отделяйки от личното си време, те успяха да подготвят и внесат една петиция до българския посланик във Виена, две петиции до Европейската комисия, да разпространят петиция с искане за промени в Изборния кодекс, да изпратят писмо до правната комисия на Народното събрание в София, да осъществят връзка и координация между българите от различни части на Земното кълбо. Най-новата инициатива е създаването на подкасти Гласът на Виена, в които се дискутират важни и актуални теми, свързани с протестите, мястото и ролята на българите в чужбина, избирателни права и др. Групата Протести Австрия 2020, както и публикации в други социални медии им помагат да стигнат до повече хора със сходни идеи и възгледи.

Волфганг Богенсбергер разговаря със Светла Кумхофер, Мариана Де Мео и Даниел Митов снимка Харалд Кубец

Анатомия на протеста

Много хора с плакати викат „Оставка”. Това е общоразпространената представа за един протест. Но за да се случи събирането на всички тези хора и събитието да протече мирно, смислено и без инциденти, са нужни координираните усилия на много хора. Светла, Мариана, Даниел, Калин и Тео се чуват по телефона и дискутират следващите стъпки всеки ден. Обсъждат какво и как трябва да се случи и взимат решенията общо. Подготвят текстовете за петиции и писма, свързват се с организаторите на българските протести и в други държави. Светла е архитект по професия и от години се занимава с управление на проекти, така че нейната сила е поставянето на конкретни задачи и разпределянето им на точните хора. Мариана, която е артист и много хора познават изявите ѝ като мим, е поела ролята на „снабдител”. Тя е човекът, който отговаря за закупуването на тъмносините ленти за превръзка на очите, знамена, мегафон, за да се водят по-лесно разговори на събитията. Често поема и връзките с българските медии. Даниел работи по принцип в сферата на обслужването, но сега е връзката с полицията и осигурява издаването на разрешение за протеста, определянето на точния маршрут, ден и час. Друг път облича светлоотразяваща жилетка и е сред охраната на шествието. Може да го разпознаете и като човека със знамето, който повежда колоната. Пред него със статив и камера в ръка винаги е Калин, който отразява на живо събитието във Фейсбук от страницата на Протести Австрия 2020. Той създава видео клипове и видео материали, отразяващи шествията във Виена. Тео е най-младият член на този екип и като бакалавър  по масови комуникации и социология от университета в Мюнхен прилага на практика своите знания при отразяването на протестите, като се грижи актуалните канали в социалните мрежи и платформите да изглеждат професионално – и от мултимедийна, и от текстова гледна точка.

Мариана Де Мео

Всички те са категорични, че работят в пълен синхрон, а различният темперамент и опит на всеки един допринасят за сплотяването на екипа. Когато професионалните и семейни ангажименти на някой членовете не му позволяват в момента да е активен, задачите му веднага се разпределят между останалите. По време на самия протест всеки гони конкретните задачи, с които е натоварен, но винаги поглежда дали някой наоколо има нужда от помощ или подкрепа.

Лице в лице

Светла Кумхофер пристига в Австрия през 1992 г. Като дипломиран архитект, тя е водена от желанието да опознае света и да специализира в областта на реставрирацията и съхраняването на стари сгради. Днес е проект мениджър на големи проекти и работи в любимата си област.

Побоят над момчето, което се оказа студент в Хага, на един от протестите в София и липсата на всякаква реакция от страна на управляващите срещу това брутално насилие е капката, която прелива чашата на възмущението и я мотивира да организира протести и във Виена, които да бъдат морална подкрепа за сънародниците в България. „В последните години в чужбина чуваме постоянно отрицателни неща за България – замърсяване на въздуха, горене на боклук, изсичане на гори, катастрофално състояние на здравеопазването, корупция. Това трябва да се промени”, споделя Светла. Тя е убедена, че българите в чужбина са сила, която със съпричастност, със своята позитивна енергия, с натрупаните си професионални умения и контактите по света може да помогне за промяната в България. На първо време това означава оставки от Борисов и Гешев, назначаване на служебно правителство, което да организира нови честни избори, които да отразяват свободната воля на българския народ, постигане на разделение на властите.

Светла Кумхофер, Теодор Георгиев и Калин Тодоров по време на протест, 13 септември 2020

Мариана Де Мео е във Виена със семейството си от седем години. Освен че продължава да развива артистичния си талант, заедно с Антония Цинова тя е създател на Vienna Sunday Cinema и организира прожекции на съвременни български филми, работи към KWP. Решението ѝ да напусне България е напълно осъзнато и мотивирано от търсенето на перспективи за децата. След първия протест Мариана отклива на призива повече хора да се включат в организацията и постепенно се превръща в едно най-разпознаваемите лица на протестите. „Много е важно да се отърсим от мисленето, че нищо не зависи от нас и да спрем да наблюдаваме пасивно, случващото се в страната ни. Всички зависи от нас и от нашите действия. Сами виждате колко неща постигнаха протестите само за два месеца – оставки, действия от страна на Европейската комисия”. Тя е категорична, че това правителство, превърнало арогатността в норма на поведение, няма повече място на политическата сцена и че Борисов и кликата около него трябва да бъдат разследвани и съдени. Вдъхновение и сила черпи от ентусиазма на младите хора, които идват редовно на протестните шествия.

Даниел Митов пристига във Виена преди осем години. Загърбва комфортния живот в София и започва всичко от начало. „Един ден стоях в средата на магазина ми и си мислех за бъдещето. Ужаси ме липсата на приемлива перспектива и реших, че няма да позволя животът ми да премине в лутане и примиряване”. Протести са неговият начин да се бори със статуковото, да промени системата, изяждаща здравеопазването и образованието, да се даде път на свежи млади лица, които имат знания и умения да бъдат лидери с визия. „Още на първия протест, който беше пред посолството, се запознах със студенти, които спонтанно бяха решили да дойдат с плакати с надписи „Мафията вън!”. Те споделиха, че искат да се върнат в България, но не са сигурни, че имат шансове за реализация. Тези млади хора така ме грабнаха с искрената си загриженост за страната си, че реших – всяка битка за промяна си струва”.

Калин Тодоров в действие

Калин Тодоров е от почти 20 години във Виена. Пристига още като студент с желанието да „види свят” и „обогати житейския си опит”. Днес работи към австрийския „Червен кръст”, грижи се за семейството си и от два месеца води своите битки за една по-добра България. С горчивина споделя, че неговото поколение не е било достатъчно активно и не е направило необходимото, за да може страната ни още преди години да се отърси от комунистическото си минало и да поеме по истински демократичен път на развитие. За него сегашното изригване на хората е шанс не само за промяна на политическата сцена, но и за формиране на истинско гражданско общество, което реагира на всеки опит да бъде заобиколено върховенството на закона и да бъдат наложени правила, пренебргеващи демократичните принципи.

Теодор Георгиев е само на 24 години. Във Виена го довежда магистратурата в сферата на масовите комуникации във Виенския университет. Освен познатите аргументи за защита на демокрацията и утвърждаване на демократични традиции, за него протестите са и лична кауза. „Смятам, че е назрял моментът да влезнем с невиждана досега острота в спора за българския персонаж. Нека опровергаем твърдението на Славейков, че не сме народ, а мърша! Нека веднъж завинаги да изкореним това раково образувание, което се е превърнало в наша сянка и ни преследва навсякъде, наречено „български манталитет“.

За България с обич отвън

Българите в чужбина отдавна не само икономически имигранти. За една част от тях мотивите да напуснат страната са свързани не с липса на работа и средства, а с търсенето на по-добра цялостна среда за живот.

В съвременния дигитално свързан свят, в който дистанционната комуникация се случва в реално време, местонахождението не е определящо. Докато учат, работят сезонно или постоянно, създават семейство и градят кариера, хората прекарват определен период от живота си в чужбина. И това в никакъв случай не означава, че те прекъсват връзката си с България или че България трябва да ги лиши от възможността да гласуват, протестират и изразяват позиция.

Независимо къде се намираме, всички български граждани имаме права и задължения, носим своите отговорности. И желанието да имаме за родина нормална държава, с нормално работещи институции, с нормална здравна система, образование и пенсии. И както казва Даниел Митов, ако сме „малко по-смирени и много по-активни”, можем да имаме и нормално гражданско общество. То не се създава за един ден, изграждането му е процес. Част от този толкова важен процес са и настоящите протести, а хора като Светла, Мариана, Даниел, Калин и Тео не само вдъхновяват последователите си, но им дават реална възможност да бъдат истински участници в дълго чаканата промяна.

А за връзката на младите хора с България най-категорични са думите на Тео:

„Не виждам какво по-хубаво от това да живееш там, където са корените ти. Но за да е възможен такъв сценарий, трябва да имаме нормална, правова държава. Друго не е нужно. Искаме повод, за да блокираме не Орлов мост, а летищните терминали в България, прибирайки се за постоянно. Водя огромно количество разговори с млади хора и общото мнение е, че всички, почти без изключения, искаме да се приберем. Нас, младите, не ни е страх от управляващите ни престъпници. Страх ни е да не изгубим близки, докато сме надалеч. Дали не искаме да сме си в къщи?”

________________

Още по темата:

Българите зад граница събират подписи за промени в Изборния кодекс за разширяване на възможностите за гласуване

Българи връчиха на представител на ЕК във Виена петиция с искане европейските институции да се произнесат за ситуацията в България

Tags:

Category: Aвстрия, актуално, България, Виена

Leave a Reply